От периферия към двигател: Как Балканите да се превърнат в стратегически хъб в новата Европа
Бизнес лидери и политици очертаха визия за регионална конкурентоспособност на Green Transition Forum 5.0
Светът се е преобърнал и Балканите вече не са в периферията на Европа, а в нейното начало. Това е ключова възможност за региона да се превърне в двигател на новата индустриална трансформация на Стария континент, обединиха се участниците в кръглата маса "Енергетика, търговия, работна сила и регионална конкурентоспособност на Балканите. Перспективи от бизнес лидери и политици". Дискусията беше част от петото издание на Green Transition Forum 5.0 - най-голямото събитие за трансформация и развитие в Централна и Източна Европа, което се провежда от 16 до 20 юни в Sofia Event Center. Организатори са Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net.
Елеонора Иванова, основател на Българо-румънската търговско-промишлена палата (BRCC) и модератор на дискусията, зададе тона на разговора, като подчерта необходимостта от нова визия за региона. "Балканите, в частност страните от нашия регион, имат уникалната възможност да се превърнат от периферия в двигател на новата индустриална трансформация на Европа", заяви тя. Според нея, за да се случи трансформацияta, са нужни не само усилия и ключови условия, но най-вече партньорство.
Това партньорство трябва да се развива на няколко нива - между бизнеса и публичните институции, между страните в региона и между различните нива на управление. Иванова изтъкна, че конкурентоспособността на Европа не може и не следва да се решава само в Брюксел и Берлин, а ще се гради и в София, Букурещ, Атина и Истанбул. "Затова днес ние ще търсим отговори. Къде сме? Какво можем да направим повече и как да действаме по-смело и по-партньорски?" - това бяха основните въпроси, на които участниците потърсиха отговор.
В контекста на амбициозните климатични цели на Европа и геополитическата нестабилност, Иванова акцентира върху необходимостта от по-добра енергийна свързаност и сигурност. Тя постави въпроса дали Балканите могат наистина да се превърнат в индустриални и логистични хъбове и къде стои регионът по отношение на дигитализацията и зелената трансформация. "Доколко свързани сме наистина?" - попита тя, насочвайки дискусията към конкретни решения и стратегии за бъдещето.
"Имам удоволствието да модерирам днешната сесия заедно с г-н Христо Радичев, управляващ директор на Медия Пост Хит Мейл за България, наш дългогодишен партньор и член на камарата", завърши Иванова, давайки началото на разговорa за бъдещето на Балканите.
Виктор Гугушев, председател на Българо-румънската търговска камара, сподели, че идеята за дискусията се е родила спонтанно от осъзнаването, че "Балканите от дълго време са силно подценяван регион, но пък за сметка на това с изключително голяма перспектива". Той призна съществуващите предизвикателства, свързани с рецесията и геополитическата нестабилност, но изрази увереност в потенциала на региона да засили своята роля на европейската и световната сцена.
Според Гугушев, ключът към отключването на този потенциал е в засилването на свързаността - както транспортна, така и дигитална и енергийна. Той посочи примера с нарастващия брой български компании, които са пазарни лидери в Румъния, илюстрирайки тезата, че "естественият път на една компания, когато стане водеща в съответната си държава, е да потърси развитие в съседните страни". В този контекст, Шенген се явява важен положителен фактор за улесняване на търговските потоци и бизнес сътрудничеството.
Виктор Гугушев акцентира върху необходимостта от активно сътрудничество с институциите за решаване на съществуващите проблеми и премахване на бариерите. "Ние като търговска камара много силно общуваме с институциите, за да предоставяме проблемите, които нашите бизнеси срещат", заяви Гугушев. Той подчерта, че е необходим "нежен натиск" върху хората, от които зависи подобряването на свързаността, визирайки както физическата инфраструктура, така и регулаторната рамка.
