Независимо от политическия път, по който ще поеме Венецуела, където председателят на парламента Хуан Гуайдо се самопровъзгласи за временен президент, като предизвика настоящия държавен глава Николас Мадуро, преустройството на венецуелската икономика ще отнеме време. Това е мнението на икономисти и наблюдатели, цитирани от Франс прес, предаде БТА.

"Ще трябва да бъде изминат дълъг път, преди да се върне предишният стандарт на живот в страната", твърди с определена нотка на оптимизъм Рикардо Хаусман, венецуелски икономист в САЩ, който ръководи Центъра за международно развитие в Харвард.

Показателите обрисуват ситуация на икономически крах със спад на брутния вътрешен продукт, оценяван на 50 процента от 2013 година, когато Мадуро дойде на власт, минимална заплата от 7 долара на месец и инфлация от 1 700 000 процента през 2018 година.

Тази ситуация доведе до огромен недостиг на храна и масово изселване на жителите на страната. Според ООН 2,3 милиона венецуелци са имигрирали от 2015 година.

"Бързината, с която обедняват венецуелците, е ужасяваща. Близо 80 процента от тях в момента са в състояние на бедност", каза президентът на Интерамериканската банка за развитие Луис Алберто Морено. Той официално обяви в четвъртък "желанието си да работи" с Хуан Гуайдо.

Според Хаусман сегашната ситуация води началото си от идването на власт на Уго Чавес през 1999 година.

"Той лиши обществото от всичките му икономически права. Той отчужди всичко, петролните компании, стоманолеярните заводи, циментовите заводи, банките, супермаркетите, 6 милиона хектара земеделска земя", твърди икономистът, като подчертава, че последицата от това е "унищожаване" на частния сектор.

Правителството на Чавес обаче се е възползвало от петролния бум, започнал през 2004 година. С приходите от петрола, то е успяло да увеличи вноса на стоки, които страната не произвежда, и да вземе заеми от международните пазари.

Системата започнала да буксува през 2013 година, когато у пазарите се появили съмнения за платежоспособността на страната. Тя блокирала съвсем през 2014 година със спада в цените на петрола. Този спад принудил страната драстично да намали вноса на продукти от първа необходимост, с което недоимъкът станал още по-голям.

Символ на този упадък е спадът на петролното производство, достигнало 1,1 милиона барела на ден - най-ниското ниво за 30 години. Причина за това е липсата на инвестиции, въпреки че страната притежава най-големите резерви суров петрол в света.

Според Хаусман за излизането от кризата е необходимо най-напред да "се върнат на обществото икономическите му права, за да може то да организира производството". След това трябва да се сложи край на недостига на валута чрез мащабно международно финансиране, което, според него, трябва да е координирано от Международния валутен фонд (МВФ).

Успоредно с това трябва да се задейства план за хуманитарна помощ, за да се покрият основните нужди на населението.

Едно преустройство, което ще зависи от политическия път, по който ще поеме Венецуела, и който е по-несигурен от всякога предвид инициативата на Хуан Гуайдо.