България се справя добре. но пред нея има сериозни предизвикателствя, с които трябва да се справи по пътя към членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това стана ясно от изказването на генералния секретар на организацията Матиас Корман, който дойде в София по повод официалното представяне на доклада "Икономически преглед на България", изготвен от ОИСР. Той лично представи основните констатации в доклада. След това премиерът Гълъб Донев очерта какво прави държавата, за да преодолее слабостите. 

Корман: Къде се справяте

Вече няколко десетилетия постепенно напредвате, растежът на брутния вътрешен продукт е 2,3%, доходите на глава от населението се увеличиха, каза Матиас Корман на пресконференция в Министерския съвет, след като разговаря със служебния премиер Гълъб Донев. След пандемията българската икономика много бързо започна да се възстановява, но това беше прекъснато от глобалната енергийна криза и заради агресията на Русия в Украйна. Това положение се вижда и в други държави в региона и цяла Европа. Колкото по-близо е държавата до Украйна, по-силно се усеща това, отбеляза Матиас Корман, цитиран от БТА.

Тясната работа с вашето правителство начерта пътя за бъдещето и гарантирането на всички реформи, които трябва ефективно да бъдат извършени за повишаване на икономическото и социално благосъстояние, заяви Корман. Той изтъкна широката политическа подкрепа за присъединяването на България към ОИСР.

От своя страна Гълъб Донев потвърди, че присъединяването на страната ни към организацията е главен външнополитически приоритет.

Корман: Ето с какво не се справяте напълно

Матиас Корман очерта главните предизвикателства, които България трябва да преодолее, за да върви напред. "Трябва да се овладее корупцията", защото "тя има тежка цена". С това ще се увеличи производителността на труда. Има органи, които отговарят за откриването и преследването на корупция, посочи генералният секретар на ОИСР. По думите му трябва да се преследва корупцията на всякакви нива и на всички длъжности. Корман препоръча да има повече прозрачност и независимост на властите.

Корман смята, че нуждите от разходи трябва да бъдат задоволени, за което е нужна устойчивост. Трябва да се гарантира фискална дисциплина, каза Корман и отбеляза, че разходите за безработицата, за социална подкрепа са доста по-ниски в сравнение с другите държави членки на ОИСР. Социалната подкрепа е свързана с линията на бедността, която е 413 лв. за тази година и има място за подобрение, каза Матиас Корман. Той препоръча България да се бори по-добре с бедността, хората да имат стимули да работят и да се водят политики за активирането на безработните.

Допълнителни мерки могат да се предприемат като се подобри изпълнението на приходната част на бюджета и се избегнат случаите на плащане "под масата" и сивата икономика, подчерта Корман. Според него трябват стимули за докладване на ниски заплати на много от служителите, на които им се плаща "под масата". Около половината данъкоплатци се осигуряват на минималната работа заплата, каза Корман и препоръча да се намали сивият сектор, за да се намали теглото на социалните осигуровки без да се уврежда устойчивостта на системата.

"Не вярваме, че наистина половината население на Българи в работна възраст получава минималната работа заплата, така че има накъде да се подобри равнището на подоходните данъци", заяви Матиас Корман. Според него големият сив сектор е свързан с ниското доверие в обществените институции, следователно е нужна стратегия, за да може да се овладее той.

Трябва да се подобрят стимулите за деклариране на действителните заплати, дигитализиране на транзакциите, да се предостави информация за това как се използват данъчните постъпления и да се подобри работата на трудовите инспектори, смята Корман. Минималната работна заплата според него и ОИСР в България е на ниско равнище. Сегашното 10-процентово увеличение на БВП е добра стъпка, но има възможност за още по-голям напредък по отношение повишаване на производителността на труда. Неравенствата по отношение на разполагаемия доход са високи, данъчната система не е прогресивна и социалните плащания са регресивни, а не прогресивни, каза още Матиас Корман.

Донев: Какви мерки предприемаме срещу недостатъците

На 11 август 2022 г. Министерският съвет прие постановление за организация и координация на процеса по подготовката за присъединяване на страната ни към ОИСР. На 29 август 2022 г. се състоя първото заседание на междуведомствения координационен механизъм за присъединяване на страната към ОИСР.

Служебният премиер Гълъб Донев отбеляза, че предварителният анализ е показал, че България покрива стандартите на ОИСР във висока степен и разполага с възможност да приключи присъединителния процес за около три години.

Неформалната икономика и недекларираният труд са предизвикателства за държавата. С това се съгласи на брифинг в Министерския съвет Гълъб Донев, след официалното представяне на доклада.

"Предприемането на ефективни мерки за преодоляване на тези проблеми е ключово за гарантиране на правата на работниците, подобряването на конкурентоспособността и увеличаването на приходите в бюджета. Голяма част от препоръките в тази област се прилагат и изпълняват и в момента", посочи Донев, цитиран от БТА.

Мерки в социалната сфера

"Работим по създаване на лесен достъп до онлайн обучения, както за заети, така и за безработни, за придобиване и валидиране на различни умения и квалификации в съответствие с изискванията на работодателите", каза Донев.

Справяне с демографската криза

"Две са стратегически важните теми за нашето общество, белязано от особеностите на съвременното икономическо развитие. На първо място, това е ангажиментът за справяне негативните демографски тенденции в държавата, ниската раждаемост и засилената миграция. Мерките, които прилагаме, имат за цел да забавят темповете на намаляване на населението с тенденция за стабилизиране в дългосрочен план. На второ място, реализираме мерки за развитие на човешкия капитал, съобразено с възможностите на хората, тяхното здравословно състояние, квалификация и умения", отбеляза служебният премиер.

Фискална стабилност

Гълъб Донев смята, че през последните няколко години България е успяла да запази своята стабилна фискална позиция на фона на глобалните кризи, породени от пандемията от COVID-19, а впоследствие - и от войната в Украйна.

"Както е отразено в доклада, страната ни успява да се възстанови и да преодолее негативните последици", отбеляза премиерът. Донев коментира, че България "сравнително добре" е посрещнала нарастващите цени на енергоносителите и храните.

"Въпреки предприетите мащабни програми за подкрепа, фискалният баланс на правителството през 2022 г. се запази в рамките на допустимите граници, а дългът, в процент от брутния вътрешен продукт (БВП), беше вторият най-нисък сред страните в ЕС", коментира премиерът.

"Заради политически решения, законодателни промени за въвеждане на данъчни облекчения, увеличения на разходите и нереализирани европейски инвестиционни програми, в средносрочен план се формират рискове за дефицит над 3% от БВП", предупреди Донев.

Според него от особена важност е българските правителства да продължат да водят благоразумна фискална политика, съобразена с икономическия цикъл. "В противен случай се създават пречки не само за изпълнението на критерия за държавната бюджетна позиция за влизане в Еврозоната, но и за изпълнението на критерия за ценова стабилност", смята Донев. Той отбеляза, че в доклада за "Икономически преглед на България" има препоръка "да се затегне фискалната политика, ако инфлацията остане висока".

Противодействие на корупцията

Противодействието на корупцията е приоритет на страната в управлението на последните няколко правителства, увери българският премиер. Донев допълни, че България споделя констатациите в доклада относно нивото на превенция и противодействието на корупцията в страната. Той припомни, че България вече е предприела законодателни промени в тази посока.

Изготвянето на доклада е задължителна стъпка по пътя на присъединяването на България към ОИСР. Основните акценти от него бяха представени лично от генералният секретар на организацията Матиас Корман.

На събитието присъстваха още вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов, вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров, министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов, министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова и министърът на правосъдието Крум Зарков.