За България е необходимо да води целенасочена дейност на държавно ниво по отношение на структуриране и институционализиране на работата си за развитието на устойчивите авиационни горива (УАГ). Тази политика и подготвяните стратегически и нормативни документи следва да се създават с активната комуникация между съответните дружества и държавни органи и заинтересованите страни. Това е едно от заключенията на модератора Славчо Нейков, който участва в кръгла маса на тема "Устойчивите авиационни горива и нисковъглеродния преход - европейски и национални аспекти". Събитието се проведе във Варна с медийната подкрепа на 3eNews.

Прилагането на европейската рамка за УАГ следва да има своята база и на стратегическо ниво. Това трябва да е добре икономически мотивирано с ясно обосноваване на последствията за гражданите и бизнеса както от гледна точка на сигурността на снабдяването, така и през призмата на ценовите измерения.

По време на дискусиите беше подчертано, че на европейско ниво темата за УАГ и тяхното реално прилагане не е нова, но с приемането на Регламент 2023/2405 от октомври 2023 г. както в концептуален така и в юридически план подходът към прилагането им се поставя на друго ниво - това е свързано с предвиждането както на конкретни цели, така и с налагането на конкретни стъпки и в европейски, и в национален мащаб.

Новият стратегически поглед по темата предполага и визия как България да защити и развива индустрията си, включително и при очертаващите се пазарни тенденции и глобалните промени, които произтичат от налагането и реализирането на нисковъглеродни цели. Актуалността на въпроса е свързана и през призмата на необходимостта от приспособяване не само към икономическите, но и към технологичните тенденции от страна на бизнеса, който заделя сериозен финансов ресурс за реконструкции и модернизации на своите дейности и следва да получи активна държавна подкрепа за това в рамките на закона.

С въвеждането на задължителните прагове по години за използване на УАГ, авиооператорите реално могат да бъдат поставени в ситуация да понесат допълнителна финансова тежест, което ще се отрази на тяхната конкурентоспособност. Бяха изнесени данни, че към момента цената на УАГ е между 3 и 5 пъти по-висока от цената на ползваните в момента горива; във връзка с това бяха дадени и примери за оскъпяването на билети в зависимост от това дали се прилагат правила на ЕС или не при една и съща дестинация.

Производството на УАГ изисква осигуряването на устойчиви биосуровини и/или отпадъци за част от които има потенциал в България, но за реализацията му е необходимо съдействие чрез целенасочена държавна политика.

По време на дискусията бяха изказани притеснения, че кратките срокове до началото на ефективно прилагане на европейския регламент налагат бързата необходимост от детайли относно вида на УАГ, до който реално ще имат достъп авиоператорите и др.

Участниците във форума направиха оценка на връзката между този регламент и предходни стъпки на европейско ниво, засягащи транспорта, които имат пряко отношение към прилагането на концепцията за преход към нисковъглеродна икономика. Отбеляза беше и ролята на дириктива 2018/2001 (от декември 2018 г.) за насърчаване използването на енергия от ВЕИ, в която се прави връзка с транспортните горива, както и в концепцията за Зелената сделка от декември 2019 г., в която пряко се визира темата за ролята на авиацията за намаляване на емисиите и др.).

Експертите стигнаха до извода, че темата за течните горива, включително устойчивите авиационни горива, трябва да намери изрично място в националната енергийна стратегия. Актуалността на въпроса е свързана и с необходимостта от приспособяване не само към икономическите, но и към технологичните тенденции от страна на бизнеса, който заделя сериозен финансов ресурс за реконструкция и модернизация и следва да получи активна държавна подкрепа за това в рамките на закона.

Сред заключенията на форума е и необходимостта да се ревизира действащата на национално ниво нормативна база и съответствието й с целите на Регламент 2023/2405.

Необходим е преглед на държавната политика по отношение на иновациите и инвестициите. В това отношение Регламентът съдържа ясно формулирано очакване, че с оглед по-голяма ефективност при формулирането на държавния подход е целесъобразно институциите да се консултират с онези представители на бизнеса, които вече са започнали конкретни дейности, включително и чрез инвестиции на собствени средства. Важна насока в съвместната работа в това направление ще бъде и подпомагане на проучването на чуждестранния опит.

3eNews