Въвежда се 10-годишна абсолютна погасителна давност за частни задължения на физически лица. Това реши окончателно парламентът с приемането на второ четене на промени в Закона за задълженията и договори. Промените бяха внесени от депутати от ГЕРБ и "Обединени патриоти".

С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено, записаха народните представители.

Давността не се прилага за вземания:

  • от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица - съдружници в дружество;
  • за непозволено увреждане;
  • за неоснователно обогатяване;
  • за издръжка;
  • за трудово възнаграждение;
  • и за обезщетения по Кодекса на труда.

Давността няма да тече и за вземания по повод приватизационна сделка и по повод имуществото, реституирано по реда на нормативен акт. Това допълнение направиха депутатите по предложение на Христиан Митев ("Обединени патриоти"), направено в пленарната зала.

Как ще се третират заварените случаи

Предвижда се абсолютната давност да важи и за заварените дългове, не само за новите. За заварените случаи 10-годишната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано - от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането. Това предвиждат новите текстове, които бяха допълнително прецизирани в пленарна зала по предложение на Искрен Веселинов ("Обединени патриоти").

Промените ще влязат в сила шест месеца след обнародването им, решиха окончателно депутатите.

Христиан Митев коментира, че със законопроекта ще се сложи край на един проблем, който вече десетки години тормози българското общество и засяга стотици хиляди български граждани - прекратява се фигурата на т.нар. вечен длъжник. Той отбеляза, че години наред има непрестанно и критики от Европейския парламент по въпроса.

Искрен Веселинов коментира, че се гарантира възможността на кредитора с всички способи да си прибере вземания, но се поставя един разумен срок от десет години, в който изпълнението да тече. От тези десет години изрично изключваме времето за съдебни дела, посочи той. Т.е. като законодател, смятаме, че взимаме едно добро и балансирано решение, което защитава и интересите на кредитора, но и дава надежда на длъжниците, каза Веселинов, цитиран от БТА.