Поредно обсъждане на възможностите и предизвикателствата от присъединяване на България в еврозоната през 2024 г. се проведе в София, този път организирано от КНСБ.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров каза, че синдикатът има ясна позиция по отношение на еврозоната, която е непроменена в последните 20 години - те са убедени привърженици на завършването на европейската интеграция на България с влизането в еврозоната, предаде БТА. Той отбеляза, че различни проучвания за нагласите на българите показват, че има ясно очертани положителни ефекти от въвеждането на еврото и ясни страхове като очаквани негативни ефекти.

Сред положителните ефекти Димитров обобщи, че въвеждането на еврото ще бъде по-удобно за хората при пътуване и разплащане в чужбина, ще се улесни търговията ни с другите европейски държави, ще има по-голяма сигурност и предвидимост в банковия и финансовия сектор, ще се осигури достъп на българските граждани и фирми до по-изгодни кредити, ще имаме реално участие в процеса на вземане на решения, ще намалее рискът от фалити на банки. Сред въпросите, които предизвикват тревога според проучванията, са свързани с опасения за увеличаване на цените на стоките и висока инфлация, за поява на спекула, като Димитров добави, че липсата на повече информация създава тревоги в българите.

С приемането на еврото страната ни ще определи накъде иска да върви, каза Любомир Дацов от Фискалния съвет на България. Според него референдумът за запазване на лева е с доста хитър въпрос - че става въпрос за запазване на лева. Всъщност става въпрос на избор на страната накъде да върви, къде искаш да бъдеш след 20 години, посочи Дацов. Техническият въпрос за инфлацията и какво да правим в еврозоната, е въпрос на риск и как мерим този риск, посочи Дацов. По думите му цялата кампания срещу еврото, нищо че е под формата за запазване на лева, се опира на емоцията и на страховете на хората, че ще има инфлация и че те ще обеднеят.

Добрин Иванов, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), също изрази мнение, че нашият сантимент към българския лев не е достатъчно условие, за да се откажем от всички предимства и ползи от приемането на еврото. Той даде пример с големи европейски икономики, отказали се от националния си суверенитет, приемайки еврото и посочи ползите - така те подобряват своето икономическо състояние, спестяват инвестиционни разходи, избягват валутни войни помежду си.

Председателят на Инициативния комитет "Референдум за запазване на българския лев", подкрепен от "Възраждане", Виктор Папазов каза, че това, което се опитват да направят, е да предизвикат референдум и българите да бъдем питани искаме ли да се откажем от националния суверенитет или не. Референдумът не е против еврото, той е да запазим националната си валута и националния си суверенитет, и ние, българите, да решаваме какво ще се случва в България, в какви икономически условия ще живеем и работим, посочи Папазов.

Деян Николов, говорител на Инициативния комитет, каза, че въпросът е ключов за бъдещото поколение и по думите му да се вземе прибързано решение е изключително безотговорно. Трябва да решим кога да се случи - в момента сме на прага на глобална криза, трябва да се преценят какви са ползите - ще станем ли по-богати или по-бедни. Хубаво е да говорим за европейска интеграция, но в крайна сметка трябва да гледаме нашия национален интерес, да гледаме прагматично и да вземем най-рационалното решение, каза Николов.

Любослав Костов, главен икономист на КНСБ, каза, че разбирането за национален суверенитет не опира само да паричния суверенитет. С приемането на паричния съвет ние сме заявили, че ще завършим процеса на европейска интеграция. Приемането на еврозоната ще донесе реална конвергенция на доходите, на БВП и до по-ниска инфлация, посочи Костов. Той също изрази мнение, че въпросът за българския лев е сантиментална тема, но ползите са по-големи за мнозинството от хората. Нашата икономика е много близка до тази на еврозоната, каза още Любослав Костов.

От чисто икономически гледа точка рисковете и минусите от смяната на валутата далеч надхвърлят евентуалните плюсове, каза по време на дискусията Георги Вулджев от Експертния съвет за икономика и политика. Еврозоната страда от нисък икономически растеж и е неспособна да генерира изпреварващи нива на ръст на икономика, еврозоната страда от високи нива на задлъжнялост почти два пъти по-високи от държавите, които не споделят еврото и на трето място ще се сбогуваме изцяло с паричния си суверенитет, каза Вулждев. Отлагането на приемането на еврото не нарушава нашата европейска интеграция, както и тази на Чехия и Полша, посочи още Вулджев.

ИЗБРАНО