"Потенциалът, който съществува в посока между България и Румъния е огромен", заключи Гугушев, изразявайки оптимизъм за бъдещето на двустранните отношения и регионалното сътрудничество като цяло. Той изтъкна, че през последните десетина години се наблюдава "своеобразен икономически ренесанс" в отношенията между двете страни.
Н. Пр. Бръндуша Йоана Предеску, посланичка на Румъния в България, внесе силен оптимизъм в дискусията, поздравявайки организаторите за форума и подчертавайки, че с Green Transition Forum "България е на картата на Европа". Тя акцентира върху ролята на Европейския съюз като партньор, а не като инстанция, която диктува решенията на националните правителства. "Брюксел е наш партньор, а не някой, който диктува на правителствата в региона какво да правят", заяви тя.
Посланик Предеску изтъкна значителния напредък в търговските отношения между Румъния и България, посочвайки почти 10-милиардния търговски обем между двете страни. Тя обаче не скри, че има още много какво да се желае по отношение на свързаността, особено по отношение на мостовите съоръжения над Дунав. "Ние чуваме през цялото време и сме съгласни с вас, и определено аз, че мостовете над Дунава не са достатъчни", каза тя, но същевременно призова за по-активно използване на съществуващите възможности, като фериботните връзки.
"Ние сме остров на мира и както се казва, се оплакваме на високо ниво от трудностите, които имаме", заяви Нейно Превъзходителство, отправяйки призив за повече амбиция и вяра в собствените сили на страните от региона. Тя подчерта, че въвеждането на еврото в България ще бъде "фантастична стъпка" не само за гражданите, но и за бизнеса, тъй като ще намали транзакционните разходи и ще стимулира търговията.
В заключение, посланик Предеску призова участниците да погледнат на глобалната картина и да осъзнаят постигнатото. "Постигнали сме толкова много и можем да направим още толкова много като бизнеси, за да просперираме", каза тя, подчертавайки, че малките неща и доброто сътрудничество могат да доведат до големи резултати.
Красимир Якимов, заместник-министър на иновациите и растежа на България, потвърди ангажимента на българското правителство за подобряване на бизнес климата и насърчаване на инвестициите в страната и региона. "Активно работим за подобряване на бизнес климата в България и считам, че вече можем да демонстрираме и конкретни примери за това", заяви той, посочвайки облекчените процедури за сертифициране на инвеститори и съкратените срокове за административно обслужване.
Якимов изтъкна ключовите приоритети на министерството за регионалното развитие - привличането и задържането на таланти, развитието на дигитални хъбове и насърчаването на научно-изследователската дейност. "Подкрепяме и енергийната ефективност на бизнеса", допълни той, подчертавайки важността на енергийната сигурност за конкурентоспособността на компаниите. Той даде пример със суперкомпютъра в София Тех Парк и предстоящото изграждане на една от шестте европейски фабрики за изкуствен интелект като доказателство за технологичния напредък на страната.
По отношение на свързаността, заместник-министърът потвърди активното сътрудничество с Румъния за разширяване на възможностите по река Дунав и подобряване на железопътната инфраструктура. "Действително България и Румъния активно си сътрудничим за разширяване на свързаността по река Дунав", каза той. Той също така изтъкна потенциала за съвместни проекти в областта на изкуствения интелект и дигиталната свързаност, като подчерта, че България разполага със сериозен капацитет за предоставяне на услуги и споделяне на добри практики в научно-изследователската и развойната дейност.
"Дълбоко вярвам, че заедно можем да превърнем днешните предизвикателства в големи успехи", заключи Красимир Якимов, изразявайки увереност, че дискусии като настоящата са важна стъпка в правилната посока и подчертавайки необходимостта от обща визия за бъдещето на региона.
Христо Радичев, управляващ директор на Mediapost Hit Mail и съмодератор на панела, представи глобалния контекст на дискусията, очертавайки основните демографски, енергийни и технологични тенденции, които оформят бъдещето. "Хората по света стават все повече, като основният ръст идва от развиващите се региони, особено Африка", отбеляза той, посочвайки, че населението на Европа се очаква да намалява, докато това на Африка ще се удвои в следващите десетилетия.
