През ноември 1989 година България формално излезе от плановата социалистическа икономика и тръгна по пътя на пазарните отношения. За някои промяната се оказа щастливо събитие. Те станаха лидери сред лавината от новорегистрирани фирми и свободата да търгуваш, произвеждаш и печелиш. Отделен въпрос е с какви средства и по какви пътища се случваше това. Други не понесоха промяната, сринаха се и паднаха на дъното по доходи и място в обществото. Трети потърсиха реализация в други държави - в Европа и САЩ. И за това си има причини.

Икономиката на България, настроена и изградена да работи за страните от Съвета за икономическа взаимопомощ и главно за СССР, преживя колапс. Каквото се произведеше, там се продаваше без проблем. Но след ликвидирането на СИВ предприятията изведнъж се оказаха без пазари, шефовете им нямаха нито опита, нито образованието да плуват в пазарната икономика на Западна Европа. Само тези, които работеха за т.н. второ направление и имаха западни партньори, получиха шанс да оцелеят, макар че не всички се възползваха.

След това дойдоха вълните на приватизацията - опитахме масова с бонове, после открито разпродаване на "работническо-мениджърски колективи". Появиха се хора с пари, придобити неизвестно как и откъде, които за една нощ станаха капиталисти и собственици на цели апетитни хапки от българската икономика.

За обикновените хора, които гледат отстрани случващото се в страната, нещата стояха доста по-различно. Тяхната борба бе не за това или онова предприятие, магазин или завод, а за оцеляване. Ежедневно, постоянно, в условията на препускаща инфлация до 1997 година и на валутен борд след това. Преживяха обмяна на парите, махане на три нули от банкнотите и постепенно връщане към реалностите.

Равносметката днес, 29 години след началото на промяната, може да се направи по два начина - с цифри и показатели и с политически речи. Нека погледнем фактите и да оставим на политиците гръмките заявления, които бързо ще се забравят за следващите 364 дни.

Заплати и пенсии

Средната работна заплата през 1989 година е била 274 лева, показват данните на статистиката. Днес тя е 1125 лева. Разликата или увеличението за 29 години е 4.1 пъти.

Средната пенсия през 1989 година е била 116 лева, днес е 383 лева. Увеличила се е 3.3 пъти. Трябва обаче да се има предвид и все още действащото ограничение да не се изплаща пълният размер на големите пенсии, като таванът им остава за 2018 година 940 лева. Но тъй като тези пенсии не са кой знае колко като брой, дори и с тях съотношението няма да се промени съществено.

Разбира се, покупателната способност на парите по времето на соца и днес е различна, но и стоките и услугите, които се предлагат се различават коренно. Все пак база за сравнение има - след деноминацията при въвеждане на валутния борд и премахването на трите нули от парите нещата като че ли поне на пръв поглед се доближиха. Преди 29 години проблем беше дефицита на стоки, днес проблем са парите, които ни трябва, за да си купим желаната стока. Все пак да напомним, че през 80-те години на миналия век пенсиите на много категории в страната-военнослужещи, миньори, хора от управляващите звена на държавата бяха доста над заплатите на започващите работа.

Заплатите на елита на държавата по време на Тодор Живков се пазеха в тайна. Едва след промяната стана известно какво са получавали хората от най-високите етажи -Политбюро, секретари, министри и лидера Живков. Сега заплатите на елита се знаят.

Тодор Живков е получавал формално 2500 лева при средна заплата 274 лева, показват данните. Разбира се, на него са му се полагали и още куп привилегии, свързани с пари, които не са отчетени. Премиерът на страната е взимал 1500 лева.

В началото на 2018 година излезе информацията, че заплатата на президента е 11 000 лева, на премиера - 7000 лева. При 1125 лева средна заплата за страната.

Съотношението на заплатата на Живков към средната за страната през 1989 година е 9.1 пъти в нейна полза. Същото съотношение днес при президента е 9.7 пъти, а при премиера - 6.2 пъти.

Държавен дълг

Държавният дълг на страната е една от причините за колапса на соцсистемата. В края на 80-те години дълговете на България почти се утрояват и от 4 млрд. долара през 1985 г. достигат 11,2 млрд. долара през 1990 г. По това време обаче страната има и вземания по правителствени кредити в несоциалистическа валута за около 2 млрд. долара, които по-късно се оказват невъзвращаеми в голямата си част. Предстоящите през 1990 г. плащания по външния дълг на страната бяха 3,09 млрд. долара. Валутните резерви на БНБ към края на 1989 г. бяха малко над 1 млрд. долара, а БВП на страната е малко над 10 млрд. долара.

