ЕК излезе с 4 препоръки към България за стравяне с последиците от пандемията
В доклада за страната ни се отбелязват като "червени точки" корупцията, прането на пари, високият процент необслужени кредити и ниските доходи
България е единствената страна в ЕС, която спазва критерия за бюджетен дефицит от Договора за Общността, обяви заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис при представянето на пролетния пакет на Европейския семестър.
Същевременно в доклада за страната ни се казва, че продължават да са налице предизвикателствата в борбата с корупцията и все още няма убедителни резултати от наказателни преследвания по такива дела по високите етажи на властта.
В документа се подчертава, че все още не са предприети мерки за намаляване на риска по схемата "гражданство срещу инвестиции" и се добавя, че тя е породила опасения от рискове, които са свързани и с изпирането на пари.
Въпреки силния икономически растеж и рекордно ниско ниво на безработица, България бавно догонва останалите страни-членки и равнищата на бедност и неравенство в доходите все още са едни от най-високите, се казва в доклада.
Подчертава се също така, че недостатъчните инвестиции са пречка за модернизирането на икономиката.
Като цяло банките са рентабилни и добре капитализирани и съотношението на необслужваните кредити намалява.
Въпреки това България продължава да бъде сред страните с голям процент на необслужвани кредити, особено за нефинансовите предприятия.
Уредбата за надзор на небанковия финансов сектор бе укрепена, но в застрахователния сектор е необходимо допълнително действие.
Достъпът до здравеопазване е ограничен поради неравномерното разпределение на оскъдните ресурси и слабото покритие на здравното осигуряване.
България продължава да е сред държавите членки с най-многобройни смъртни случаи, които се дължат на замърсяването, се казва още в документа.
ЕК представи и новите икономически препоръки към България
Европейската комисия представи днес препоръките си към държавите от ЕС за икономическо възстановяване от последиците от пандемията от Ковид-19. Към България за тази и следващата година са отправени четири препоръки.
Първата е да бъдат предприети всички необходими мерки съгласно облекчените правила за икономическо управление, за да се преодолее икономическият спад и да се насърчи възстановяването. Когато икономическите условия позволяват, нашата страна следва да приложи политики, насочени към постигане на разумни средносрочни фискални позиции и осигуряване на устойчивост на дълга, при увеличение на инвестициите.
Препоръчва се здравната система да получи необходимото финансиране, а здравните работници в страната да бъдат разпределени равномерно.
ЕК предлага да се укрепят действията за социална защита и политиките за пазара на труда. Според комисията следва да се подобрят възможностите за работа от разстояние и да се въведат необходимите промени в схемата за минимален доход.
Третата препоръка е за ускоряване на процедурите за предоставяне на подкрепа на фирмите и самонаетите работници, както и за насочване на бюджетни и частни инвестиции за икономическото възстановяване.
Според ЕК е добре тези проекти да бъдат насочени към енергийния и цифровия преход, включително по отношение на т. нар. "въглищни" региони.
Четвъртата препоръка е за намаляване на бюрокрацията, пред която фирмите са изправени и за подобряване на ефективността на администрацията с повишено използване на цифровото управление.
ЕК препоръчва да се подобрят действията на рамката за несъстоятелността и за борбата с прането на пари.
Целите на препоръките на ЕК към страните в ЕС заради пандемията
Препоръките на ЕК преследват две цели - в краткосрочен план смекчаване на сериозните отрицателни социално-икономически последици, а в краткосрочен до средносрочен план - постигане на устойчив и приобщаващ икономически растеж. Те обхващат устойчивостта, справедливостта и природосъобразността.
Засегнати са области като инвестициите в общественото здравеопазване, запазването на заетостта чрез подпомагане на доходите на засегнатите работници, вложенията в хора и умения, подпомагането на дружествата, предприемането на действия срещу агресивното данъчно планиране и изпирането на пари. Икономическото възстановяване и инвестициите трябва да вървят ръка за ръка, като дават нов облик на икономиката на ЕС, изправена пред енергиен и цифровия преход, отбелязва комисията.
Тази година препоръките за всяка държава се отнасят до качеството, като се отклоняват от бюджетните задължения. Те отразяват въвеждането на изключение от бюджетните правила, за да се вземат всички необходими мерки за справяне с пандемията. Когато икономическите условия позволяват, фискалните политики следва да бъдат насочени към постигането на разумни фискални позиции в средносрочен план и осигуряването на устойчивост на обслужването на дълга, като същевременно се увеличават инвестициите, се допълва в съобщението на ЕК.
Предвид изключителната несигурност, свързана с извънредното макроикономическо и фискално въздействие на пандемията, комисията е на мнение, че засега не следва да се взема решение дали да се прилага процедура при прекомерен дефицит спрямо Франция, Белгия, Кипър, Гърция, Италия и Испания.
Комисията е приела шестия доклад за засиленото наблюдение по отношение на Гърция. Заключението е, че при извънредните обстоятелства Гърция е предприела необходимите действия, за да изпълни поетите от страната ангажименти за реформи. Комисията е прие и докладите за наблюдение след приключване на програмите за Испания и за Кипър.