17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Кой ще спечели от "златния дъжд" на Джо Байдън

Къде ще отиде огромният пакет от стимули за 1.9 трлн. долара и какви са икономическите рискове

Снимка: БТА

Кой ще спечели от "златния дъжд" на Джо Байдън

Къде ще отиде огромният пакет от стимули за 1.9 трлн. долара и какви са икономическите рискове

12:36 | 17 март 2021 | Автор : Георги Вулов, 3е-news.net 121 7467 Снимка: БТА

Финансовият пакет за стимулиране на икономиката на САЩ и за подпомагане на американските граждани в борбата срещу пандемията COVID-19 в размер на 1.9 трилиона долара вече е подписан закон и започна постепенното им усвояване. Тази огромна сума, не само за САЩ, която заедно с вече предоставената помощ в края на 2020 година, в американската икономика би трябвало да са влезли общо около 3 трилиона долара, но дали е така?

САЩ

Сега нарастват спестяванията, а до края на годината част или всичките ще предизвикат поредния бум на валутните, фондовите и стоковите пазари. Това често се повтаряше като латерна през последния месец и половина, докато продължаваше сложната парламентарна процедура за одобрение на предложения от президента Байдън "златен дъжд", както определи помощта Bank of America.

След като стимулиращият пакет вече е закон, започват нови оценки и препоръки, не липсват и предупреждение за скрити рискове, които може да донесе този огромен финансов ресурс. И както написа британското списание The Economist, голямата игра за Америка и света стартира, която е

поредният икономически експеримент от три етапа

Когато започна пандемията от коронавируса COVID-19, имаше опасения, че световната икономика ще бъде в депресия в продължение на много години. Реалността се оказа дори по-лоша от мрачните прогнози от миналото лято. И днес фискалното ракетно гориво на Байдън се добавя към тази "горивна смес" от икономическа политика. Законопроектът за стимулиране от 1.9 трилиона долара, който президентът Джо Байдън подписа като закон миналия четвъртък, 11 март, наречен Американски спасителен план, заедно с другите средства за борба с пандемията през декември миналата година, достигна близо 3 трилиона долара (14% от БВП преди кризата).

С новия спасителен план общо около 6 трилиона долара са отпуснати за подкрепа на американската икономика от началото на кризата. В съответствие със съществуващите планове Федералният резерв на САЩ (както се нарича централната банка на страната, бел. ред.) и Министерството на финансите също ще инжектират около 2.5 трилиона долара в банковата система тази година, докато лихвите ще останат близо до нулата. В десетилетието след световната криза 2007-2009 влиятелните тогава американски политици, които определяха посоката на икономиката и нейното подпомагане, бяха прекалено скромни и се съобразяваха с размера на държавния дълг. Докато днес никой не се интересува от това, дългът отдавна е по-голям от БВП.

По програмата на президента Байдън повечето американци ще получат допълнително по 1400 долара. Необичайното за тази богата държава е, че значителна част от тези пари ще попаднат в ръцете на бедни хора и те вероятно ще ги похарчат, след като икономиката се отвори напълно. Ако ваксинирането продължи така масово, както досега, и Америка избегне неприятна среща с нов вариант на вируса, тогава нивото на безработица трябва да падне под 5% до края на тази година, което е доста привлекателна цифра, прогнозира The Economist.

Добрата новина не се ограничава само до САЩ. Дори от еврозоната идват обнадеждаващи данни за промишленото производство, въпреки че ЕС изостава в областта на ваксинирането и борбата срещу новите щамове коронавируси и следователно има по-малки по размер парични стимули. В същото време финансовата помощ на президента Байдън ще подпомогне допълнително глобалното търсене на стоки. Търговският дефицит на САЩ вече е над 50% по-висок от предпандемичните нива, тъй като икономиката на страната засмуква вноса, но износът намалява. Останалият свят няма да може да настигне американците, които са набрали висока скорост.

На 9 март Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), клубът на богатите държави, публикува прогнозата си, че американската икономика - единствената сред големите - до края на 2022 г. ще нарасне повече от прогнозирания ръст преди коронавирусната пандемия. Между април и септември САЩ вероятно ще изпреварят дори Китай, който в момента затяга паричната си политика. Освен това, китайският борсов пазар е спаднал с 9% само от средата на февруари до средата на март.

Бързото възстановяване след кризата, в най-трудния период от която броят на работните места беше спаднал с 15%, ще бъде триумф за САЩ, тъй като след финансовата криза от 2007-2009 година икономическото възстановяване в страната беше доста по-слабо и по-бавно. Парите, предоставени от президента Байдън, ще дадат свеж въздух на облекчение за тежко засегнатите от кризата - очакванията са чрез спасителния план да бъдат възстановени 9.5 милиона работни места, обобщават авторите на прогнозата на ОИСР.

