Европейската централна банка и Българската народна банка сключиха споразумение за суап линия за два милиарда евро, съобщиха от двете финансови институции.

Линията е в замяна на български лева и ще валидна до края на годината или колкото е необходимо, като максималният падеж за всяка изтеглена сума ще бъде три месеца.

Линията ще бъде активирана при необходимост, а сключването ѝ в с цел допълнителна сигурност заради кризата с Covid-19.

България се подготвя за членство във валутния механизъм ERM II, припомнят от БНБ и ЕЦБ. Същата линия бе сключена и от Хърватия, която също е кандидат-членка за валутния механизъм.

Борисов и Лагард приветстваха суап линията между ЕЦБ и БНБ

Министър-председателят Бойко Борисов разговаря с председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард. Двамата обсъдиха възможностите за справяне с последиците от COVID-19 и необходимостта от общ европейски финансов отговор на негативните отражения от пандемията.

Кристин Лагард поздрави премиера Борисов за предприетите социално-икономически мерки с цел подпомагане на българския бизнес по време на извънредното положение.

Бойко Борисов заяви пред Лагард, че страната ни отпуска 4,5 млрд. лв. ресурс в полза на малкия и средния бизнес, самонаетите и за хората, които са в неплатен отпуск за периода на кризата под формата на финансови инструменти.

Премиерът Борисов и председателят на ЕЦБ Лагард приветстваха установяването на суапова линия между ЕЦБ и БНБ за осигуряването на ликвидност в евро.

Суаповата линия ще бъде в сила до 31 декември 2020 г. или толкова дълго, колкото е необходимо.

"Това е голяма подкрепа за България и гаранция за допълнителна стабилност на валутния борд, който в ситуация на криза трябва да бъде максимално защитен", подчерта в разговора българският премиер.

Борисов изтъкна, че приемането на страната ни в чакалнята на еврозоната ще бъде от изключителна полза за икономиката ни и добави, че общият банков контрол е гаранция за прозрачността на работата и на българските банки. Премиерът Борисов акцентира и върху конкретните стъпки и усилия, които правителството, банковият сектор и надзорът у нас реализират в процеса по подготовката.

В хода на разговора министър-председателят Бойко Борисов отбеляза трайния растеж на Брутния вътрешен продукт у нас през последните години, както и финансовата стабилност и дисциплина. Борисов посочи, че страната ни има добра кредитна история на фискална и бюджетна дисциплина и има втория най-нисък дълг на държава в ЕС като съотношение на дълга към БВП.

По-рано премиерът Бойко Борисов заяви по време на брифинга в МС убедеността си, че особено ако продължи кризата с коронавируса, влизането на България в ERM2 и Банковия съюз е единствената спасителна стъпка за България. Той напомни, че общият банков контрол е гаранция за прозрачността на работата и на българските банки.

ЕЦБ няма да има политика на "хеликоптерни пари" 

По -рано управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард очерта линията, която ЕЦБ няма да премине в подпомагането на засегнатите от коронавируса държави, като посочи, че предоставянето на директни заеми на правителствата би било незаконно, а раздаването на пари на гражданите би било трудно, съобщава Ройтерс.

През настоящата година ЕЦБ ще закупува главно държавни облигации на стойност 1,1 трилиона евро, за да запази евтиното кредитиране на правителства, домакинства и компании, които се борят с пандемията. Банката също така обеща да направи и още повече, ако е необходимо.

След като Английската централна банка вече стартира директно кредитиране на британското правителство, инвеститорите започнаха да спекулират кои други централни банки ще последват нейния пример, тъй като светът се бори с най-лошата рецесия от почти един век.

Кристин Лагард обаче очерта линията, която ЕЦБ няма да прекрачи по отношение на директно закупуване на дълг от правителствата в еврозоната и "поля със студен душ" възможността за политиката, известна като "хеликоптерни пари", по отношение на директно финансиране на домакинствата.

"Хеликоптерните пари" или още "пари, паднали от небето" представляват току-що напечатани банкноти от дадена централна банка, които да се предоставят директно в ръцете на гражданите.

"Според съществуващите договори в ЕС се разбира, че покупката на държавен дълг от първичния пазар, т.е. прякото финансиране на правителствата, би подкопала способността на тази цел да насърчава дисциплинираща бюджетна политика", посочва тя в писмо до член на Европейския парламент, публикувано в сряда.

Това предполага, че ЕЦБ ще продължава да изкупува облигации само на вторичния пазар (според програмата, известна като "количествени облекчения"), дори ако банката вече е близо до притежаването на една трета от дълга (от дълговите облигации) на държави като Германия и Португалия.

Пишейки до друг член на Европейския парламент, Лагард добави, че осигуряването на т.нар. "хеликоптерни пари" никога не е било обсъждано от членовете на ЕЦБ и че в предлаганите на този етап предложения в публичния дебат липсва конкретика.

"В много случаи тези предложения не разглеждат напълно свързаните с тях оперативни, счетоводни и правни сложности, нито предоставят изчерпателен анализ на разходите и ползите за цялостното икономическо и парично въздействие", посочва в писмото г-жа Лагард.

Ройтерс напомня, че ЕЦБ беше основният източник на стимули за икономиката на еврозоната от началото на коронавирусната криза.

В същото време спорещите държави членки на ЕС изглежда се приближават към постигането на съгласие да използват общия европейски дългосрочен бюджет за възобновяване на икономическия растеж, но срещата на върха на европейските лидери в четвъртък вероятно ще отложи всяко окончателно решение на спорните детайли.