17-11-2017 20-11-2018

Любомир Дацов пред Dir.bg: Държавата да не мачка напредващия, а да помогне на изоставащия

Дигитализацията и зелената икономика са логото на нещата, зад тях стоят нов тип връзки, икономика и технологии, които трябва да се използват, казва финансистът

08:58 | 28 януари 2021 | Автор : Георги Велев, 3е-news.net 40 3715 Снимка: Булфото

"Не може една година след старта на тази пандемия да продължава толкова хаотично и базирано на личното усещане, а не на научна основа, да се управлява този процес. Видимо повечето от нещата не са само проблем на здравните системи и управлението в България. Има доста държави, които се държат така неориентирано и се взимат ad-hoc мерки (бел.ред. - за специални цели). За съжаление не мога да кажа, че България се нарежда между страните, които знаят накъде вървят. Трудно ми е да кажа към момента някаква структурна мярка, която да се обсъжда. Някъде е възможно и да се прави това, а може и да видим "велики идеи" в предизборните програми на партиите. Но в България главният проблем е, че "едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш". Дори понякога думите и обещанията да звучат правилно, самата реализация е огромен проблем."

Това каза в интервю на Георги Велев, специално за Dir.bg, финансистът Любомир Дацов.

Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е планиране и прогнозиране на икономическите системи в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник отдел и съветник по фискалните въпроси на министъра на финансите. Заместник-министър на финансите в кабинетите "Сакскобургготски" и "Станишев". Именно той е човекът, който е ръководил изработването на всички държавни бюджети от 2001 до 2009 г., а между 1992 и 2000 година е бил част от екипа, който подготвя бюджета. В момента е член на Фискалния съвет на Парламента - независим орган, който следи изпълнението на бюджета и е коректив на Министерството на финансите.

- Г-н Дацов, наскоро бе публикуван доклад на организацията Oxfam, свързан с неравното разпределение на благата сред хората по света. В него са дадени препоръки за увеличаване на данъците на най-богатите. Смятате ли, че това може да бъде добър ход в момента?

- Прекалено комплициран е този въпрос и няма само едно измерение. По-скоро трябва да се търсят причините за този проблем. В ситуацията, ако някой бяга много по-бързо от друг, то трябва ли на бързия да не му личи, че бяга така и да му слагаме допълнителни препятствия. Естествено, че това от гледна точка на изменение на обществото си има своето отражение - щом тези двама атлети се приберат от стадиона, неминуемо ще има заяждане от страна на по-бавния. Говоря, че в обществото ни възникват такива проблеми. Ако пък в даден отбор трябва да има екипна работа и когато класирането на нещата става на база на екипи, то трябва пак да има лидер. Но там е важно да имаш и отбор, не може при слабо представяне на останалите екипът да е добър.

Такава е и логиката - нещата се развиват не като смачкаш този, който дърпа напред, а направиш така, че тези които са отзад и са по-обикновени или неможещи, да могат повече.

Мисля, че трябва да се инвестира в такива хора, те да имат възможност за развитие и по-добри възможности. Защото рано или късно неравенството при богатството се изявява в това, че някои хора няма да имат достъп до базови неща. Така се изкривява картинката, защото щом останалите хора няма достъп, то лидерът няма конкуренция - няма да има състезание. И смисълът е всеки да може да се възползва от ситуацията и да има достъп до основни блага.

Всъщност смятам, че не е работа на правителствата да слагат спирачки или препятствия пред работата на тези, които могат. Държавата трябва да създава условия и капацитет за достъп на тези, които нямат такива възможност, до нещата, за да има все пак нормално състезание. Работа на правителствата е да има образование, здравеопазване и нормални условия за развитие на социален живот.

- Тоест да има повече възможности за по-бедните, а не само облагане на богатите с още налози например?

- Сигурно има възможност за ограничаване, но е важно и какъв инструмент се прави. Ако в един момент се позволи прекалено голяма концентрация - тези един или пет процента от обществото, които имат огромно богатство, те имат непропорционално влияние - самата системата в държавата започва да обслужва не масата от хора, а основно другите. Тук трябва да гледаме и в дълъг период от време, а това води до много комплексни изменения. От тази гледна точка много държави са имали и преди законодателства, в които е обсъждана темата. Навремето притежаването на земя и нейната концентрация е било важно да не се разпилява между наследниците. Така законодателството ненапразно е, че първородния син получава земята, а за останалите се намират начини за препитание, ако е възможно. Това си има икономическа логика.

Сега времето е различно и действително може да се мисли, за да няма голяма концентрация на много неща в малко в хора, може да се мисли за слагане на някакви тавани. Такава форма на ограничение са данъците върху собствеността или наследството. Така на практика държавата се намесва и взема този данък и това води до ограничаване на прекаленото богатство.

Само по себе си ограничението е трудно решение - така може да се ограничи правото на движение и правото на собственост да бъде лимитирано и свързано с определена територия. Нека да не се заблуждаваме, че в момента това е ефективно - винаги може да си направиш регистрация в друга точка на света, където не всеки се замисля върху тези неща. Не може да се спре и преносът на информация, богатство и така нататък.