Въпреки че днешните влиятелни политици са си осигурили място в американската икономическа история, малко вероятно е те да бъдат наричани и запомнени като герои. Причината е, че Америка е в разгара на икономически експеримент от три части. Неговите съставки са: уникално количество фискални стимули, по-толерантно отношение на Федералния резерв към временните скокове на инфлацията и огромно количество неизразходвани спестявания, въпреки че никой не може да каже дали потребителите ще продължат да ги трупват или ще изберат да ги похарчат. Този експеримент няма аналог след Втората световна война, но опасността за Америка и света е, че икономиката й започва да прегрява, предупреждава The Economist.

Кои са рисковете в Плана за спасение на САЩ

Доходността на 10-годишните облигации в САЩ, които се движат в посока, обратна на цените, се е повишила с около един процентен пункт от миналото лято, водена от очакванията за по-висока инфлация и по-високи лихвени проценти. Тъй като Америка има ключова роля в глобалната финансова система, перспективите за нейната парична политика оказват влияние извън страната. Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви, че проучва възможността за подобна намеса. Развиващите се пазари с големи дефицити (като Бразилия) или голям и деноминиран в долари дълг (като Аржентина) имат основания да се опасяват, че след промяна на паричната политика на САЩ може да настъпи затягане на глобалните финансови пазари. С този риск се съобразяват всички инвеститори, обобщава Bloomberg.

Федералният резерв твърдо настоява да поддържа ниски лихвени проценти и да продължи да изкупува активи, докато икономиката не започне да се подобрява чувствително. Инфлацията неизбежно ще се повиши, тъй като спадът на цените на суровините в началото на пандемията на коронавируса е несъразмерен с предходната година, но Фед ще го игнорира и ще се придържа към целта от 2%.

Но ако в даден момент икономиката прегрее, това, както заяви ръководителят на Фед Джером Пауъл, също ще бъде временно явление.

Но може ли Федералният резерв да пусне в обръщение нови трилиони долари? Нямаме основание да се съмняваме в непосредствените планове на Фед, но нито самият Фед, нито пазарът могат да предскажат крайния резултат от американския експеримент, твърдят от The Economist. Може би Фед ще бъде принуден да излива студена вода върху икономиката и да повишава лихвените проценти, за да запази инфлацията на ниво около и малко над 2%. Това би било странно решение, като се има предвид неотдавнашният акцент върху отговорността на Фед да търси "широка и приобщаваща" власт над пазара на труда. По-високите лихви, обаче, ще повлияят на пазара на активи и могат да доведат до конфликт с правителството, чиито дългове непрекъснато нарастват.

Всички жетони на червено

Стимулите на президента Байдън са заложени като жетони за рулетка в голямата игра на САЩ, а и на света. Ако всичко върви добре, САЩ ще успеят да избегнат ужасно ниската инфлация и капана, в който Япония и Европа изглежда вече са попаднали. Други централни банки могат да започнат да копират действията на Федералния резерв на САЩ.

Мащабният финансов стимул може да бъде нормалният отговор срещу рецесията. Но и тук има риск Америка да остане с нарастващ дълг, инфлационните проблеми и репутацията на централната банка на САЩ да бъде подложена на изпитание.

Експертите на The Economist биха предпочели по-малки стимули. За съжаление, трудното състояние, в което се намира американската политика не позволява да се прецизира процесът на вземане на политически решения, а демократите, които издигнаха Байдън за президент, искат бързо да получат всичко, което е възможно. Рискованата игра на президента на САЩ е по-добра от бездействието, но никой не трябва да се съмнява в крайната цена на залога му в тази игра, обобщава The Economist.

Бюрокрацията блокира временно част от спасителния план за гражданите

Предупрежденията, че американската бюрократична машина може да блокира временно спасителния план, се оправдаха, съобщи "Ройтерс" още на 12 март, само ден, след като президентът Байдън подписа закона за американския спасителен план.

Оказва се, че правителството на САЩ не може веднага да стартира така необходимия план за спасяване на най-голямата икономика в света в пълен размер - поради законодателни несъвършенства и тромавата бюрократична машина на САЩ. Според "Ройтерс", скоро няма да е възможно да се изпращат чековете за семействата с деца, а много от анкетираните икономисти са на мнение, че засега одобрения от американските законодатели план за спасение са само гръмки декларации на хартия.