По отношение на енергетиката, Радичев подчерта нарастващата зависимост от изкопаемите горива в световен мащаб, въпреки значителния ръст на възобновяемите енергийни източници. "Китай ще бъде основният двигател на ръста в потреблението на енергия", прогнозира той. Тази тенденция поставя сериозни предизвикателства пред постигането на глобалните климатични цели.
В сферата на технологиите, Радичев изтъкна доминацията на Китай и САЩ, които водят в почти всички 44 критични технологии, смятани за ключови за бъдещето. "Китай на практика е обсебил технологиите", заяви той, задавайки риторичния въпрос: "Къде е Европа?". Тази технологична зависимост е сериозно предизвикателство за конкурентоспособността на европейската икономика.
В заключение, Христо Радичев цитира социобиолога Едуард Уилсън: "Имаме примитивни мозъци, имаме средновековни институции и технологии, които са много близо до Господ". Той подчерта, че задачата на форуми като този е да се намери начин тези три елемента да работят в симбиоза за общото благо и засилването на регионалната конкурентоспособност.
Пенчо Милков, кмет на община Русе, отправи силно визионерско послание: "Ние вече сме в началото на Европа. Оттук да започнем". Той подчерта, че светът се е преобърнал и геополитическият център се измества, което дава уникална възможност на Балканите да играят ключова роля. "Реката не е граница за тези хора, за нас. Реката е една огромна магистрала, най-голямата в Европа", заяви Милков, изтъквайки историческата и културна свързаност между градовете по поречието на Дунав.
Като кмет на Русе, той сподели опита си в управлението на голям индустриален център, изправен пред предизвикателствата на трансформацията. "Качеството на живот вече е основна ценност за самите хора", каза Милков, подчертавайки, че икономическото развитие не трябва да бъде за сметка на околната среда и благосъстоянието на гражданите. Той даде примери за успешно сътрудничество с румънския град Гюргево, включително съвместна общинска комисия и общ културен календар, и призова за по-активно развитие на енергийната свързаност.
Милков изрази увереност в потенциала на региона за развитие на клъстери, като автомобилния в Русе, които могат да стимулират образователната система и да привлекат таланти. "Ако ние имаме такова мислене, много скоро всички ще го усетят", заяви той, призовавайки за осъзнаване на историческата роля на региона и за по-голяма амбиция. Той подчерта, че Русе е стратегически разположен град, само на 60 км от Букурещ, и трябва да се мисли глобално за неговото развитие.
В заключение, кметът на Русе благодари за възможността да участва в дискусията и изрази надежда, че подобни форуми ще допринесат за превръщането на региона в ключов играч на европейската и световната сцена. "Ние вече сме големи, ние сме изключително силни и всички на северозапад зависят от нас", завърши той.
Борислав Костадинов, директор на фонд "Зелено за растеж", Finance in Motion, сподели ценен опит от гледна точка на голям международен инвеститор в проекти за климатични действия. Той представи своя фонд като един от най-големите в света в тази сфера, с PPP структура и фокус върху периферията на Европа, макар за съжаление все още да не покрива България и Румъния пряко, а само Хърватия в рамките на ЕС.
Костадинов изтъкна, че България и Румъния, като членове на Европейския съюз, имат значително предимство поради яснотата на пазарните механизми, таксономията за зелени инвестиции и европейските цели за възобновяема енергия. "Това е, което двете държави имат като единство и го ползват и аз се радвам много, че това е така", каза той. Той посочи Сърбия и Турция като регионални лидери във въвеждането на възобновяеми източници, които прилагат различни, но успешни модели.
Според Костадинов, една от основните нужди на региона е наличието на фондове, които да таргетират така наречения "missing middle" - проекти с размер между 10 и 70 милиона евро, които са твърде големи за местните банки, но все още не са в обсега на най-големите международни финансови институции. "Фондът може да подкрепя такъв тип по-голям риск, да поема по-голям риск от банките, тъй като той е създаден именно с тази цел", обясни той, давайки примери за иновативни проекти в Албания и Северна Македония, финансирани от фонда без наличието на договори за изкупуване на енергия (PPA).
