Рязко поскъпване на петрола на световните пазари може да добави до 1 процентен пункт към инфлацията в България, показва нов анализ на Фискалния съвет. Според изследването подобен ценови шок би оказал умерено влияние върху икономиката и публичните финанси на страната.

Симулация, ползвана за целите на анализа, разглежда сценарий, при който цената на петрола на световните пазари се повишава с около 25%, вследствие на военната ескалация в Близкия изток. При такава ситуация България би усетила ефекта основно чрез по-високи разходи за внос на енергийни ресурси, ускоряване на инфлацията и отслабване на външното търсене.

Един от основните ефекти ще бъде върху държавните разходи. По-скъпата енергия ще увеличи разходите на публичния сектор - включително за транспорт, обществени услуги и администрация. Според оценката това може да доведе до увеличение на бюджетния дефицит с около 0,15-0,35 процентни пункта от БВП.

Ако базовият дефицит през 2026 г. е около 3% от брутния вътрешен продукт, при подобен петролен шок той може да достигне между 3,25% и 3,6%, ако не бъдат предприети компенсиращи мерки.

Повишаването на цените на петрола ще се отрази и върху инфлацията. По-скъпите горива обикновено водят до по-високи транспортни и производствени разходи, което постепенно се прехвърля върху цените за крайните потребители. Според анализа на Фискалния съвет 25-процентно поскъпване на петрола може да увеличи инфлацията в България с между 0,4 и 1 процентен пункт, като конкретният ефект ще зависи от пазарната конкуренция и от преноса на ценовите промени в еврозоната.

Очаква се и умерено отражение върху външната търговия. Тъй като България внася значителни количества петролни продукти и енергийни суровини, по-високите международни цени вероятно ще влошат търговския баланс. Дефицитът по текущата сметка може да се увеличи с около 0,2-0,4% от БВП.

Въпреки потенциалните рискове, от Фискалния съвет подчертават, че икономиката на страната разполага с определени защитни механизми благодарение на членството в Европейския съюз. Диверсифицираните енергийни доставки, стратегическите резерви и инвестициите в инфраструктура постепенно намаляват уязвимостта на България към подобни външни енергийни шокове.