Според Българската стопанска камара (БСК) издаването на ваучери за почивка следва да бъде предвидено като една правна възможност за работодателите, скрепена със съответните данъчни стимули. Това е една от препоръките на БСК, записани в нейно становище по Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма, внесен от депутатите Валери Симеонов, Християн Митев, Валентин Касабов. Становището е адресирано до председателя на ресорната парламентарна комисия и до министъра на туризма. То е публикувано на интернет страницата на БСК.

От БСК посочват, че параграф 2 на Законопроекта съдържа предложение за изменение и допълнение на чл. 59 на Закона за туризма, съгласно което "Държавата подпомага финансово устойчивото развитие на туризма чрез осигуряване на средства за издаване на ваучери за почивка".

Предвижда се и допълване на приходите, които се администрират по бюджета на Министерството на туризма със "средства за издаване на ваучери за почивка, които се определят със Закона за държавния бюджет за съответната година". С параграф 3 се създава нова Глава VIa "Ваучери за почивка" с членове 60а-60е. Съгласно ал. 1 на чл. 60а "чрез ваучерите за почивка държавата предоставя на физическите лица средства за заплащане на туристически услуги или туристически пакети на територията на България". Същевременно, ал. 1 на чл. 60г предвижда императивното задължение издаването на ваучерите за почивка да се финансира от работодателя, а финансирането им от държавата е предвидено само като възможност (чл. 60г, ал. 2), посочват от БСК.

Социалните разходи, извършвани от работодателите в полза на наетите от тях хора, се определят въз основа на принципа на свободата на договаряне, от политиките и системите на управление на човешки ресурси и финансовите възможности на конкретния работодател, напомнят от БСК и затова изтъкват, че издаването на ваучери следва да бъде предвидено като една правна възможност за работодателите, скрепена със съответните данъчни стимули, предвидени в параграф 5 на Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, които БСК подкрепя.

Според БСК държавата следва да прецени дали да издава подобни ваучери в качеството й на работодател в публичната администрация, или да определи критерии за финансиране на ваучери на почивка за всички свои граждани, респ. - на определена категория от тях, отговаряща на съответните критерии.

От БСК подкрепят предложението издаването на ваучери за почивка да бъде финансирано от държавата. Според Камара обаче не са ясни мотивите на вносителите как е определен кръгът от хората, имащи право да получат ваучери, посочени в ал. 3 на параграф 4. Неяснота буди и формулировка на критериите, на които трябва да отговарят физическите лица, които имат право да получат ваучери за почивка: да са внасяли осигурителни вноски не по-малко от 8 месеца през последната една календарна година.

От БСК напомнят, че работниците и служителите не внасят осигурителни вноски, а това прави техният работодател. В тази връзка от БСК питат дали това значи, че работниците и служителите не попадат в обхвата на правоимащите физически лица и мярката се отнася само до самоосигуряващите се.

Спорен според БСК е и друг критерий за право на ваучер, според който хората трябва да са упражнили са правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако физическите лица следва да отговорят кумулативно и на двата критерия, на практика на тях биха отговорили единствено работещите пенсионери, смята от БСК.

Ал. 4 на параграф 4 предвижда родителите да имат право на ваучери за почивка "за децата, които посещават училище". В тази връзка от БСК смятат, че следва да има препратка към чл. 2 на Закона за закрила на детето, даващ определение за дете и изтъкват, че ефектът на тази мярка би бил неясен, ако родителите нямат право да получат ваучери и за собствената си почивка.