"Ние можем по различен начин да структурираме нашето участие като много дългосрочен дялов капитал за 20 години, sub-debt или дялово участие според нуждите на проекта, както може и да създадем синдикат от местни банки", допълни Костадинов. Той изрази готовност фондът да сподели своя опит и да съдейства за развитието на подобни финансови инструменти и в България.
Веселин Тодоров, президент на Соларна академия България, насочи вниманието към специфичните предизвикателства пред развитието на соларната енергия в региона, начело с бюрокрацията и липсата на уеднаквени процедури. "В България има 265 общини и имаме 265 тълкувания на Закона за устройство на територията", илюстрира проблема той. Тази фрагментация и несигурност затрудняват значително инвеститорите и забавят реализацията на проекти.
Тодоров призова за по-активно сътрудничество на правителствено ниво между страните от региона за адаптиране на законодателството и улесняване на инвестициите във възобновяема енергия. "Мисля, че би следвало да бъде приоритетна за сътрудничество между България и Румъния на правителствено ниво, така че да се адаптира законодателството и да се улесни инвестицията", заяви той. Той също така изтъкна необходимостта от модернизация на железопътната инфраструктура и синхронизация с европейските стандарти, като например изискването за дължина на влаковете от 600 метра.
Според него, проблемите с поддръжката на ЖП инфраструктурата и деформациите на трасетата водят до неефективност и по-високи разходи за бизнеса. Електрификацията на ключови ЖП участъци, като Капъкуле-Свиленград и Кардам-Негру Вода, би допринесла значително за подобряване на свързаността. Тодоров подчерта и ролята на научно-изследователските центрове и СТЕМ образованието като ключови за развитието на иновациите в региона, споделяйки инициативите на Соларна Академия за създаване на съвместни центрове.
В заключение, Веселин Тодоров изрази убеждението си, че преодоляването на тези предизвикателства изисква обединени усилия от страна на бизнеса, институциите и академичните среди, за да може регионът да реализира пълния си потенциал в областта на зелената енергия и иновациите.
Момчил Бояджиев, главен изпълнителен директор на Булмаркет Груп и Астра Финанс, сподели конкретни примери за предизвикателствата пред транспортния сектор в България, особено в железопътния транспорт. Той изтъкна, че неефективната поддръжка на инфраструктурата често води до дерайлирания и последващи високи разходи, а ограниченията за движение през деня принуждават превозвачите да оперират през нощта на по-високи цени на електроенергията.
"Тези малки неща... създават това неудобство и тази неефективност в транспортирането на влаковете", каза Бояджиев, визирайки липсата на достатъчно гари, които да могат да приемат 600-метрови влакове, което налага разделянето на композициите. Според него, модернизацията на гарите и привеждането им в съответствие с европейските стандарти е ключово за повишаване на ефективността.
Той подкрепи идеята за приоритизиране на електрификацията на ключови железопътни участъци като Капъкуле-Свиленград и Кардам-Негру Вода, което би имало значителен положителен ефект върху свързаността в региона. Бояджиев подчерта, че подобряването на железопътната инфраструктура е от съществено значение за улесняване на търговските потоци и засилване на икономическото сътрудничество между България, Румъния и Турция.
В заключение, Момчил Бояджиев изрази надежда, че чрез съвместни усилия и целенасочени инвестиции ще бъдат преодолени съществуващите логистични бариери, което ще допринесе за по-голяма конкурентоспособност на целия балкански регион.
Даниела Бойчева, управляващ директор на CTP България, представи своята компания като "паркмейкър", който създава не просто индустриални площи, а цялостна екосистема за бизнеса. "Нашата основна цел е да имаме свързаност и по отношение на това да оферираме една философия, една концепция на всичките локации, в които оперираме", заяви тя. CTP България се стреми да предоставя на своите клиенти среда, която включва и необходимите социални дейности за крайните ползватели.
