За какво логично се сещаме като говорим за вода в кръговата икономика. За пестене, рециклиране, за използване на отпадъчна вода за напояване и други горещи теми. Но за какво друго. Например за връзката между концентрацията на вирусни частици в отпадъчни води и с два-три дена закъснение и темпа на хоспитализации на хора с Covid-19.

Така започна изказването си предприемачът и мениджър водоснабдяване Радослав Русев по време на участието си в международния форум "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България", организиран от Dir.bg и 3еNews.

Известно е, че covid се намира в отпадъчните води и мониторингът може да бъде полезен като част от инструментариума на градските и здравните власти, на кризисните щабове, смята Русев. Но добави, че не само covid може да се търси в отпадъчните води

Какво бихме търсили в отпадъчните води при взета проба

Питахме много хора, сподели Русев. Здравните власти ни казаха, че е супер полезно - да стигаме до ниво квартали. Заместник-кметове изразиха опасения, че след време ще плъзне Хепатит C - да търсим това. В САЩ голяма драма са опиоидите - много лесно се откриват в отпадъчните води. Български пулмолог каза, че това е лесен начин за откриване на тежки метали, които вдишват хората, най-вече в градска среда. Щатът Калифорния например търси прословутите вечни химикали.

А ние търсим антимикробната резистентност, за която като че ли след климатичните промени и астероида е най-голямата драма какво би могло да затрие човечеството, отбеляза Русев.

По проект за мониторинг на антимикробната резистентност у нас работят - SGP Biodynamics, Qubiqo, Joint Genomic Center. Три различни структури обединихме усилия, направихме експертиза, стъпвайки на отпадъчни води от пречиствателна станция от Перник, разказа Русев, отбелязвайки, че за проследяване на антимикробната резистентност работи и Центърът по заразни и паразитни болести.

Заради коронавируса и нуждата от проучване на неговите варианти в отпадъчните води преди няколко месеца Европейската комисия препоръча след две години антимикробната резистентност да се проучва във всеки по-голям град (агломерации от 150 000 души и нагоре).

Радослав Русев апелира към общинските власти да се замислят над това. По думите му входът на пречиствателните станции е най-богатата на данни точка в един град - с екологично, социално, медицинско значение. У нас имаме достатъчно ресурси за изследвания - лаборатории, специалисти. Това е голямо предизвикателство от гледна точка на събиране на данните и на обработката им, каза Русев.

Пробите трябва да се взимат и замразяват, защото ще ни дадат уникална история след време - да разберем нещо, което не сме разбирали преди. Националният капацитет ни дава възможност за разговор за наличните данни - какво ни дават те, коментира експертът.

В заключение на изказването си Радослав Русев подчерта наличието на неочаквани места, от които да извлечем стойност и знание. Едно такова е водата, която не е само ресурс, който пилеем по безобразен начин - тя е среда за живот и информационен носител, нещо много ценно.


Конференцията е организирана от Dir.bg и 3Е-news с подкрепата на "Филип Морис България", "Аурубис България", VISA, "УниКредит Булбанк", "Дънди Прешъс Металс", Brown to Green,"ПроКредит Банк", "Дейзи Тех АД", "Загорка", "Контур Глобал Марица Изток 3", ЧЕЗ, "Девня Цимент", "AES Bulgaria", "Контракс", "Солвей Соди", "Геотехмин ООД", "Bianchi Coffee","Еdoardo Miroglio", "White Water".

Партньори са Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Индустриален клъстер "Средногорие", Индустриален клъстер "Електромобили", Институт за енергиен мениджмънт, Център за устойчиви финанси и енергетика, Пан Европа България, Атлантически клуб, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара, Американска търговска камара в България (AmCham), Българска асоциация по рециклиране, Браншова асоциация "Полимери".

Медийни партньори на инициативата са: БНТ, bTV Media Group, БНР, БТА и списание "Мениджър".