17-11-2017 20-11-2018

Правителство, бизнес и синдикати заедно очертаха пътя пред държавата

Енергийна стратегия на България до 2030 г., с хоризонт до 2050 г.; договаряне на минимални работни заплати; дигитализация; нова индустриална политика

Снимка: БТА

Правителство, бизнес и синдикати заедно очертаха пътя пред държавата

12:35 | 17 юни 2020

| Редактор : Виктор Стефанов

66 5318 Снимка: БТА

Издига се в национален приоритет приемането на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Шенгенското пространство и ERM II. Това каза председателят на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев след подписването на Националното тристранно споразумение между правителството и национално представителните организации на работодателите и работниците и служителите днес в МС.

Пътят към Еврозоната

Правителството и социалните партньори целят постигането на средносрочни цели - производителност на труда - 60% от тази на ЕС, БВП на глава от населението - 60 на сто от този на ЕС, компенсация на един нает - 60% от тази на ЕС, разходи за социална защита - 20% от БВП, каза при представяне на споразумението пред медиите вицепремиерът Марияна Николова, цитирана от БТА.

Споразумението съдържа пет раздела - бизнес среда и икономика, енергетика и европейска "зелена сделка", демография и образование, пазар на труда и трудова миграция и социална защита.

Какво ще се променя в бизнес средата

Кирил Домусчиев, който коментира главното в раздела за бизнес средата и икономиката, каза още, че ще се предлагат общи съгласувани политики и мерки на държавата и социалните партньори за борба със сивата икономика, недекларирания труд, корупцията, монополизацията и картелизацията.

Предвижда се още намаляване на броя на административните структури и продължаване на административната реформа.

Ще се разработят мерки за насърчаване на инвестициите в по-слабо развитите и изоставащи региони.

Ще се прилага нова индустриална политика, която се базира на приоритетно развитие на отрасли, за които България има конкурентни предимства, както и на развитието на производства с висока добавена стойност.

В споразумението са залегнали приоритети, които трябва да се случат в рамките на мандата на това правителство.

"Целта е ние да може да създадем една среда за правене на бизнес и за един социален живот в България, която да бъде добра и европейска", изтъкна Кирил Домусчиев. По думите му това национално споразумение ще има сериозно значение за преодоляване на кризата, породена от коронавируса.

Накъде ще върви енергетиката: какви са зелените и червените линии

Ще бъде подготвена енергийна стратегия на България до 2030 г., с хоризонт до 2050 година.

Договорено е да бъде изградена и ясна визия за бъдещето на Маришкия басейн, който гарантира сигурността на електроенергийната система, каза министър Теменужка Петкова.

Пълната либерализация на пазара на електрическа енергия в България е другата тема, която е залегнала в тристранното споразумение, добави министър Петкова. Най-напред ще се постигне пълна либерализация на пазара на едро, след това - на пазара на дребно (за това е заложен срок между 3 и 5 години).

Зелената сделка дава възможност за постигане на икономически растеж, като се предвижда доста сериозен финансов ресурс от страна на ЕК за държавите членки, каза Петкова. Затова България мобилизира усилията, за да може страната ни да се възползва максимално от европейската солидарност. Но енергийният министър отбеляза, че България трябва да се съобрази с националните си особености, като на първо място ще отстоява своята енергийна сигурност. "Да, ние приветстваме дългосрочната цел на Комисията по отношение на нулеви емисии до 2050 г. Но такъв един преход трябва да се извърши плавно, трябва да бъде справедлив, и по никакъв начин да не поставя под риск националната сигурност на страната", добави Петкова. Тя изтъкна, че другата червена линия е, че всяка една държава членка трябва сама да определя своя електроенергиен микс.

Как ще се развива пазарът на труда: МРЗ ще се договаря по браншове

Социалният министър Деница Сачева съобщи, че се предвижда социалните разходи да достигнат 20 на сто от БВП през 2022 г. при сегашните - 11,7 на сто.

Най-големият компромис, направен от работодателите, е че трите дни болнични продължават да се плащат от тях, а от синдикатите, че са оттеглили предложението си да се връща част от дохода на най-бедните семейства в края на годината, отбеляза министърът.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров съобщи, че е договорено да бъдат уредени правните регулации на извънредния труд и на сумираното изчисляване на работното време в Кодекса на труда и Закона за държавния служител в съответствие с международните правни актове - Конвенция 1 на МОТ и Директивата на ЕС. Той напомни, че по отношение на нощния труд вече има решение на МС, което ще влезе в сила от 1 януари догодина.

Димитров каза, че е постигнато съгласие да започне договаряне на минимални работни заплати (МРЗ) по икономически дейности, като преговорите трябва да започнат още тази година с оглед прилагането им през 2021 г.

Заедно с това да се предложи отмяна на минималните осигурителни доходи за 2021 г., допълни лидерът на КНСБ. Ще бъде предложен механизъм, който не допуска отказ от преговори.

Лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов акцентира върху образованието, като изтъкна необходимостта повече студенти да бъдат приемани в приложните професии и особени - техническите и математическите, за сметка на други, които нямат такова широко приложение. Нужен е и механизъм, съобразно който завършилите образование в България по държавна поръчка, да трябва "да поработят в държавата, която им е платила образоването".

Председателят на БТТП Цветан Симеонов заяви, че подписаното споразумение дава добър сигнал към инвеститорите в условията на криза заради коронавируса и посочи сред важните приоритети, които са намерили място в него, по-широкото приложение на мълчаливото съгласие, подобряване на дейността на администрацията чрез развитие на дигитализацията.

ИЗБРАНО