Извънредното заседание на парламента започна с декларации от ГЕРБ-СДС, от "Възраждане" и от "Продължаваме промяната-Демократична България", ИТН по теми извън бюджетната процедура.

Депутатите се събраха, за да обсъдят на първо четене финансовата рамка на държавния бюджет за 2024 г. В залата пристигна министърът на финансите Асен Василев. А началото постави докладът на председателя на Комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев; последва представяне на докладите и на други комисии - икономическата, правната, енергийната, по външни отношения. Всички препоръчаха проектозаконът да бъде приет на първо четене.

На 24 ноември правителството прие проекта за бюджет за 2024 г., а на 28 ноември той беше одобрен от Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание.

Правителството залага бюджетен дефицит от 3% от БВП - 6,2 млрд. лв. през 2024 г. (6 219.3 млн. лева). 

Предвидените приходи за догодина са 75,1 млрд. лева или 36,5% от БВП, а разходите - 81,3 млрд. лева или 39,5% от БВП, показват инфографиките в интернет страницата на Министерството на финансите.

Министерският съвет отбеляза, че с проекта запазва целите на фискалната политика дефицитът за средносрочен период (до 2026 г.) да бъде в рамките на фискалните правила и ограничения по националното и европейското законодателство. В същото време е осигурен необходимият финансов ресурс за изпълнение на разходните приоритети, заложени в правителствената програма, като е поставен акцент върху социалните политики, инвестиционните програми и реформите, финансирани както от националния бюджет, така и от сметките за средства от ЕС.

Бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма (КФП или консолидирания бюджет) е дефицит от 3 на сто от БВП за всяка година от периода и е в рамките на правилата и ограниченията по Закона за публичните финанси

Планирани са растеж на БВП от 3,2% при 1,8% за 2023 г.; инфлация от 4,8% при 9,1% през 2023 г., и нататък - до 2,8% през 2025 г. и до 2,2% през 2026 г.; безработица от 4% при 4,2% през 2023 г. 

Макроикономическата прогноза на Института за анализи и прогнози към МФ отбелязва нарастване на инвестициите в икономиката като главен фактор за увеличението на БВП до 3,2% през 2024 г. (205,8 млрд. лв.). Между 2025 г. и 2026 г. БВП ще се повишава с по 3%, според прогнозата на института.

Енергийните стоки ще имат отрицателен принос към инфлацията, дължащ се на очакваното поевтиняване на транспортните горива.

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2024 г., е до 11,7 млрд. лв., според актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г. Предвижда се максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. да не надвишава 48 млрд. лв. (23,3% от БВП), а в края на 2025 г. и 2026 г. да достигне съответно до 56,2 млрд. лв. (25,8% от БВП) и 65,6 млрд. лв. (28,3% от БВП).

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2024 г. е заложено да остане непроменен спрямо този в Закона за държавния бюджет за 2023 г. в размер на 4,5 млрд. лв.

В проектобюджета за 2024 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. от 780 лв. на 933 лв.