Брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще се увеличи с 2,7 процента през 2021 година, след което през 2022 година темпът ще се ускори до 4,9 процента. Това посочва Европейската комисия в междинните си Зимни икономически прогнози, публикувани днес.

Комисията е повишила оценката си спрямо есенната през ноември, когато залагаше на растеж от 2,6 процента за тази година и 3,7 процента за догодина, припомня БТА.

Прогнозният спад на българската икономика за миналата година вече е 4,9 процента, а не 5,1 процента, колкото бе в есенните прогнози.

Еврокомисията изтъква, че през 2020 година икономическата активност в България значително е намаляла заради пандемията от Ковид-19. Динамиката на частното потребление е предшествана от въвеждане и последващото облекчаване на мерките за ограничаване на вируса.

В края на ноември втора вълна от пандемията доведе до повторно въвеждане на мерки, които все още са в сила и продължават да оказват натиск върху потреблението на домакинствата и бизнес доверието в търговията и сектора на услугите. Частните инвестиции останаха потиснати през първите девет месеца на 2020-а, докато инвестициите в държавния сектор се увеличиха значително през третото тримесечие, констатират от Брюксел за страната ни.

Макар износът в границите на ЕС да се възстановява от средата на миналата година, продажбите към страни извън ЕС продължават да отслабват.

Пандемията доведе до значителна загуба на приходи от чуждестранни туристи, на които обикновено се падат около три четвърти от постъпленията от туристическо настаняване, се отбелязва още в частта за България.

Брюксел очаква вътрешното търсене да остане слабо през първата половина на 2021-а предвид предполагаемото разширяване на мерките за ограничаване на вирусната зараза. Евентуалното повторно отваряне на икономиката би трябвало да даде тласък на потреблението и инвестициите през втората половина на годината.

Очаква се износът на стоки постепенно да се възстанови от второто тримесечие, а чуждестранните туристи да започнат да се връщат през третото тримесечие. Европейската комисия обаче предупреждава, че възстановяването на чуждестранния туризъм е изложено на риск от отслабване, свързан с относително ниските нива на ваксинация и заразяване в България в сравнение с алтернативни туристически дестинации.

Според ЕК средногодишната инфлация в страната ни се е забавила до 1,2 процента през 2020 година заради поевтиняване на енергията и отслабващата динамика на цените на услугите и непреработените храни. Инфлацията би следвало да се ускори до 1,7 процента през 2021 година и 1,8 процента през 2022 година, обусловена от поскъпване на преработените храни и услугите, прогнозира Еврокомисията.

Краткосрочната перспектива за европейската икономика

изглежда по-мрачна от очакваното през есента на миналата година, след като пандемията затегна хватката си върху континента. Новата вълна на инфекциите от есента, заедно с появата на нови, по-заразни щамове на коронавируса, принудиха много държави членки да въведат отново или да засилят ограничителните мерки. 

Появи се обаче светлина в края на тунела, в който икономика навлезе преди около година. Тъй като кампаниите за ваксиниране набират скорост и натискът върху здравните системи намалява, се очаква мерките за ограничаване постепенно да бъдат разхлабени. Следователно се очаква активността да се засили, все още умерено през второто тримесечие, но по-енергично през третото, стимулирана от частното потребление с допълнителна подкрепа от световната търговия, допълва Брюксел в междинните си Зимни икономически прогнози.

Пробивът в разработването на ваксините през есента и започването на масови кампании за ваксиниране осветлиха перспективата след близкото бъдеще. Освен това споразумението, постигнато между ЕС и Великобритания по условията за тяхното бъдещо сътрудничество, намали цената на излизането на Обединеното кралство от единния пазар и митническия съюз. В същото време одобрението на Механизма за възстановяване и устойчивост цели да подпомага на държавите членки по пътя им към устойчиво възстановяване. 

ЕК прогнозира, че през 2021 година брутният вътрешен продукт на ЕС ще нарасне с 3,7 процента, а през 2022 година - с 3,9 процента. За еврозоната се залага на икономически растеж от 3,8 процента и през двете години.

Очаква се през 2021-а инфлацията в еврозоната и ЕС да бъде малко по-висока в сравнение с есенната оценка, но да остане слаба въпреки временния тласък от базовите ефекти. В еврозоната показателят ще се повиши от 0,3 на сто през 2020 година до 1,4 процента през 2021 година, преди леко да отслабне до 1,3 процента през 2022 година.