Даниел Бойчева подчерта, че компанията активно работи за улесняване на веригите на доставки в региона, давайки пример с възможността компании с производства в Унгария или Словакия да имат дистрибуционен хъб в Румъния и доставчици в България. "Този тип свързаност се получава именно тогава, когато имаме една обща система, имаме едни общи ценности за това как да правим бизнес", каза Бойчева.
Според нея, привличането и задържането на инвестиции зависи не само от инфраструктурата, но и от наличието на талантливи кадри и добра социална среда. "Нашата компания е партньор и в такъв тип инициативи, които да дадат възможност на миграцията на персонал от страни, които не са толкова добре развити към страни в нашия регион, включително и с предоставянето на жилища за тях", сподели тя.
Даниела Бойчева изтъкна, че устойчивото развитие и зелените практики са в основата на модерните индустриални паркове. "Нашите складове са БРЕАМ сертифицирани, тоест са с една стъпка напред към устойчивото зелено развитие и разбира се, следващите години съблюдаваме и таксономията на ЕС", каза тя, подчертавайки, че компанията също ползва възобновяема енергия, провокирана от нуждите на своите клиенти.
Генерални Партньори: Астелас Фарма България, Геотрейдинг АД, Електрохолд България , Асарел Медет АД, АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, Филип Морис България
Основни Партньори: Дънди Прешъс Металс, Аурубис България, ОББ, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Фондация Лъчезар Цоцорков, Глобален договор към ООН, PHOTOMATE, European Investment Bank, Българска банка за развитие, Телелинк бизнес сървисис, OMV Petrom, УниКредит Булбанк, Лидл България, Хайделберг Матириълс Девня АД с проект ANRAV, Байер, Mercuria, Елаците-Мед АД, Енергео ЕООД, Геотехмин ООД, Геострой АД, ИТР Сървисиз ЕООД, EVN България, Състейнабъл Енерджи Съплай ООД, БФБ, Carbonaires, Vivacom, Главболгарстрой, Камара на строителите в България, Електроенергиен Системен Оператор, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП)
Партньори: ПОК "Доверие", БМФ Порт Бургас, wpd България, Фонд ФЛАГ, Сдружение "Соларна Академия България", СОФ Кънект-операторът на летище "Васил Левски", ТЕЦ "БОБОВ ДОЛ", ICGB, Български Енергиен Холдинг ЕАД, НЕК ЕАД, Булатом, GCR, Джуниър Ачийвмънт България, EIT Community Hub в България, Cleantech Bulgaria, Булгартрансгаз ЕАД, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори и абревиатурата: БФИЕК, The Green for Growth Fund, Finance in Motion (FiM), ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД, Фонд на фондовете (ФнФ), Първа инвестиционна банка, AES, Порше БГ, NEXT BASKET, Девин, Райфайзен Адвайзъри ЕООД, Делта Клауд ООД, DOZZA drinks, Омега Пауър Груп ЕООД, Chill&Bite micro market, Cult Gourmet Catering, Сладко и Солено за Приятели
Логистичен партньор: Turkish Airlines
Мобилност: Enterprise Rent-A-Car
Настаняване: Hilton
НАЙ
Какво да очакваме за цените на жилищата в България след въвеждането на еврото?
Никълъс Сноудън: България е стратегическо място, искаме да правим бизнес тук
Инвеститорите обръщат гръб на Америка, Европа е новият остров на стабилността
Нийл Буш посочи България като нов източник на редкоземни елементи за САЩ
Инвеститорите обръщат гръб на Америка, Европа е новият остров на стабилността
Нийл Буш посочи България като нов източник на редкоземни елементи за САЩ
Тръмп: Много богати хора искат да купят "Тикток"
Мъск планира да инвестира близо 113 млн. долара в Южна Африка