Да разделиш отпадъка или да го гориш: Какво избираш?

Снимка: iStock Images

Да разделиш отпадъка или да го гориш: Какво избираш?

София е напът да изпълнява проекта за изгаряне на отпадъци със собствени средства от бюджета, но остава въпросът дали софиянци реално искат това

17:29 | 27 март 2022

| Автор : Рая Лечева, 3e-news.net

21 3305 Снимка: iStock Images

Всеки от нас генерира годишно малко над 400 кг отпадъци и въпреки че това е по-малко от средното количество за Европа, все още е прекалено много. Все още голяма част от тях или около 60% отиват за депониране. А трябва да направим така, че на сметищата да отива само 10% от боклука до 2030 година. Така имаме две възможности- да събираме разделно още вкъщи или да изгаряме част от отпадъците. Пред такъв избор са изправени общините и държавата.

Green Transition

Количеството отпадъци, което генерираме е твърде голямо

"За мое огромно съжаление, все още сме на такъв етап, че количеството отпадъци, което генерираме е твърде голямо. В момента трудно можем да се справим с това да намалим до такава степен количеството отпадъци, че да не се налага допълнително оползотворяване. Не съм привърженик на изгарянето, но в момента трудно бихме се справили ако нямаме такава опция за третиране на отпадъци." Това коментира в интервю за 3eNews и Dir.bg заместник-министърът на околната среда и водите Николай Сиджимов.

За да избегнем масовото изгаряне на отпадъци, което в момента регламентирано се случва в циментовите заводи, общини и граждани трябва да се научим добре да разделят отпадъка. От екоминистерството коментираха, че ще въведат по-строги изисквания какво да отива в циментовите заводи. Оттам отново в планове и програми като проекта на програма "Околна среда" 2014-2020 и Националния план за управление на отпадъците до 2028 г. обещават по широка информационна кампания за насърчаване на разделното събиране.

Живеем с химерата "такса смет" от 10 години

Вече знаем за обещанията, че ще се въведе депозитна система за разделно събиране на пластмасовите бутилки и алуминиеви кенчета. Заместник-министърът Николай Сиджимов посочи, че се работи в посока до две години след обявяване на резултатите от преброяването да се направи методика за изчисляване на такса смет според количеството генерирани отпадъци. "Такса смет" според количеството се превърна в химера, защото от десет години общини и държава си прехвърлят отговорността по този въпрос. Общините също трябва да бъдат по-активни и да търсят финансиране за нови технологии, да информират населението. На първо място липсва ясна информация за образуваните отпадъци по общини, измерването им също е проблем, защото на много депа няма измервателни уреди какво количество и вид отпадъци пристигат.

Изгарянето е най-лесният вариант, но това би разглезило общините да намерят твърде лесен начин за справянето с отпадъците, твърди Сиджимов. Това би разглезило и хората, а замърсяването на въздуха също не е за подценяване.

Погрешно е да изгаряме хранителни отпадъци

От общо 407 кг отпадъци на човек годишно се оказва, че ¼ от отпадъците или близо 100 кг са хранителните. Но те са част от битовите отпадъци. Близо 60% от тях идват от домакинствата. Съвсем неправилно е да изгаряме хранителни отпадъци, коментира за Dir.bg Данита Заричинова, направление "Нулеви отпадъци" на екологично сдружение "За Земята".

Няма как да не засегнем темата за проекта на София по програма "Околна среда" 2014-2020, който включва изгаряне на 180 000 тона отпадъци годишно, който според екологичните организации и разчетите няма да успява да запълва своя капацитет и ще трябва да гори отпадъци и на други общини. В най-лошият случай би се налагал и внос на отпадъци, за да работи инсенераторът на ТЕЦ София. Много дискусионна беше и темата за разположението на завода. Мястото на завод за изгаряне на отпадъците в София, ако има такъв, е до завода за преработка на отпадъци, а не в центъра на града, коментира и заместник-министър Сиджимов.

Виж още Цветанка Тодорова: Правим борса за пластмасови отпадъци

София все пак иска да изгради завода за

изгаряне на отпадъци със собствени средства

Само преди няколко дни министърът на околната среда и водите Борислав Сандов призова общината да се откаже от проекта като средствата ще бъдат разпределени за други дейности в програмата, включително за Столична община. Според него биха могли да се инвестират в мерки за подобряване качеството на въздуха, а защо не и за компостиране. Той припомни, че заради забавените процедури и решенията на ВАС срещу избора на изпълнител и надзор на проекта, както и все още очакваното решение за Оценката за въздействието върху околната среда проектът няма шанс да се изпълни до 2023 година. Целта е европейските средства да не бъдат изгубени, ако Столична община не изпълни проекта като става дума за 180 млн. евро.

Виж още Сандов: Обсъждаме поставянето на вендинг машини за пластмасови бутилки

Те могат да бъдат използвани за други инвестиции за поставяне на кафяви контейнери пред блоковете, компостери за еднофамилните жилища или допълнителни средства по мерки за залесяване, отопление, коментира министърът. Има възможност, ако не се изпълни проектът, да се наложи да се връщат всички средства по проекта за Интегрираната система на София за повече от 340 млн. лева. Според Сандов най-лошият вариант е общината да реши да го изпълнява със собствени средства, които са парите на софиянци. Ето тук е въпросът искат ли близо 2 млн. софиянци да се изгарят отпадъци в София и достатъчно добре информирани ли са какви са екологичните и здравни последици за здравето им, ако това се случи.

