Разходите за иновации, образование и икономическо развитие никога не са лукс, ако искаме да се развиваме по-амбициозно икономически и да имаме икономика на добавената стойност. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев по време на публична онлайн дискусия относно Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. Фокус на дискусията бе първият стълб от Плана - "Иновативна България". 

Томислав Дончев подчерта, че такава икономика можем да имаме само ако откриваме, разработваме и произвеждаме по-скъпи неща.

Както Dir.bg писа, основната цел на Плана е да подпомогне икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19. Важно е да се уточни, че това не е окончателната версия на проекта, а покана за публични дискусии, относно посоката за развитие на страната ни.

Планът е структуриран в четири стълба - "Иновативна България", "Зелена България", "Свързана България" и "Справедлива България".

По отношение на първия стълб "Иновативна България" Томислав Дончев заяви, че е нужно повече внимание на образователната среда.

"Не случайно това е първият стълб в плана. С дял на отделеното финансиране 2.432 млрд. лв., но глупаво би било да свеждаме разговора само до бюджетни категории", каза той.

"Ако ние искаме да се развиваме по-амбициозно икономически, ако искаме икономика на добавената стойност, това може да се случи само ако ние откриваме, разработваме и произвеждаме по-скъпи неща. Няма нужда от просто увеличаване на мащаба, увеличаване на обема на машинния парк, фокусът трябва да е върху скъпи, локални неща", добави още Дончев. Той подчерта, че това как ще изглежда държавата, икономиката и обществото ни след 15 години, зависи от това, което се случва днес в клас.

Стратегията на правителството в този стълб е насочена към образованието, науката и индустрията.

Важен аспект в нея са областите на STEM (природни науки, технологии, инженерство и математика). Според документа тези материи създават предпоставки за успешна реализация на младите хора в професиите на бъдещето. По проекта ще бъде създаден и фонд от технологични устройства, като целта е да бъдат осигурени цифрови ресурси за фронтално обучение във всяка класна стая. Ще бъдат оборудвани STEM кабинета в 1 680 училища, пише в проекта. Общият планиран ресурс по тази мярка е 650 млн. лв., а периода на изпълнение до 2023 година.

Предвижда се изграждане на центрове за личностно развитие на ученици и младежи. За целта са заложени 70 млн. лева, като срокът за изпълнение също е 2023 година.

Съществен бюджет (711 млн. лв.) е предвиден за модернизиране на образователните институции. Проектът ще обхване около 750 училища и 450 детски градини, в които не са извършвани външни ремонти. До 2026-а ще бъде финансирано и извършването на цялостни ремонти и изграждане на ученически и студентски общежития и кампуси.

По Програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации са заложени 410 млн. лева. Проектът предвижда създаване на механизъм за насърчаване на публичните и частните инвестиции в научни изследвания и иновации.

Част от този стълб е и Програмата за публична подкрепа за развитие на индустриални паркове. За реализирането й са предвидени 490 млн. лева.

"Ние трябва да скъсаме с икономиката на ишлемето, където България е конкурента с ниската цена на труда. Ние трябва да се научим да правим неща, които другите не могат. Още един специален акцент - специален фонд на стойност 490 млн. лв., който трябва да финансира и изграждането на съпътстваща инфраструктура до съществуващи нови индустриални зони. Това е продължаващо усилие във връзка с внесения в Народното събрание проектозакон за индустриалните паркове. Както и на база средствата от този фонд България ще бъде в състояние да инвестира, когато работи с нови, големи стратегически инвеститори", посочи той.

Чрез друг ключов проект ще започне трансформирането на икономиката от линейна към кръгова. За подпомагането на големите предприятията при въвеждане на рециклиращи технологии, стандартизиране в областта на околната среда и насърчаване на екоиновациите са разчетени 100 млн. лева.

По време на дискусията председателят на БАН академик Юлиан Ревалски заяви, че по пътя на реформите на страната има път, който да бъде извървян от всички, не само от учените, но и от държавните институции как да влагат средства.