Хубаво е правителствата и останалите хора, които много милеят за подобни регулации, дискусията да бъде за това как системата максимално да бъде направена отворена и да се дава максимално голям достъп на хората до добро здравеопазване, образование и нормална социална система.

- По какъв начин смятате, че е най-добре да се възстанови икономиката на България и Европа сега, след овладяването на кризата с пандемията?

- Кризата обикновено показва недостатъците - ако по една или друга причина нещо не е толкова видимо, обикновено в кризата се вижда добре казусът. В такава ситуация се виждат проблемите, които съществуват в една или друга система. В Европа бе видимо и преди и стана още по-видимо сега - политиците в много държави не вземаха навреме решения, увеличаваха дълга и стигнаха до нива, които са значително над тези от критериите за бюджетна стабилност. При повечето от европейските държави дългът бе повече от 60% спрямо БВП на човек от населението и това ниво бе постигнато още преди кризата. Сега пандемията допълнително задълбочи проблема.

В други държави като България през годините нищо не бе направено, дългът бе увеличен почти двойно. Макар и да е на достатъчно ниско ниво онези 14% от БВП дълг през 2009 г. като процент е увеличено почти двойно. Тоест говорим си за 100 % ръст на дълга, а за последните 10-12 години страната ни няма някаква коренно различна политика спрямо европейската. Генерално погледнато този дълг в голяма степен е заради поддържане на дефицити. Така че проблемът с дълговете в Европа бе голям. С оглед на сегашната криза това ще бъде още по-голям проблем, защото всъщност този дълг и публичните финанси на държавите съдействат на възможностите за възстановяване.

И когато фискалното пространство е ограничено, "политиците трябва да правят глупости", за да може чисто политически да се вижда, че управленците правят нещо. Повечето държави в Европа ще имат избори за правителства през тази или следващата година. И политиците трябва да се съобразяват с това и демонстрират повишено внимание към нещата.

Въпросът от гледна точка на правителствата и публичните финанси изглежда доста сложен с оглед на това, че не толкова текущата ситуация, а неизвършването на структурни реформи в правителствата в Европа доведе до силно ограничаване на възможностите да бъде направено каквото и да е в тази ситуация. А друг е въпросът, че ако се погледнат действащите мерки, то повечето държави критикуват мерките като не много ефективни. Бизнесът и гражданите не са безкрайно щастливи от капацитета на администрацията да управлява тези кризи. Това не е нищо по-различно от нещата, които се случват в България.

Друг голям проблем е ефективността на мерките от гледна точка на дизайн, адекватност и като реализацията и достигане до крайния получател навреме. Всичко това е с една голяма въпросителна и много проблемност.

- Вземането на мерки в момента не се ли извършва леко хаотично? Ефективна ли е мярката 60 на 40?

- В България здравни и икономически мерки почти няма в сегашната криза. Или те са много минимални. При втората вълна правителството отиде от едната крайност в другата. А това, което се случва в момента, все пак е за предпочитане, защото се запазва все пак някакъв икономически баланс и се запазва дейността на стопанските субекти в държавата. Мерките са ограничителни на няколко места и не е ясно защо едно нещо се взима, а друго се оставя. Като цяло при тази втора вълна ограничителните мерки бяха въведени щом вълната достигна своя пик по отношение на смъртност. И нещата в рамките на две седмици успяха да се уталожат.

Вероятно предприетите действия са спомогнали за някакво ограничаване, особено мярката за ограничаване на децата да ходят на училище.

Учудвам се как за толкова време не може да се натрупа адекватна база данни и от научна гледна точка да се показва какъв е проблемът и откъде идва. Не може една година след старта на тази пандемия да продължава толкова хаотично и базирано на личното усещане, не на научна основа, да се управлява този процес. Видимо повечето от нещата не са само проблем на здравните системи и управлението в България. Има доста държави, които се държат така неориентирано и се взимат ad-hoc мерки. Видно е, че голяма част от хората искат да видят научен подход към нещата. Сегашната ситуация просто не е много ефективна и не може да продължава.

- Докога могат да издържат икономиката и пазарите в това състояние?

- Хубавото е, че пазарите и икономиката останаха отворени. Свързаността им не бе нарушена, което е голямата разлика с пролетния локдаун на 2020 г. От гледна точка на икономиката нещата са доста по-различни. Сега големият въпрос е за да е такова неадекватно състоянието на здравната система, то доста хора трябва да бъдат посочвани с пръст във времето. Говоря не само за здравни министри, а и правителствата. Видимо е, че има много въпроси, които е време да започнат да се задават. И да се измислят отговори, защото не е достатъчно да се покаже как само се посреща дадена ваксина.

Видя се, че почти навсякъде здравните системи в даден момент бяха пред блокиране. В много държави капацитетът беше абсолютно приоритетен. За съжаление не мога да кажа, че България се нарежда между тези страни, които независимо от лошата си изходна позиция, знаят накъде вървят. Защото само така недостатъците и проблемите могат да бъдат адресирани по правилния начин. На мен ми е трудно да кажа към момента някаква структурна мярка, която да се обсъжда. Някъде е възможно и да се прави това, а може и да видим "велики идеи" в предизборните програми на партиите.

