Бизнесът против по-висока минимална заплата и тази на чиновниците
Бюджетът има повече плюсове, а минусите са резултат на неизвършени реформи, смята Васил Велев
Работодателите за пореден път възразиха срещу административното увеличение на минималната работна заплата, против са и заложеното увеличение на заплатите в бюджетната сфера. По време на заседанието на НСТС, на което се разглеждат проектите на бюджети на държавата, на ДОО и на НЗОК, от бизнеса посочиха, че изразяват принципна подкрепа към проекта на бюджет на държавата, но са необходими реформи.
Бюджетът има повече плюсове, а минусите са резултат на неизвършени реформи, каза изпълнителният председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. 2020 година е година без избори, важно е тя да се използва, за да се проведат отлагани с десетилетия реформи, за които обществото вече е узряло, посочи Велев.
Работодателите приветстват това, че образованието отново е приоритет, а науката и културата също започват да бъдат такива, макар и плахо.
По запазването на минималното и максималното обезщетение за безработица, Велев каза, че от АИКБ твърдо застават зад това, тъй като от бизнеса имат трайно убеждение, че безработица практически няма, а има хора, които не искат да се преквалифицират, за да заемат работата, която има. Съществува огромен недостиг на ресурси и в такава среда да се насърчава стоенето вкъщи, е неефективно, заяви още той.
За запазването на максималния осигурителен доход, Велев каза, че съотношението му спрямо средния при нас е три към едно, а средно за ЕС това съотношение е две към едно. Затова от бизнеса са против всякакво увеличение преди постигането на разумно съотношение.
Работодателите отново възразиха срещу административното увеличение на минималната работна заплата. Не можем да го подкрепим, от години предлагаме да се договаря между работодатели и синдикати по икономически дейности, има известен напредък в диалога и се надявам следващата година да договорим такива заплати, каза Велев.
Всички работодателски организации отново поискаха и отпадане на Минималните осигурителни доходи.
По отношение на увеличението на минималния осигурителни доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 400 на 610 лева, Велев смята, че на две стъпки е по-разумно да се направи, като за 2020 година би могъл да стане 525 лева. Според него при тази ситуация на сектора заложеното е много рязък скок.
Велев смята, че още не е късно да се направят и промени, които да разрешат проблема с болничните, тъй като по думите му отново има заложен ръст на разходите, а често това са разходи за здрави хора.
За ръста на доходите в администрацията Велев коментира, че населението на България намалява с 50 хиляди души годишно, а в същото време заетите на бюджетна издръжка не намаляват. Той смята, че ръст на възнагражденията на администрацията може да се постигне чрез оптимизиране на персонала, а не с 900 милиона лева ръст на разходите за персонал в бюджетната сфера. Цветан Симеонов от БТПП посочи, че е неприемливо увеличението от 10 процента, като според него така е поставен под натиск частният сектор, изтегля се ресурс от него, а той е основен генератор на блага.
От бизнеса посочиха, че в бюджета няма заложени политики за демографско развитие. АИКБ препоръчва да се увеличат капиталовите разходи в образованието. Нужни са повече средства за кабинети в природоматематическите гимназии, за общежития в професионалните гимназии, както и за стипендии за ученици по професии с очакване недостиг на пазара на труда, каза още Велев.