Много силно лятно тримесечие за германската икономика
Първоначалната оценка за икономическия растеж за периода беше 8.2%, но стигна до 8.5%
Германската икономика е отчела силен растеж през третото тримесечие на 2020 година, подхранван от частното потребление, корпоративните инвестиции и засилването на износа след силния спад, предизвикан от коронавирусната пандемия, предадоха Ройтерс и ДПА.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на най-голямата европейска икономика се е увеличил с рекордните 8,5 процента през третото тримесечие спрямо предходните три месеца, съобщи днес Федералната статистическа служба. Това е повишение спрямо обявения първоначално растеж от 8,2 процента.
Германският БВП се сви с 9,8 процента през второто тримесечие в разгара на първата вълна от пандемията.
На годишна основа икономиката на страната е нараснала с 4 процента в периода юли-септември спрямо първоначалната оценка за свиване с 4,3 процента.
Потреблението на домакинствата през третото тримесечие е скочило с 10,8 процента спрямо трите месеца до края на юни. Правителствените разходи същевременно са се забавили до 0,8 процента след растежа с 2,2 процента през второто тримесечие.
Корпоративните инвестиции в машини и оборудване са се увеличили с 16 процента.
Външната търговия също силно е допринесла за растежа със засилване на износа с 18,1 процента през отчетния период и 9,1 процента повишение на вноса.
Как германският бизнес възприема дистанционната работа
Германските компании практически не са срещнали никакви проблеми при преминаването на дистанционна работа. Това е ключовият резултат от проучване на германския институт Ифо (Ifo) сред 1188 мениджъри и мениджъри по персонала, проведено в сътрудничество с Мърсър промерит (Mercer Promerit) и инициативата "Жени в надзорните съвети", съобщи вчера мюнхенският институт за икономически проучвания.
От анкетираните компании 84 процента са отговорили, че преминаването към дистанционна работа не е било трудно за тях.
Ако е имало трудности, то те са произтекли от несъблюдаване на техническите изисквания (55 процента) или по-точно липсата на достатъчно бърз интернет (40 процента). Сред другите проблеми, които анкетираните изтъкват, са трудната комуникация между служителите (54 процента), липсата на координация (40 процента), трудности при балансирането на работните задачи, семейния живот и грижата за децата (40 процента), както и по-голямото напрежение и стреса върху персонала (30 процента). Липсата на мотивация (19 процента), недостатъчно способности и знания в областта на информационните технологии (18 процента) са изиграли второстепенна роля.
Докато 44 процента от мениджърите не са отчели влошаване на резултатите при работата на работещите от вкъщи, то за 37 процента резултатите са се влошили дори сред компаниите, които са отговорили, че не са имали трудности при преминаването към дистанционна работа. Само за 18 процента резултатите при работата от вкъщи са били по-добри. Сравнявайки дистанционната работа с физическото присъствие на служителите в офисите, 59 процента са заявили, че сътрудничеството е пострадало, за 34 процента не е имало промяна, а за едва 7 процента резултатите са били по-добри.
Дори преди кризата делът на жените, работещи от вкъщи (12 процента), е бил по-висок от този при мъжете (10 процента). Делът на работещите дистанционно и при двата пола е нараснал по време на пандемията - до 30 процента сред жените и 26 процента от мъжете.
По-голямата част от анкетираните компании (78 процента) са посочили, че не е имало разлика между мъже и жени при начина, по който проблемите с дистанционната работа са засегнали служителите.
Въпреки това виждаме голяма разлика в тази оценка: жените мениджъри са отговаряли по-често от мъжете мениджъри, че нежният пол е бил засегнат отрицателно, отбеляза Андреас Пейхл, директор на Центъра за макроикономика и проучвания в Ифо, който е и един от авторите на доклада.
На общ въпрос за многобройните влияния на пандемията, 42 процента от мениджърите и мениджърите на персонала са отговорили, че жените са били по-тежко засегнати.
Въпреки всичко 67 процента от компаниите, участвали в проучването на Ифо, се надяват да прилагат дистанционната работа в по-дългосрочен план, само 32 процента не очакват промяна, а 1 процент предвиждат по-малко дистанционна работа.
Делът на компаниите със служители, които работят редовно от вкъщи, е нараснал по време на кризата с коронавируса от 51 до 76 процента. От тези 51 процента, 18 процента от работната сила е работила от вкъщи и преди кризата, докато сега те са 42 процента. Времето, което хората средно са прекарали в работа от вкъщи се е увеличило от 33 до 60 процента, сочи проучването на Ифо.