17-11-2017 20-11-2018

Климатичната криза ще пребори пандемичната: накъде води зеленият завой

Европейската комисия обмисля много по-амбициозни цели за намаляване на вредните емисии и е категорична, че възстановяването от Ковид-19 ще върви заедно със Зелената сделка

Снимка: istock by Getty Images

Климатичната криза ще пребори пандемичната: накъде води зеленият завой

09:55 | 18 юни 2020 | Редактор : Виктор Стефанов 27 4998 Снимка: istock by Getty Images

Натискът за постигане на екологичните цели и за "позеленяване" на икономиката непрекъснато расте - особено към енергетиката. Пишат се нови стратегии и планове, като се отчита, че сега е моментът за "преобръщане" - когато светът и икономиките на отделните страни се възстановяват от пандемията. Но това възстановяване - с общи на ЕС усилия, със сигурност ще има висока цена, която всички страни ще трябва да платят - постигането на целите в Зелената сделка.

Възстановителният фонд на ЕС

Европейската комисия обмисля нови цели за намаляване на вредните емисии на ЕС до 2030 година - с 50 или с 55 процента, за да се стигне до нулеви емисии през 2050 г.) Очаква се да подкрепи по-високата цел.

Брюксел ще предложи новата цел през септември, поставяйки началото на преговорите между страните членки и евродепутатите, които трябва да я одобрят. Някои евродепутати настояват за още по-голямо намаляване на вредните емисии, с 65 процента.

Какво ще прави България? Правителството също набелязва промени, разбра се, че ще пише енергийна стратегия с дълъг хоризонт - до 2050 г. Но от изказванията на отговорни лица стана ясно, че тактиката ще е по-консервативна.

Четирима европейски кметове искат още по-амбициозни цели

Кметовете на Варшава, Будапеща, Прага и Братислава призоваха ЕС да постави по-амбициозни цели за намаляване на вредните за околната среда емисии до 2030 година, определяйки климатичната криза като по-голямо предизвикателство от пандемията от Ковид-19, предаде Ройтерс.

В отворено писмо до председателя на Европейския съвет, публикувано вчера, кметовете на четирите европейски столици посочват, че ЕС трябва да определи цел за намаляване на вредните емисии с 55 процента до 2030 година спрямо равнищата от 1990 година. Сегашната цел е за намаляване с 40 процента. Кметовете поискаха европейски мерки в подкрепа на климатичните усилия на градовете.

Кризите с глобалното затопляне и коронавируса представляват безпрецедентен тест за съгласувани действия на ЕС, се отбелязва в писмото, което е изпратено преди срещата на върха на ЕС в петък, на която националните лидери ще се опитат да се споразумеят по пакета за възстановяване от коронавируса и по следващия седемгодишен бюджет.

ЕС вече задейства няколко инициативи, част от Европейската зелена сделка, като План за действие за кръгова икономика, Стратегия на ЕС за биоразнообразие - 2030 г., и проект за Европейски климатичен закон. На 23 юни Съветът на ЕС по околната среда ще проведе неформална видеоконференция, на която министрите ще обсъдят как мерките от тези инициативи да помогнат за ефективно възстановяването от пандемията и да подготвят Европа за бъдещи предизвикателства.

Дори Русия се замисля

Световната пандемия от коронавирус, ограничителните мерки и икономическата криза ще доведат до съществена промяна на световната икономика, каза на онлайн конференция, посветена на Ковид-19, руският министър на енергетиката Александър Новак, цитиран от ТАСС.

Засилването на натиска на екологичните въпроси върху енергетиката ще бъде последица от сегашната сложна ситуация в икономиката, заяви министърът.

Виж още Метеоролозите и ЕК призоваха за "зелено" следвирусно възстановяване

Новак допълни, че сега за света е характерно по-голямото внимание към възобновяемата енергетика. Той подчерта, че Русия трябва да отчита тези фактори в стратегията си за развитие на своята енергетика.

Накъде върви България - с чертаене на червени линии

Правителството вече заяви своята подкрепа за постигането на климатична неутралност на ЕС до 2050 г. Страната ни подкрепя "визията, че грижата за околната среда и климата трябва да са неизменна част от мерките за възстановяването на Европа от кризата, която пандемията причини и продължава да задълбочава", се казва в едно съобщение на пресслужбата на Министерски съвет от вчера.

Виж още Правителство, бизнес и синдикати заедно очертаха пътя пред държавата

Отбелязва се обаче нюансът, че "водещите принципи и сега, наред с екологичните ни цели, трябва да бъдат запазване на конкурентоспособността, икономическия растеж и социалното благополучие във всички държави членки, като същевременно се спазват принципите за ефективност на разходите и за технологична неутралност".

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова в същото време каза, че Зелената сделка на ЕС дава възможност за постигане на икономически растеж, като се предвижда доста сериозен финансов ресурс от страна на ЕК за държавите членки. Затова България мобилизира усилията, за да може страната ни да се възползва максимално от европейската солидарност. Но енергийният министър изтъкна, че България трябва да се съобрази с националните си особености, като на първо място ще отстоява своята енергийна сигурност.

"Да, ние приветстваме дългосрочната цел на Комисията по отношение на нулеви емисии до 2050 г. Но такъв един преход трябва да се извърши плавно, трябва да бъде справедлив, и по никакъв начин да не поставя под риск националната сигурност на страната", категорична е Петкова.

Виж още Историческо рухване на енергийните инвестиции: имат ли шанс проектите

Другата червена линия, която Петкова очерта, е, че всяка една държава членка трябва сама да определя своя електроенергиен микс. Под знака "национална сигурност" тя постави запазването на Маришкия въглищен басейн.

Ще има ли инвестиции в чиста енергия

Общият дял на глобалните разходи за чиста енергия - включително възобновяеми енергийни източници, ефективност, улавяне на ядрени и въглеродни емисии, използване и съхранение е задържан на около 33% през последните години. През 2020 г. той ще се увеличи към 40%, но само защото изкопаемите горива поемат толкова тежък удар. В абсолютно изражение тези разходи остават далеч под нивата, които биха били необходими за ускоряване на енергийния преход.

"Кризата доведе до по-ниски емисии, но по всички неподходящи основания причини. Ако искаме да постигнем трайно намаляване на глобалните емисии, тогава ще трябва да наблюдаваме бързо увеличение на инвестициите в чиста енергия", каза наскоро д-р Фатих Бирол, изпълнителен директор на Международната агенция по енергията (МАЕ).

ИЗБРАНО