Едно от нещата, което бих искал да видя, е как виждат политическите партии проблема със здравните системи и какви стъпки трябва да бъдат направени. В България главният проблем е, че "едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш". Дори понякога думите и обещанията да звучат правилно, самата реализация е огромен проблем.

Здравеопазването, адресирането на проблемите и възстановяването и подпомагането на икономиката са важни сега. В Европа има нов вятър - онова, което прави Европейската централна банка и правителствата. Много хора се опитват да се надсмиват на политиката на ЕЦБ за различните улеснения и разхлабването на монетарната политика, включително и на бюджетната. В по-тесните експертни кръгове дискусията не е за спасяване на сегашната ситуация, а при възстановяването икономиката да не изглежда по този начин и да се даде възможност на държавите да се възползват и да се отправят по един нов път. Дигитализацията и зелената икономика са логото на нещата, но зад тях стоят нов тип връзки, икономика и технологии, които трябва да се използват.

- България трябва ли сега бързо да променя политиките си и визиите си за развитие?

- Проблемът е, че подобна смяна не става бързо. Това е толкова голяма структурна промяна, която се очертава, че изисква много хора да знаят накъде отиват и да поведат останалите в тази посока. Тоест изисква се работа на много нива, подготовка след това - като се започне от администрацията и се стигне до бизнеса. А някак си не личи да има идея какво точно трябва да се прави и да има реално усещане накъде трябва да се отиде, за да бъдем адекватни на ситуацията.

През първите години промяната няма да си личи особено много и да се отличава. На по-късен етап ще си личи кой се е възползвал от ресурсите, дали има капацитет и са взети правилните решения. Това ще се види след 5-6 години. Истината е, че в следващите 20 години, поне като хоризонт, нещата ще бъдат доминирани от процесите, които се случват в момента. Инерцията ще води много хора и те ще продължат да се пързалят по нея, дори и извън България.

- Дали на дневен ред сега отново излиза приемането на България в еврозоната?

- Ние имаме да си пишем домашно, както се казва. То си ни чака нас. От тази гледна точка влизането в Еврозоната и въвеждането на еврото е нещо, което България иска, а не някой друг. И по принцип смисълът да бъдем в ЕС не са само еврофондовете и неща, които да бъдат взети, а да се възползваш от всички политически и икономически възможности, които ти предлага една такава общност. Единната валута е една от тези възможности.

Ние сме заинтересовани да не се бавим, а максимално бързо да си напишем домашното и да се явим на изпит. И да издържим успешно този изпит. А колкото повече се туткаме и не правим нещата по правилния начин, толкова е по-голям проблемът за нас. Човек все пак ходи на училище не заради нещо друго, а заради самия себе си.

На другите отстрани не им пука дали ти ще бъдеш добър ученик, защото училището ти дава основата, за да живееш нормално след това. Еврото е една частица от този пъзел. И е в интерес на държавата и хората еврото да бъде прието у нас. Като монетарна система и с Валутен борд у нас, ние де факто, от икономическа и търговска гледна точка, сме част от тази система. И плюсовете и минусите вече сме ги изконсумирали.

Онова, което прави системата, е административно участие при вземането на решения, възможност да се влияе върху политиките и достъп до системите, които намаляват риска пред една икономика.

- В България можем ли да очакваме ръст на зелените инвестиции? ЕЦБ започва действия в тази посока, както и Европейската инвестиционна банка.

- Това е видимата част на айсберга. Европейската зелена сделка не опира до спирането на едни мини или въглищния отрасъл. Европейската комисия и ЕС като цяло тръгват с идеята, че нещо трябва да бъде направено в тази сфера, за да се изгражда нов тип икономика.

Ако погледнете дискусиите, които вървят в Европа, те са за изграждане на следваща стъпка на общество и типове икономика. Така трябва да се намира място на фирмите и икономиката в това разпределение. Факт е, че много дълги години Азия и Америка си бяха двойка и си бяха самодостатъчни, независимо че в последните няколко години имаше търкания между САЩ и Китай.

Тези процеси на глобално лидерство изместиха Европа и ЕС вече няма кой знае каква икономическа тежест, защото се прилепва към една двойка. Не искам да казвам, че играе ролята на любовница в тази ситуация. Но Европа във времето загуби и политическо представителство, и политическа тежест в света. Липсата на единна европейска външна политика, както и това, че държавите в ЕС играят на дребно и понякога защитават интереси, които не са общоевропейски, е много показателно колко много път трябва да бъде извървян.

Зелената сделка няма как да няма въздействие върху българската икономика. Но това не е защото някъде, някога, някой е решил нещо. А логиката на развитие на икономиката, възникването на нов тип индустрии и мястото на България - става въпрос за създаване на капацитет. А това е най-трудната работа, която изисква дълго време и целенасочена политика в тази област. Зелената политика има много аспекти и е елементаризъм да се разглежда спирането на дадена мина или спирането на употребата на въглища. Това е само първичното влияние.

ИЗБРАНО