17-11-2017 20-11-2018

КНСБ пресметна издръжката за тричленно семейство с малко дете: 2509 лева на месец

Минималната заплата още дълго време ще догонва заплатата за издръжка. За да започнат цените да падат, трябва дефлация, а ние сме на 14%, смята Пламен Димитров

Снимка: БТА

КНСБ пресметна издръжката за тричленно семейство с малко дете: 2509 лева на месец

11:59 | 21 април 2023 117 6458 Снимка: БТА

Парите, необходими за издръжка на един работещ, живеещ сам, са се увеличили със 178 лв., а за тричленно семейство (двама работещи възрастни с дете до 14-годишна възраст) - с 320 лв. Необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота на един човек е 1394 лева. Общата стойност за 3-членнно семейство - 2509 лв. отчитат от КНСБ.

Цените

Доходът, необходим за издръжка, нараства с 3,1% на тримесечна база и с 14,6% на годишна база.

Това показват резултатите от традиционното наблюдение на потребителските цени и заплатата за издръжка за първото тримесечие на 2023 г., което извършват КНСБ и Института за социални и синдикални изследвания и обучение към синдиката. Те бяха представени днес от президента на КНСБ Пламен Димитров, директора на института Любослав Костов и заместник-директора на института Виолета Иванова, предаде БТА.

Ръстът на минималната работна заплата (МРЗ) изостава от ръста на заплатата за издръжка, обобщават от синдиката.

Близо 1800 лв. (точно 1796 лв.), трябва да е брутната заплата на самостоятелно живеещия и работещ българин в домакинство, за да може нетният й размер да е колкото заплатата за издръжка, подчерта президентът на КНСБ Пламен Димитров.

"1800 лв. трябва да получаваш бруто, за да стигнеш до 1400 нето, ако живееш и работиш в България", изтъкна той.

Заплати, цени и издръжка

Ще ни трябва по-продължителен период МРЗ да достигне до размера на заплата за издръжка, отбеляза Виолета Иванова. МРЗ нараства с по-слаби темпове, отколкото заплатата за издръжка, поясни още тя.

Ръстът на цената на природния газ, тока за бизнеса, петрола, зърнените и маслодайни култури, на някои от основните метали като олово са сред факторите, които са повлияли за динамиката на дохода за издръжка, показват още резултатите от проучването на КНСБ.

Поскъпването се наблюдава и при основните хранителни продукти. Яйцата нарастват с 66% на годишна база, а на тримесечна - с 14,4%. За едногодишен период цените са нараснали с около 16 до 20 ст., посочват от КНСБ. Като по-забележимо от синдиката посочват нарастването на цените за година при доматите (25,6%), картофите (11,8%), краставиците (13%), лука (40%). При млякото и млечните продукти се наблюдава тримесечен ръст с 2,5%, а на годишна база - с 37,8%.

Виж още Българите през 2022 г.: доходи, разходи, покупателна способност, потребление, жилища

При хляба и зърнените храни нарастването на цените е с 2,3% на тримесечна база, но на годишна база ръстът остава висок - с 18,7%, посочват от КНСБ. Всъщност това, което виждаме, е, че на годишна база нарастването на цената на хляба е 8,6%, отбеляза Пламен Димитров.

По отношение на динамиката на средните цени при групата на нехранителни стоки и услуги резултатите сочат, че темпът на тримесечна база се задържа, като от синдиката смятат, че това е така заради намалението на природния газ с 22,3% за битовите потребители. Намаление има при цените на дървата за огрев и въглищата, отчитат от КСНБ.

Макар и с по-малки темпове, цените продължават да растат, коментира президентът на КНСБ. И определи това като тревожно. Според Димитров спекулата продължава.

В условията на рекордно висока инфлация за последните 20 години нашата минимална заплата нараства два пъти по-малко от тази в повечето страни в Европейския съюз, каза Любослав Костов. По думите му 20 жизнено важни стоки, продукти от малката потребителска кошница, у нас са по-скъпи от тези в чужбина в големите търговски вериги.

Виж още Няма брод през червените линии за минималната заплата

Инфлацията и доходите

2/3 от работещите на трудови договори не получават заплатата, която стига за издръжка - битови разходи и храна, каза по-рано по Нова Любослав Костов. Той добави, че има предвид за покриване на разходите за "основни нужди - хляб, сирене, други храни, не за "скъпи почивки и луксозни мебели".

Размерът на минималната заплата е едва 45% от издръжката на живот", продължи Костов, като според изчисленията на синдиката размерът ѝ трябва да е 850 лева (настояват да е такъв от 1 юли), а не 780, какъвто е в момента, а служебният министър на финансите Росица Велкова предложи да стигне до 940 лева от 2024 г. и 1038 лева от 2025 г.

Според Костов, обявената от НСИ инфлация за март от 14% на годишна база е средна и стига 25% за някои храни.

Виж още Почасовото заплащане у нас е с втория най-голям ръст в ЕС

Ако вземем онези 20 стоки, които присъстват на нашата трапеза, като хляб, сирене, яйца - поскъпнали са с 25% март 2023 спрямо март 2022 г., което е значителна сума. Ако доходите ви не са нараснали с толкова през последната година, вие сте изгубили покупателна способност, коментира Костов. И в частния, и в държавния сектор ръстът на заплатите изостава от ръста на инфлацията, добави той.

За да започнат цените да падат, трябва да имат дефлация, а ние сме на 14% годишна инфлация. Всички цени и продължават да растат с устойчиви темпове. Това пък каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по bTV. Той направи сравнение с цената на яйцата у нас и още няколко европейски страни, като уточни, че става дума за едни и същи търговски вериги.

"В България само яйцата примерно са пораснали с 95% и вече средната им цена е 5,79 лв. за 10 броя. В Испания са 1,68 евро, 1,65 евро - във Франция, 2,92 в Хърватия и в Холандия - 2,39 евро, в Германия -1,69 евро. Това касае и млякото. С общата ни издръжка, ако трябва да купим 20 основни стоки, трябва да ги напазаруваме за 55 евро в България. Ще дадем 52 евро в Румъния, в Испания - 50, а в Германия 60. Но в последната от изброените с минимална работна заплата тази количка може да се купи 32 пъти, докато у нас само 7 пъти."

Виж още Как да спестим 10 000 лева за три години?

Разходите растат, но доходите не мърдат, каза още президентът на КНСБ и добави, че хората започват да теглят спестяванията си. "Дори задлъжняват с кредити за потребление."

Инфлацията и по-скъпите продукти изяждат спестяванията на българите. Близо 75% от всички спестявания са до 5000 лева и оттам всъщност особено тези до 1000 масово се теглят. В същото време се задлъжнява, има нови кредити до 2000-3000 лева, но не са за някаква инвестиция, това са кредити за потребление, допълни президентът на КНСБ.

ИЗБРАНО