Бизнесът: Смущаващо е в рамките на една година да се прилагат три различни бюджета

Тристранката не постигна единодушна подкрепа по проектите на бюджетните закони за 2022 година

Снимка: iStock by Getty Images

Бизнесът: Смущаващо е в рамките на една година да се прилагат три различни бюджета

Тристранката не постигна единодушна подкрепа по проектите на бюджетните закони за 2022 година

17:28 | 27 януари 2022 | Автор : Александра Ангелова 1 773 Снимка: iStock by Getty Images

Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна единодушна подкрепа по проектите на бюджетните закони за 2022 година. Това съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет.

Виж още Работодателите между криза няма или има, ама е "на петна"

Ето какви бяха позициите на социалните партньори:

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Съюза за стопанска инициатива (ССИ) подкрепиха проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2022 г., Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) принципно подкрепиха, но с бележки; Българската стопанска камара (БСК), КНСБ и КТ "Подкрепа" - се въздържаха от подкрепа.

По проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. КТ "Подкрепа" и ССИ подкрепят с бележки, БТПП принципно подкрепя - също с бележки; БСК и КНСБ - се въздържат от цялостна подкрепа, АИКБ и КРИБ не подкрепят.

АИКБ изразява резерви относно Средносрочната бюджетна прогноза и подкрепя с препоръки проекта на Закон за държавния бюджет за 2022 г.

Независимо от наличието на определени положителни мерки, които са предвидени, БСК изразява резерви към проекта на Закон за държавния бюджет за 2022 г. и мотивите към него.

БТПП принципно подкрепя; ССИ подкрепя с бележки; КРИБ не подкрепя.

КНСБ оценява позитивно усилията на правителството в ключови сектори, като изразява категорично несъгласие с политиката по доходите и в данъчната система.

Като подкрепя определени, заложени в проекта, политики, КТ "Подкрепа" изразиха редица препоръки за по-устойчив Бюджет 2022.

Какво седи зад решенията на работодателските организации?

"Увеличаването на максималния осигурителен доход от 3000 лв. на 3400лв. или увеличение от 13,3%, което ощетява най-добре платените и най-високо образовани специалисти в страната, още повече от 2020 г. е подписано и действа Националното тристранно споразумение, според което увеличението става на принципа на т.нар. "Швейцарско правило"", пишат в своя позиция от БТПП.

На сходно мнение се оказаха и от БСК: "На практика, при равни други условия, се намалява разполагаемият доход за тези група лица. Процентът на увеличение на МОД отново не е аргументиран. Неясен е фискалният ефект от това увеличение, като същевременно се очаква намаление на приходите от данък от доходите върху физическите лица в размер на 7 млн. лева."

БТПП, БСК и АИКБ не подкрепят и служебното определяне на МРЗ.

"Размерът на МРЗ и неговото увеличение (от 650 на 710 лв. от 1 април 2022 г.) нито е аргументиран, нито е обсъждан със социалните партньори. Продължава практиката за административно увеличение на МРЗ без представяне на показателите, които са използвани са формиране на този размер, и без оценка на въздействието", коментират от БСК.

От АИКБ обръщат внимание и на планираното увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2 годишна възраст на 710 лв., което представлява ръст с 87 % спрямо същото преди 1 година.

"Имайки предвид, че обезщетението е необлагаемо, то съответства на 910 лв. брутна работна заплата, което демотивира майките да се върнат на работа", отбелязват от АИКБ.

Работодателските организации обръщат внимание и на продължаващата тежест за бизнеса в заплащането на първите три дни болнични. В тази връзка членовете на БТПП настояват на първо време да бъде възстановен стария режим, при който работодателите плащат само първия ден, а "впоследствие това неадекватно задължение въобще да отпадне (т.к. се внасят осигурителни вноски) и се поеме от съответните фондове."

От друга страна от АИКБ намират прогнозата за размер на инфлацията в България за 2022 г. (5.6%) за твърде занижена.

"Считаме за по-вероятно да се реализира алтернативният сценарий за макроикономическите показатели, при който ръстът на инфлацията за 2022 г. е в размер на 6.4 %", допълват от АИКБ.

АИКБ не подкрепят и планирания в Закона за държавния бюджет на България за 2022 г. бюджетен дефицит, включващ мерки за подкрепа на бизнеса и населението в условията на пандемия в размер на 4.1% от БВП, 2.5% без мерките за подкрепа. Имайки предвид положителното бюджетно салдо от 2.1% за 2021 г. и 0.2% за 2020 г. и липсата на фискална консолидация през 2023 и 2024 г., АИКБ счита това за значително влошаване на фискалната позиция на България.

АИКБ не подкрепят и прекомерното и ускорено увеличаване на държавния дълг до 47.1 млрд. лв., или 29.3 % от БВП през 2024 г., при 31.2 млрд. лв. и 23.9 % от БВП през 2021 г.

"Увеличеният държавен дълг се използва за финансиране на бюджетни дефицити, формирани от прекомерни текущи разходи и увеличени пенсионни и социални разходи, което поставя под риск устойчивостта на цялата бюджетна система, тласка инфлацията нагоре, отдалечава страната ни от приемане в еврозоната и заплашва в България да се реализира гръцкият сценарий, без при това държавата ни да може да разчита на външна подкрепа, тъй като не е член на еврозоната", коментират от АИКБ.

Общата оценка за проекта за Закон за бюджет на НЗОК за 2022 г. на БСК е, че той не създава условия за реформиране на системата и подобряване на качеството на здравното обслужване на населението.

"С този бюджет се повтаря ситуацията през 2021 г., а очакванията са да се задълбочат деформациите и недоволството от работата на системата", отбелязват от БСК.

Според Камарата липсват политики за увеличаване на ресурса и повишаване на неговата ефективност. От БСК допълват, че публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП продължават да са в диапазона около 4,6 на сто, при средно за страните от ЕС 7-11%.

"Същевременно, е смущаващ фактът, че в рамките на една бюджетна година в страната ще се прилагат три различни бюджета - един в периода януари - март, втори в периода април - юни и трети в оставащите 6 месеца на годината. Това създава среда на непредвидимост и несигурност за инвеститорите и бизнеса", коментираха още от БСК.

Опасенията на БСК са, че всяко отклонение от допусканията на МФ за приходна част на държавния бюджет за 2022 г. може да доведе до прекомерен бюджетен дефицит, който да надхвърля 6 на сто.

ИЗБРАНО