През третото тримесечие на 2020 г. брутният вътрешен продукт (БВП) спадна с 4.2% на годишна база. Намалението се дължеше на по-нисък износ на стоки и услуги, докато вътрешното търсене се увеличи. Това е записано в последния Месечен обзор на българската икономика, изготвен от Министерството на финансите. В него са използвани данни към 15 декември 2020 година.

Увеличението на броя на нови случаи през есенните месеци се отрази във въвеждането на някои допълнителни мерки в края на октомври и засилване на ограниченията през ноември, отбелязват финансовите експерти.

Според данните повишение е отчетено както при частното, така и при публичното потребление. Растежът на частното потребление достигна 7.1% и отрази положителния принос от нетен туризъм, формиран в резултат на намаляване на разходите, направени в страната.

Инвестициите се увеличиха с 1.1% поради нарастване на запасите, докато брутото образуване на основен капитал спадна с 1.4% в резултат на по-малко инвестиции в строителство на нежилищни сгради, както и на конструкции и жилища.

Брутната добавена стойност през трето тримесечие се понижи с 4.4 на сто. С най-голям отрицателен принос бяха секторите търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство; и индустрия без строителство. В същото време повишение на БДС бе регистрирано в строителство, държавно управление и финансови и застрахователни дейности.

През октомври спадът на производството в промишлеността и строителството се ускори, докато при търговията на дребно бе регистрирано леко подобрение, свързано с увеличени продажби на нехранителни стоки, отчитат финансистите.

Заетостта постепенно започна да се възстановява през трето тримесечие след шока, отчетен през второ като резултат от мерките за овладяване на разпространението на Covid-19, отбелязват от финансовото министерство.

Важно е да се отбележи, че по-ниският спад на заетите през трето тримесечие беше съчетан с подобрена динамика на производителността на труда.

Инфлацията през ноември бе 0% спрямо октомври. Поскъпване бе отчетено при хранителните продукти с 0.2% и енергийните стоки с 0.6%. За последното принос имаха най вече по-високите цени за топлоенергията, влезли в сила в началото на отоплителния сезон, а също и на транспортните горива. Описаните промени до голяма степен бяха компенсирани от поевтиняване при услугите с 0.2%, водено най-вече от по-ниски цени за настаняване в хотели, както и понижение на цените на облекло и обувки с 0.7 на сто.

Годишната инфлация за ноември спрямо същия месец на 2019 г. се забави до 0.3%, при 0.6% през октомври.

През септември месечното салдо по текущата сметка стана отрицателно, поради ниския излишък при услугите.

Спадът на износ, както на туристически, така и на транспортни услуги продължи да изпреварва понижението на вноса.

Брутният външен дълг на сектор държавно управление достигна 12.3% от прогнозирания БВП през септември или с 3.5 пр.п. повече от размера към същия месец на 2019 г.

Общият външен дълг възлезе на 37.9 млрд. евро или 62.2% от БВП, като междуфирменото кредитиране също имаше положителен принос за нарастването.

През октомври годишният растеж на кредита за частния сектор остана с почти непроменен темп от 5.8%. Кредитирането за фирмите минимално се ускори с 2.2%, при леко подобрение на показателя за бизнес климата през месеца, поради подобри оценки в почти всички сектори.

За разлика от последните месеци, през октомври се забеляза осезаемо забавяне на спада на овърдрафта на нефинансовите предприятия до -0.4% при -4.3% в края на септември.

От друга страна, лошите и преструктурираните кредити нараснаха с по-висок темп: 6.8% при 5.3% месец по-рано. Годишното нарастване на редовните кредити на компаниите с матуритет над 5 години се запази близко до предходния месец, 5.9% при 6% през септември.

По правителствената програма през ББР за подкрепа на бизнеса, общият размер на потвърдените за гарантиране кредити към 26 октомври бе 90.7 млн. лева. Най-много искания са подадени от компании от търговия, туризъм, транспорт и производство. Сред подпомогнатите са още фирми в селското стопанство, строителството и услугите, вкл. рекламната дейност.

Кредитът за домакинствата продължи да се забавя и достигна растеж от 7.1% при 7.5% през септември. Потребителските кредити се увеличиха с 5.9% при 6.2% месец по-рано, а жилищните кредити запазиха двуцифрен темп на нарастване: 11.9% при 12.3% в края на септември.

Салдото по Консолидираната фискална програма за периода януари-октомври 2020 г. бе положително, 0.5% от прогнозния БВП, отчита още Министерството на финансите.