17-11-2017 20-11-2018

Кризата можеше да е много по-тежка, заяви Кристин Лагард и защити стимулите на ЕЦБ за икономиката

Страните от еврозоната трябва да правят по-големи разходи, за да увеличат растежa, но при спазване на бюджетните правила

15:45 | 4 септември 2019 | Редактор : Виктор Стефанов 22 3045 Снимка: Европейски парламент

Кристин Лагард, която е номинирана за шеф на Европейската централна банка (ЕЦБ), защити рекордно ниските лихви на институцията и извънредните мерки за стимулиране на икономиката, въведени след Голямата рецесия и дълговата криза в еврозоната, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Още по темата

При изслушване днес в комисия на Европейския парламент Лагард заяви, че споделя мнението за необходимостта от "изключително гъвкава политика" за продължителен период от време. Тя изрази и подкрепата си за новите инструменти на банката като купуване на облигации и отрицателни лихви, отбелязвайки, че те са помогнали да бъдат създадени 11 милиона нови работни места след 2013 година и без тях "кризата е щяла да бъде много по-лоша".

Лагард заяви още, че страните от еврозоната трябва да харчат повече за мерки, подпомагащи икономическия растеж, стига да го правят без да нарушават бюджетните правила. По думите й има възможност, макар и не голяма, фискалната политика да се използва в подкрепа на икономиката, например чрез разходи за по-голямо покритие на високоскоростния интернет.

На 29 август в писмени отговори до Европейския парламент в рамките на процедурата по номинирането й начело на ЕЦБ, Лагард подчерта, че мерките, взети от управителния съвет на ЕЦБ са позволили на този етап да се отдалечи опасността от дефлация и са подкрепили растежа и заетостта. Инфлацията обаче е останала през последните години постоянно под равнищата на целевото равнище на ЕЦБ от малко под 2 процента, подчерта сегашният управляващ директор на МВФ. Така че икономическият растеж в еврозоната напоследък се забавя и перспективите за растеж намаляват, обясни Лагард в подкрепа на необходимостта от стимулиращи мерки.

Тази ситуация се обяснява с неяснотите, свързани с геополитически фактори, протекционисткия натиск и уязвимостта на нововъзникващите пазари, допълни тя.

Лагард е на мнение, че Брекзит (засега предвиден за 31 октомври) ще има ограничен ефект върху финансовия сектор в еврозоната. По думите й времето до 1 ноември трябва да се използва от финансовите и нефинансовите компании, за да продължават да се подготвят за всякакви възможности.

Пред комисията Лагард заяви, че договорената между Гърция и кредиторите й цел за първичен бюджетен излишък от 3,5 процента от БВП е прекомерна и трябва "да се преразгледа с голямо внимание".

"Мнението на МВФ и моето мнение, говорейки все още от името на МВФ, е, че целта за първичен излишък от 3,5 процента за Гърция е прекомерна и оказва прекомерен натиск върху възстановяването на гръцката икономика, което е наша цел. МВФ продължава да има такава позиция и доколкото Гърция се намира на етап на възстановяване, това е нещо, което трябва да преразгледаме с голямо внимание", каза Лагард.

Тя отбеляза, че по време на финалния етап на спасителната програма за Гърция МВФ е изразявал становище, че като се имат предвид възможностите на страната, целта за първичния бюджетен излишък трябва да бъде определена на 1,5 до 2 процента от БВП максимум.

Задава се нов стимулиращ пакет на ЕЦБ

Ръководството на ЕЦБ е склонно да приеме стимулиращ пакет, който включва понижение на лихвите, силно обещание за поддържане на ниски ставки за по-дълго време и компенсация за банките заради страничните ефекти от отрицателните лихвени проценти. Това твърдят петима информирани източници, цитирани вчера, 3 септември, от Ройтерс и БТА.

Мнозина подкрепят и възобновяване на изкупуването на активи, което е значително по-мощно оръжие, но противопоставянето на някои северноевропейски държави усложнява процеса, според източниците, пожелали анонимност.

Критиците на експанзивната политика на ЕЦБ в Германия например са на мнение, че тя цели най-вече да подкрепя страните от Южна Европа, изпитващи затруднения, подобно на Италия, но че тя не е пригодена за страна като Германия.

Говорител на ЕЦБ не пожела да коментира. Източниците подчертаха, че решения не са взети и се водят дискусии, включително за размера на лихвеното понижение.

На фона на забавяне на икономическия растеж при опасност от ескалация на световната търговска война ЕЦБ почти обеща да обяви още стимули след заседанието на 12 септември (другия четвъртък), карайки пазарите да гадаят какво ще включва очаквания пакет. На заседанието управителният съвет може да приеме серия от мерки, включващи понижение на лихвите по депозитите, заедно с механизъм, който да намали отражението от това върху рентабилността банките. Възможно е да се вземе решение дори за нова програма за изкупуване на дългове на пазара, след като досегашната беше спряна в края на 2018 година.

Лагард - от МВФ към ЕЦБ

Кристин Лагард подаде оставка като шеф на Международния валутен фонд. Оттеглянето й влиза в сила на 12 септември. Тя бе номинирана от европейските лидери за ръководител на ЕЦБ с мандат от 8 години без възможност за нов. Очаква се да замени официално на поста Марио Драги на 1 ноември.

Ако Лагард получи поста, тя ще бъде първата жена начело на ЕЦБ. Депутатите в ЕП са заявявали, че искат да видят повече жени на висши позиции в сферата на икономиката и паричната политика.

Комисията по икономически и парични въпроси ще гласува своите препоръки в сряда следобед, а гласуването в пленарна зала се очаква по време на сесията през септември.

Кой назначава шефа на ЕЦБ

Председателите на ЕЦБ се назначават за еднократен мандат от осем години по решение на държавните и правителствените глави в ЕС, но преди това ЕП трябва да изрази становището си. Мнението на депутатите не е обвързващо за Европейския съвет, но има тежест за легитимността на кандидата, тъй като идва от демократично избрания орган на ЕС.

ИЗБРАНО