Парламентът прие на първо четене промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С проекта се предлагат две допълнителни хипотези, при които се изключва прилагането на 10-годишния абсолютен давностен срок, след изтичането на който се счита, че публичното вземане е погасено:

  • по отношение на предявените в производството по несъстоятелност публични вземания;
  • при образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Промените се налагат, тъй като много често от изхода на наказателното производство зависи установяването и събирането на невнесени данъци и задължителни осигурителни вноски от длъжника. Често дори и делото да приключи с осъдителна присъда, абсолютната давност от 10 години за събиране на задълженията е изтекла и държавата не би могла дори да заведе гражданско дело. Така е възможно да се получи ситуация, в която на осъденият длъжник е наложено наказание, но вредите, претърпени от държавата, не са обезщетени, и поради изтичане на абсолютната давност няма механизъм за възстановяването им. 

Съгласно действащата уредба абсолютната давност не се прилага и в други случаи, в които държавата като кредитор е лишена от възможността да събира публичните вземания принудително (задължението е разсрочено или отсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника).

Припомняме, че с промени в Закона за задълженията и договорите се предлага 10-годишна абсолютна давност за задълженията на физическите лица.

Ако текстовете бъдат приети в този си вид с изтичането на 10-годишен давностен срок ще се погасяват всички вземания срещу физически лица, без значение от прекъсването на давността, стига те да не са отсрочени или разсрочени. Това означава, че след този срок за длъжниците няма да има никакви последици от факта, че не са платили задължението си, а кредиторите им (банки, фирми за бързи кредити, комунални дружества и дори физически лица) ще загубят парите си.

Предвиждат се няколко изключения: когато задълженията са натрупани от физически лица - еднолични търговци, а също и когато произтичат от "непозволено увреждане" и "неоснователно обогатяване", когато са за издръжка, за трудово възнаграждение или са обезщетения по Кодекса на труда.