Държавният дълг на България в края на 2017 година е 25.064 милиарда лева, или 25.4% от БВП, показват последните данни на Националния статистически институт. Toвa пpeдcтaвлявa пoнижeниe c нaд 2 млpд. лeвa cпpямo задължения за 27.321 млpд. лeвa пpeз 2016 гoдинa (или 29% oт БBΠ).

БНБ също констатира преди време, че брутният външен дълг на България - частен и държавен, за миналата година се е свил до 32.564 млрд. евро, като намалява с 4.4% (1.481 млрд. евро) на годишна база.

Съотношението БВП/дълг е определено по-добро днес. Както виждаме от цифрите, около една четвърт от БВП е измерението на дълга днес, докато през 1990 година дългът е бил 100% от БВП.

Структура на икономиката

Експерти казват, че не е логично да сравняваме структурата на българската икономика през 1989 година и днес. Причината - тя е коренно различна. Някои отрасли са отмрели и сме на нула, а други, нови, са се появили и дърпат икономиката нагоре.

Формално обаче сравнение може да се направи. Ако през 1989 година повече от половината от икономиката ни (58.1%) е била индустрията, услугите са формирали около 31% от нея, а селското стопанство - малко над 10%%, то днес нещата са различни. Услугите вече заемат 67% от икономиката ни, селското стопанство е с 4.7%, индустрията - 28.3%. Днес най-добре се представят туризмът и хотелиерството, като гостите ни за година се измерват с 3-4 милиона. По Живково време основен дял имат крупните, макар и работещи в много случаи на загуба гиганти като "Кремиковци", Радомирския завод за тежко машиностроене, Азотно-торовите заводи и др.

Производството на стоки през 1989 и 2015 година е като обем изцяло в полза на последната година от плановата икономика. Това е лесно обяснимо - сигурни пазари, независимо от качеството на продукцията. Днес производството е намаляло, а необходимите количества за страната идват от внос, който явно е по-изгоден от евентуално собствено производство.

Само при производството на електроенергия сме надхвърлили 1989 година - тогава са произведени 45133 милиона квч, през 2015-а те са 47 485 милиона.

По-добри производители сме и на някои земеделски продукти - пшеницата през 2015 година е 5 милиона тона, през 1989 - 4.743 милиона тона. Царевицата също е повече в наши дни - 2.69 милиона тона срещу 1.6 милиона тона през 1989 година.

Потребление

Покупателната способност на българина в края на 2014 г. е стигнала нивата от 1989 г., ако за измерител се използва средната работна заплата. Това сочи изследване на Центъра за либерални стратегии, публикувано тогава.

Днес, 2018 година, нещата са по-добре за потребителите, макар че е доста трудно да бъдат сравнявани цени от 1989 и 2018 година. Причината? Преди 29 години в магазините е имало 3 вида хляб - бял, Добруджа и типов. Днес никой не може да каже колко вида се предлагат на пазара.

Ако през 1989 година със средната работна заплата българинът си е купувал 580 хляба по тогавашни цени, днес в зависимост дали купува скъп от фурна или евтин заводски хляб количествата варират. При цена на заводския бял хляб от 1.60 например той може да си купи повече хлябове в сравнение с 1989 година. Ако обаче предпочита ръчен хляб от пекарна с цена от 6-7 лева за килограм, нещата стават различни.

При свинското месо е същото положение. Сега има различни варианти, разфасовки и цени в различните вериги супермаркети. Да приемем формално, че средната цена на килограм свинско месо за готвене без кост е 7 лева. При тази цена средната заплата днес ни дава възможност да купим 160 килограма. През 1989 година със средна заплата са купували 61 килограма свински шол.

Предимство в цените за потребители 1989 година има при токът и водата, които сега са доста по-скъпи в сравнение с тогава. Също и при горивата, дотирани по онова време с евтин внос от СССР, а днес купувани на пазарен принцип.

Предимство в днешно време имат потребителите при покупка на електроника. Пералня днес струва 400-500 лева при средна заплата от 1125 лева, през 1989 година цената е същата, но за да бъде платена, са били необходими две работни заплати. Същото е и положението при телевизорите.

Този списък може да бъде продължен дълго. Всяко време си има своите предимства, своите отличници и двойкаджии, своите богаташи и бедняци. От разстояние 29 години обаче уверено можем да кажем, че спомените за "златните години на живота при Тодор Живков" са по-скоро носталгия по отминалата младост, отколкото реален икономически факт.