17-11-2017 20-11-2018

Бюджет'25: Ръст на приходите от 20 милиарда лева, вдигат акциза за алкохол и цигари

Няма да има данък свръхпечалба за банките, налог от 15% при недекларирани доходи, държавният дълг расте до 81,1 млрд. лв.

Снимка: БТА

Бюджет'25: Ръст на приходите от 20 милиарда лева, вдигат акциза за алкохол и цигари

20:17 | 9 декември 2024 | Редактор : Елза Тодорова 36 4999 Снимка: БТА

Министерството на финансите публикува законопроекта за държавния бюджет и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г., която представлява мотивите към законопроекта.

Кабинетът "Главчев"

От публикуваните числа се вижда, че и дефицитът, и държавният дълг ще растат у нас догодина.

Законопроектът, внесен от служебния кабинет, включва редица мерки както в приходната, така и в разходната част с цел запазване на нивото на дефицита под изискуемия праг, необходим за членство в еврозоната. Дефицитът на сектор "Държавно управление" е в размер 3,0 на сто от брутния вътрешен подукт (БВП) за 2025 г., 2,9 на сто от БВП за 2026 г., 3,0 на сто от БВП за 2027 и 2,9 на сто от БВП за 2028 г. Това е записано в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на Министерството на финансите за периода 2025-2028 г.

Разчетите сочат още, че дългът догодина ще се увеличи с още почти 10 милиарда лева и ще достигне 59 милиарда и 800 милиона лева. През следващите години ще продължи да расте, като през 2028 г. държавният дълг вече ще възлиза на над 81 милиарда лева.

В бюджета е заложено увеличение на акцизите за алкохол и цигари, еднократна данъчна амнистия за лихвите по дължими, но неплатени данъци. Предвижда се също така еднократно начисляване на 15% такса на данъци, които не са били декларирани.

В бюджета не е заложено облагане на свръхпечалбите на банките, както се очакваше. В преходните и заключителните разпоредби обаче е описано подробното обединяване на данъчната администрация с митниците под шапката на Националната агенция за приходите.

Във финансовия план за 2025 г. се залага ръст на приходите от близо 20 млрд. лв. спрямо събраното през тази година. Обикновено постъпленията растат с 3-5-8 млрд. лв. на година в абсолютна сума. Общо през 2025 г. се залагат приходи във фиска от 92 млрд. лв. Срещу високите приходи догодина стоят разходи от близо 99 млрд. лв.

Ръстът на приходите вероятно се очаква от еднократни ефекти - например по-високи плащания от еврофондовете, данъчна амнистия и др., защото в следващите години в бюджетната рамка не се предвижда подобен ръст на постъпленията. Приходите и за 2026 г., и за 2027 г. са прогнозирани на около 95 млрд. лв.

Какво още гласи публикуваният законопроект

Дефицитът на сектор "Държавно управление" е в размер 3,0 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) за 2025 г., 2,9 на сто от БВП за 2026 г., 3,0 на сто от БВП за 2027 и 2,9 на сто от БВП за 2028 г.

Подготовката на "Бюджет 2025" и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г. беше повлияна от различни фактори и предизвикателства. От една страна влезлите в сила европейски законодателни актове, свързани с приемането на реформираната рамка за икономическо управление в ЕС, с което се разшири времевият хоризонт, правилата и изискванията за качеството на бюджетните рамки, а от друга - политическата обстановка и проведените избори за 51-о Народно събрание на 27 октомври 2024 г., и липсата все още на избрано редовно правителство. При тези условия с настоящата прогноза времевият период е разширен до 4 години (2025- 2028 г.), уточняват от МФ.

Това салдо се постига въпреки значителния ефект от отразяването в разходната част на очакваните доставки в сектора на отбраната за периода 2025-2028 г., при вече отчетени касови разходи през предходни години. Приходите и разходите показват низходяща тенденция като дял от БВП. При тези стойности на дефицита на сектор "Държавно управление" ще бъде изпълнен критерият за фискална устойчивост за присъединяване на България към еврозоната, пише в документа.

Бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма (КФП) за 2025 година е дефицит от 3 на сто от БВП, в рамките на който се осигуряват разходните политики, вкл. изменения в тях, базирани на решения от 2024 г., със съответните приходни мерки. За 2026 г. дефицитът е в размер на 3,6 на сто от БВП, в резултат основно от приключването на периода за реализация на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), като при запазване на приходните и разходните политики за следващите две години (2027 и 2028 г.) дефицитът рязко намалява, съответно до 2,4 и 2,1 на сто от БВП.

Като дял от БВП общото ниво на приходите за периода 2025-2028 г. е в диапазона 39,9 - 43,0 процента от БВП с низходяща тенденция. Същата низходяща тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 42 -46 на сто.

Предвижда се държавният дълг да достигне съответно 59,8 млрд. лв. (27,8 на сто от БВП) през 2025 г., 66,6 млрд. лв. (29,3 на сто от БВП) през 2026 г., 73,7 млрд. лв. (31 на сто от БВП) през 2027 г. и 81,1 млрд. лв. (32,8 на сто от БВП) през 2028 г.

Минималният размер на фискалния резерв към края на 2025 година е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4,5 млрд. лв.

Макроикономическата прогноза МФ предвижда растежът на икономиката да се повиши до 2,8 на сто през 2025 г. и до 3 на сто през 2026 година. В периода 2027-2028 г. растежът на БВП ще се забави до 2 на сто поради изчерпване на положителния ефект от инвестициите по ПВУ, забавяне в растежа на потреблението на домакинствата в синхрон с това на доходите и забавяне на нарастването на износа в съответствие с външното търсене.

Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя от 2,4 на сто през 2025 г. до 2 на сто през 2028 година.

През периода 2025-2028 г. данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност, пише в документа.

За периода 2025-2028 г. се предвижда за 2025 г. да се запази размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на ДОО на нивото от 2024 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица.

Считано от 1 януари 2026 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд "Пенсии" с 3 процентни пункта, а считано от 1 януари 2027 г. осигурителната вноска за фонд "Пенсии" се увеличава с 2 процентни пункта.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава за 2025 г. на 1077 лв. и се запазва за целия прогнозен период. Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители също се увеличава за 2025 г. на 1077 лв. и се запазва за целия прогнозен период.

Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период съответно за 2025 г. на 4130 лв., за 2026 г. на 4430 лв., за 2027 г. - 4730 лв. и за 2028 г. - 5030 лв.

Разходни политики

В разчетите за периода 2025-2028 г. е взето предвид увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. - от 933 лв. на 1077 лв. Ефектът в разходите е увеличение от 283,3 млн. лв.

За периода 2025-2028 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година,е осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. "швейцарско правило", като ефектът в разходите за 2025 г. е увеличение от 1 045 млн. лв.;

За периода 2025-2028 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. "швейцарско правило" с ефекта в разходите за 2025 г. - увеличение с малко над 1 милиард лева (1045 млн. лв.);

В проектобюджета за 2025 г. е разчетено увеличение на разходите за персонал с 10 процента за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики, в т.ч. и общинска администрация - увеличение с 834,3 млн. лв.;

Увеличение на разходите за персонал в сектор "Отбрана и сигурност", съгласно приетите механизми със Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Националната служба за охрана и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, считано от 01 януари 2025 г., с ефект в разходите - увеличение от 2148,5 млн. лв.;

През 2025 г. е запазена политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование със 125 на сто от средната брутна работна заплата за 2024 г. (2284 лв.) с ефект увеличение в разходите от 499 млн. лв.

ИЗБРАНО