В плана е предвиден удължен данъчен кредит от 3600 долара за всяко дете на възраст под шест години и до 3000 долара за по-големите деца, но условието е всички деца да живеят с родителите си. Установяването на този факт остава пречка за предоставянето на помощта, каза Нина Олсън, данъчен служител в Ню Йорк. Данъчната администрация е планирала да предоставя тази сума на месечни вноски от 200 или 300 долара до декември. Тези пари са за всяко дете на възраст между 6 и 17 години, а ще ги получат родителите, които печелят под 75 000 долара годишно.

Има проблеми и с друга част от плана - правителството се ангажира незабавно да започне доставка на чекове за 1400 долара на американски граждани почти веднага след като президентът Джо Байдън подпише законопроекта за спасяване. Затворници, лица, чиито съпрузи не са граждани на САЩ, и роднини на починалите през 2020 г., имат право на помощта. Данъчните власти, обаче, са изправени пред много пречки да проверяват такива факти, тъй като има огромни възможности за измами. Това означава, че тяхното изплащане ще се забави за неопределено време.

Засега, според Bloomberg, е възможен само един елемент от плана за икономическа помощ - изплащане на 300 долара на седмица допълнително под формата на разширени обезщетения за безработица за 9.5 милиона души, загубили работата си по време на кризата. Като цяло се очаква близо 160 милиона домакинства да получат помощ, изчислил е Белият дом.

"Това е законопроект, който наистина ще даде на американците помощта, от която се нуждаят, за да преминат от другата страна на пандемията, и ние очакваме тези ресурси наистина да допринесат за много силно икономическо възстановяване", заяви министърът на финансите на САЩ Джанет Йелен, след като президентът подписа законопроекта.

Bank of America нарече безполезен плана на Байден

Една от четирите най-големи американски банки и сред най-влиятелните в света - Bank of America (BofA), определи плана на президента Байдън да разпредели 1.9 трилиона долара в брой на обществото като безполезно "разхвърляне на пари в брой от хеликоптер".

Още щом американските граждани трябваше да започнат да получават чекове за одобрената помощ в понеделник, 15 март, икономистите от BofA публикуваха проучване "Как домакинствата ще харчат допълнителните си пари и кога икономиката ще се възстанови напълно?".

Според допитването на банката и статистиката на предишни разходи, семействата с ниски доходи и граждани, които не попадат в групата на "средната класа" и са мнозинството в страната, както и последния път, когато през 2020 година бяха изпратени чекове, няма да харчат тези пари за пряко потребление в подкрепа на икономиката - да закупуват стоки, продукти, услуги, отдих.

Една трета ще изплатят дългове, други 25% от американците заявяват, че в очакване на най-лошото ще спестят пари за един "черни дни", а 9% от населението ще инвестира държавната помощ за закупуване на акции, облигации, криптовалути и други активи.

Само 36% от американците заявяват, че ще похарчат парите, получени от Байдън. Дори сред онези, които печелят по-малко от 30 хиляди долара годишно, които са 53% от гражданите на САЩ, заявяват, че няма да харчат правителствените чекове за помощ, а ще продължат да живеят от помощи. Въпреки възстановяването на пазара на труда, подобна структура на доходите не стимулира икономическия растеж, а инфлацията, поради малките доходи и разходите на домакинствата, остава ниска (1.4% годишно, а целта на Фед е 2%).

"В икономика, основана на потребление каквато е американската (70% от БВП се генерира от разходите на гражданите), неравенството не е просто тема на политически дебат, то е математически проблем", казва икономистът от BofA Джаред Удуърд.

Заради пандемията разликата между богатите американци (малцинството) и гражданите с ниски доходи се увеличава, дори когато общата стойности на активите на домакинствата нарастват, според доклад на Федералния резерв на САЩ. Но само богатите стават по-богати. Към края на миналата година само 20% от успешните домакинства са разполагали общо с 10.2 трилиона долара ликвидни активи. Други 20% са имали 2.3 трилиона долара, а останалите 60% от семействата са разполагали само с 2.7 трилиона долара. И в същото време общото богатство на най-богатите 1% от американците достигна 30.5% от всички активи на американските домакинства.

Bank of America разкритикува помощта за населението: както показва опитът с такава помощ през 2020 г. и новото проучване, разпределянето на пари на всички не води до очаквания ръст на потреблението и икономическото възстановяване - част от тези пари се трупват за "черни дни" и само трохите достигат до минимално необходимото потребление, докато по-богатите американци, които имат голям дял от общите активи на домакинствата в страната, харчат тази помощ за закупуване на акции и облигации.

Тава обяснява рекордния ръст на най-големия американски фондов пазар в момент, когато обикновените жители на страната са били безпомощни пред вируса, а най-голямата икономика в света е била водеща както по скорост на спад (най-силния след Втората световна война), така и по броя на заразените и смъртните случаи по време на пандемията.

ИЗБРАНО