Може ли наистина Китай да бъде въглеродно неутрален до 2060 година?
Президентът Си даде обещание, но не каза как ще обърне баланса в страна, чийто растеж се захранва от изкопаеми горива.
Шокиращото обещание на Си Цзинпин да поведе света към по-безопасно климатично бъдеще бе оскъдно на детайли и остави много въпроси без отговор как най-големият замърсител на планетата ще постигне целта за въглеродна неутралност през 2060 година.
Китай е отговорен за над една четвърт от емисиите на газове с парников ефект в света, свързвани с глобалното затопляне.
Страната обаче е и най-големият глобален инвеститор във възобновяема енергия, така че енергийната й политика сочи и в двете посоки.
АФП разглежда какво е постигнал Китай, какво трябва да се направи и дали следпандемичната му "любовна афера" с въглищата ще провали климатичните му планове.
Какво обеща Си?
В неочаквано обещание Си заяви пред ООН във вторник, че Китай ще "се стреми да достигне пикови емисии преди 2030 година и да постигне въглеродна неутралност до 2060 година".
Китай за първи път обявява някакви планове да стане въглеродно неутрален, но Си не каза как ще обърне баланса в страна, чийто растеж се захранва от изкопаеми горива.
Изказването му оставя достатъчно широко поле за различни тълкувания, отбелязва Лаури Миливирта, анализатор в Центъра за изследване на енергията и чистия въздух.
Най-лошото е, че има още едно десетилетие . . . за изграждане на повече инфраструктура за изкопаеми горива и увеличаване на емисиите, предупреждава специалистът.
Все още обвързан с въглищата?
Въглищата засилиха феноменалния икономически подем на Китай. Годишното потребление на въглища се е увеличило почти четири пъти между 1990 и 2015 година, осигурявайки 70 процента от енергията на Китай през този период.
Китайските лидери се опитаха да намалят зависимостта на страната от въглищата и сега те са под 60% от енергийния микс.
Само че с нарастването на китайската икономика продължава да расте и общото количество изгорени въглища.
Одобренията за проекти за въглищна енергия също се ускориха тази година, тъй като местните власти се опитват да дадат тласък на икономиките, ударени от вируса.
През първата половина на 2020 година местните правителства одобриха нови проекти за 23 гигавата енергия от въглища, повече от предишните две години взети заедно, според Global Energy Monitor, неправителствена организация с централа в Сан Франциско.
Международният енергиен орган твърди, че Китай няма нужда от нови централи, работещи на въглища, тъй като цената на единица вятърна или слънчева енергия сега е сравнима с цената на въглищната.
Ами възобновяемите източници?
Китай е най-големият инвеститор във възобновяема енергия в света, но на неизкопаемите горива се падат едва около 15% от енергийното потребление в страната.
Вятърът и слънцето покриват общо 7,7% от националното производство на енергия в Китай през 2018 година, според Кевин Ту, изследовател от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет.
Ядрената енергия формира друга голяма част от микса от неизкопаеми горива.
През изминалите 18 месеца са намалели и инвестициите в нови вятърни и соларни инсталации.
Планираните слънчеви енергомощности тази година са почти наполовина по-малко спрямо 2019-а, според централния икономически план на страната.
Неговите огромни амбиции за възобновяеми източници освен това са възпрепятствани от логистични и географски проблеми.
Районът с най-голямо производство на вятърна енергия в Китай, крайният северозападен регион Синцзян, отмени 31 проекта през първата половина на тази година заради "свръхкапацитет и невъзможност за свързване към мрежата", обяви местното правителство.
Износ на емисии?
Китайски компании за въглища участват активно и в строителство в чужбина като част от инициативата "Един пояс, един път" за един трилион долара - тласък за изграждане на инфраструктурни проекти и разширяване на стратегическото влияние по целия свят.
Пекин е инвестирал над 50 милиарда долара в близо 240 въглищни проекта в 25 държави, сред които Бангладеш, Пакистан, Сърбия, Кения, Гана, Малави и Зимбабве, сочат данни на екологичната неправителствена организация Endcoal.
Това може на практика да подкопае всички вътрешни усилия за намаляване на емисиите.
Инициативата "Един пояс, един път" заплашва да обвърже партньорите на Китай със строителство с високи емисии, от което Китай се опитва да излезе, казва Том Бакстър, анализатор на екологичната неправителствена неправителствена организация "Китайски диалог".
Реалистична ли е 2060 година?
"Предвид това, че Китай разполага с най-голямата в света индустрия за възобновяема енергия, инвестиционен бюджет и промишлена база, това е напълно постижимо", изтъква Миливирта от Центъра за изследване на енергията и чистия въздух.
Все още обаче не се знае дали китайските лидери имат политическата воля да революционизират икономиката.
Някои от тези отговори трябва да дойдат догодина, когато Китай публикува следващия си петгодишен икономически план - традиционните основи на икономическата политика на Комунистическата партия.
Ли Шуо, старши служител по климата и енергетиката в "Грийнпийс Китай", предупреждава, че има още много за вършене.
"Целта изисква безпрецедентни инвестиции в енергийна ефективност, по-добра система за търговия с въглерод и отбиване на икономиката от изкопаемите горива", казва Ли.
"В момента тази цел се възприема малко като научна фантастика", допълва той в заключение.
Превод БТА