Според неофициална информация от общината стана ясно, че все пак София ще реализира проекта със собствени средства и ще търси начин да удължи срока с аргумента, че съдебните процедури са се забавили твърде много. За съжаление обаче какво ще направи финално общината, с какви аргументи и как ще убеди хората, че това е най-добрият вариант, все още очакваме отговор. Дали смята за нужно да направи допитваме до софиянци също е важна тема. Междувременно кметът Йорданка Фандъкова в интервю за в."24 часа" отпреди няколко дни коментира, че изпълнението на проекта зависи от волята на Управляващия орган и Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Ние сме поели ангажимент, проектът е започнал и трябва да бъде завършен, защото и в много други градове на Европа такива заводи работят, е позицията на столичния кмет. Според екоминистъра обаче МОСВ по никакъв начин не пречи на реализацията на проекта. Това е решение на общината, ние никога не сме спъвали нейната работа, тъй като по програма "Околна среда" се финансират други ключови ВиК проекти, но не е правилно, стана ясно от думите на Сандов.

Виж още Ще пробие ли у нас депозитната система за бутилки от пластмаса и стъкло

"За Земята": Изгарянето на боклука не е решение, какви са алтернативите

Истината е, че следващият програмен период Европейската комисия не осигурява финансиране за подобни системи и заводът за изгаряне на отпадъците на София е един от последните такива заводи, финансирани с евросредства. Заради отделянето на тежки метали и замърсяването много държави вече извеждат такива заводи от експлоатация, коментира Данита Заричинова от екологично сдружение "За Земята".

Делото за ОВОС е от екологичните сдружения заради пропуски за здравните, транспортни и екологични рискове от изграждането на завода, допълни тя. Според Заричинова заводът за битови отпадъци (Mechanical and Biological Treatment - механично и биологично третиране на отпадъци) може да се надгради и с технологии, за да се преработват до RDF гориво. Става дума за нова технология MRBT (Mechanical Recovery and Biological Treatment- възобновяване на ресурсите и биологично третиране). Необходимо е да се подобри работата на инсталацията за биогаз и компостиращата инсталация и да се престане с горенето на хранителните отпадъци, посочи отново Заричинова. Страните имат ангажимент да разделят хранителните отпадъци. До 2035 г. трябва да рециклираме 65% от битовите отпадъци.

Виж още Провалът с разделното събиране: Рециклират се едва 31% от отпадъците на домакинствата

Нови технологии в завода за битови отпадъци, разделно събиране и компостиране

Страната ни се е ангажирала да намали с 50% хранителните отпадъци до 2030 година. Според Заричинова, за да успяваме да събираме разделно и този вид отпадък, който е ¼ от битовите ни отпадъци, трябва да се поставят кафяви контейнери до 2024 година. Страната ни е много назад по събиране на биоразградимите отпадъци.

Страната ни е назад и с развитието на градското земеделие, с поставянето на компостери за еднофамилните сгради, в между блоковите пространства. В много страни включително има намаление на такса смет за хората, които компостират своя отпадък, каза Заричинова.

Необходими са повече усилия за разпространяване на метода "домашно компостиране" в малките населени места чрез предоставяне на компостери на домакинствата, призна и заместник-министърът на околната среда и водите Николай Сиджимов. Това е свързано с изпълнението на целите за депониране на по-малко боклук.

С последното изменение на Закона за управление на отпадъците от 05.03.2021 г. се въведе нова цел количеството на депонираните битови отпадъци да е намалено до 10 на сто. За постигането на тази цел е необходимо да бъдат доизградени и пуснати в експлоатация компостиращите инсталаци и съоръженията за анаеробно разграждане, финансирани по ОПОС 2014-2020. Същото важи и за тези, които ще се финансират по програмата в периода 2021-2027 година, каза Сиджимов.

Към момента с финансиране от Оперативна програма "Околна среда" в страната в експлоатация са 22 инсталации за оползотворяване на биоотпадъците (компостиращи инсталации), 46 са в процес на изпълнение и една в процес на оценка.

Инсталациите за сепариране/предварително третиране на отпадъци, които са в експлоатация са 25. Други 21 са в процес на изпълнение, 2 са на етап работен проект, 1 е в процес на оценка и за 1 има инвестиционно намерение.

В процес на изграждане са и две инсталации за анаеробно разграждане на зелени и хранителни отпадъци в Благоевград и Бургас. В допълнение към тези инсталации, в експлоатации са още 20, финансирани с частни средства.

В проекта на програма "Околна среда" 2021-2027 г. са заложени за финансиране мерки за изграждане, разширяване и/или надграждане на общински/регионални системи за разделно събиране на отпадъци и/или за рециклиране на разделно събрани отпадъци.

Мерките за инфраструктура за управление на битови отпадъци се фокусират главно върху Регионални сдружения за управление на отпадъците с нужди да доизградят/надградят своите системи, за да постигнат нормативните цели на регионално ниво до 2030 г.. По последни данни на Изпълнителната агенция по опазване на околната среда (ИАОС) за 2018 г., 161 са общините, изпълнили целта за ограничаване количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35% спрямо количествата от 1995 година.

ИЗБРАНО