Министър-председателят Бойко Борисов участва в Политическия форум на високо равнище по устойчиво развитие, което е най-важното събитие под егидата на Икономическия и социален съвет на ООН (ИКОСОС), съобщи пресслужбата на кабинета.

В рамките на форума, който се провежда чрез видеоконферентна връзка, премиерът Борисов е представил първия доброволен национален преглед на изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие, обобщавайки напредъка на страната ни по всяка една от 17-те цели на ООН за устойчиво развитие и потвърждавайки ангажираността на България на най-високо равнище към приоритетите на световната организация.

През 2015 г. България, заедно с всички останали държави-членки на ООН подкрепи резолюция на Общото събрание на ООН, с която беше приет документът "Да преобразим нашия свят: Дневен ред за устойчиво развитие до 2030 г." Документът определя 17 Цели за устойчиво развитие, които всички държави-членки на ООН следва да постигнат до 2030 г. Част от целите са: качествено образование; достоен труд и икономически растеж; промишленост, иновации и инфраструктура; отговорно потребление и производство; борба с климатичните промени; мир, справедливост и силни институции, допълват от МС.

За разлика от предшестващите ги осем цели на хилядолетието (2000-2015 г.), които бяха насочени предимно към развиващи се страни, Целите за устойчиво развитие са предназначени за целия свят. 17-те Цели са интегрирани в три измерения на устойчивото развитие: икономическо, социално и екологично. Основният принцип е "никой да не бъде изоставен", така че всички действия по изпълнението на Дневния ред 2030 на ООН да отчитат специфичните нужди на всички групи в обществото, с особено внимание към уязвимите.

Съгласно резолюцията на ООН, всяка държава-членка се ангажира да представи доброволен национален преглед на изпълнението на Целите за устойчиво развитие най-малко два пъти в периода до 2030 г. Изготвянето на доброволния национален преглед се ръководи от правителството на съответната държава, като се включва възможно най-широк кръг заинтересовани страни: частния сектор, неправителствените организации, академичните среди, младежите, уязвимите групи, местното управление, парламента, се посочва в съобщението.