България има план за действие при спиране на доставките от руски газ
Независимо какъв ще е изходът от войната в Украйна, последиците от нея ще се усещат с години, подчерта вицепремиерът Асен Василев
Държавата има план, ако доставките от природен газ и петрол спрат, това беше първото нещо което направихме, реално още преди да избухне войната, каза Асен Василев, вицепремиер и финансов министър във видео интервю, излъчено днес на Годишната среща на бизнеса правителството, организирана от "Капитал".
Фокусът на актуализацията на бюджета е за политики, които трябва да се случат за подобряване на условията в страната и тази част остава. В зависимост от условията ще трябва да променим макрорамката на бюджета и най-вероятно ще трябва да предвидим доста големи буфери за справяне с бежанска криза и вероятно за справяне с високите цени на енергоизточниците и на продоволствието, добави той.
С войната в Украйна, Европа и светът са много различни. Има фундаментална промяна от гледна точна на бизнеса на веригите за доставки на големи групи ресурси, които се търгуват в света. Когато формираме сценариите за отговора на кризите, залагаме промени в относителните цени, относителните тегла на много стоки. През следващите 4-5 години пазарът на тези стоки ще бъде съвсем различен, посочи Василев.
Част от нещата са ясни - ако тръгнем от производството и пазара на зърно, очевидно Украйна няма да има реколта, а за Русия не е ясно дали ще бъде отрязана от световните пазари. Виждаме, че Русия като пазар изчезва за огромна част от света. Невъзможността на Русия да си използва голяма част от валутните резерви беше изненада за Руската централна банка. Да изплащаш суми в рубли, при условие че в договорите е записано, че те трябва да се изплащат в долари или евро, е неизпълнение на договорите, каза Василев.
Най-важното, за което сме отвикнали да мислим, е физическото наличие на стоки и логистиката за това наличие. Това не се отнася само за България, а и за цяла Европа. Тази ситуация няма да се промени след два-три месеца, тя и ще продължи със сигурност няколко години. Работим и по по-тежки сценарии, с разширяване на конфликта, например в Молдова, както и за малка или почти никаква реколта на зърно в Източна Европа. Ако цените на пшеницата се качат нагоре, в Европа ще си решим проблема. Ние в България вече го решихме с изкупуването на зърното, което е на територията на страната. Но Северна Африка, която е голям вносител на пшеница, ще има много скъп хляб и това означава нестабилност на правителствата и потенциални бежански вълни. Всичко това трябва да се обхване като политически сценарий, за да се видят икономическите му изражения и да се даде стабилна база на бизнеса, за да може да работи спокойно, посочи вицепремиерът.
Инфлацията със сигурност ще е по-голяма, като се вижда какво става с цените на горивата, на металите и на хранителните продукти. Неясно е как ще се отрази на растежа на икономиката, защото губим Русия и Украйна като пазари, но имаме заместващи производства от Европа за стоки, които досега са идвали от тези две страни.
Трябва внимателно да се моделира ефекта от голяма бежанска вълна в България, защото над половината от бежанците, които идват у нас, са деца и това изисква много грижа и ресурс. Ние сега покриваме тези разходи от националния бюджет, но рано и или късно ще трябва Паневропейски пакет от помощи.
Вече се говори за общи европейски покупки и договори за природен газ и за петрол и за синхронизирана политика на ниво Европа. Трябва да използваме възможността да си помогнем взаимно, да имаме обща позиция на външни пазари, а не да се конкурираме и да вдигаме цените, посочи вицепремиерът.
Виждаме твърдо намерението на европейските лидери да се намали бързо и суровинната зависимост от Русия, въпросът е това да не доведе до срив на икономиката. До две-три години очаквам вече да има сериозна алтернативна база, на която да е стъпила европейската икономика, каза Василев.
Планът при различни сценарии на доставки на природен газ
Има конкретен план при различни сценарии на доставки на природен газ. Ясно е каква е консумацията в България и каква е нейната структура, посочи на свой ред министърът на енергетиката Александър Николов по време на Годишната среща на бизнеса с правителството.
Министърът посочи, че България още има активен договор с "Газпром експорт" до края на годината. Няма никакви нарушения по договора. Затова тази година няма да има драстична промяна на микса природен газ, освен това че България ще се опита да използва пълноценно съществуващия договор за доставки на азерски газ.
По думите на Николов добрата новина е, че България се намира в добро географско положение, в което страната ни има възможност да използва доста алтернативни трасета. Освен това инфраструктурата в момента позволява сериозна свързаност с всички съседни държави, включително и за доставки на втечнен газ.
"Ние имаме възможност да получаваме втечнен газ, включително от Турция и Гърция", уточни Николов. Той обаче добави, че лошата новина е, че към момента, поради това, че има специфики при доставките и значително ниво на транспортни разходи, е трудно да се вземе подобно решение в по-голям мащаб, тъй като има определени икономически ефекти.
В зависимост от времето и начина на приключване на войната, както и от общата европейска политика, тъй като се обсъждат варианти за договори, които да обхващат абсолютно всички държави членки на Европейския съюз, за поръчване на количества природен газ за всички, ще се изследват и всички възможности за допълнителни механизми за оптимизиране на разходите на домакинствата и локалния бизнес.
На въпрос как България ще отговори на намеренията на ЕС да се намалят доставките на руски газ с две трети до края на годината, Николов отговори, че договорът с Азербайджан дава възможност на страната ни да удовлетвори с около 30 процента консумацията на природен газ.
По повод доставките на втечнен газ - част от срещите, на които министърът на енергетиката е бил на посещение в САЩ, са точно в тази перспектива. Очаква се да започнат търговски преговори в тази посока, информира Николов.
"Важно е да се каже, че сме в изключително добра комуникация с колегите с Румъния и Гърция, относно това да пресметнем колко е общата ни регионална консумация, тъй като при LNG (втечнен природен газ - бел. ред.) спецификите са много важни първо колко е общият обем, колко е обемът на годишна база, колко е обемът дългосрочно, каква е свързаността на доставка", обяви енергийният министър.
Той допълни, че в България може да се използват възможностите и на подземното газохранилище в Чирен. Има конкретни алтернативи за доставки на природен газ, увери Николов. Водят се доста разговори в тази посока и те обхващат всички възможни сценарии за в бъдеще и дори още от 2023 г., посочи той.
Засега няма индикации за забавяне на пускането в търговска експлоатация на интерконектора Гърция-България. Със сигурност инфраструктурата на газовата връзка ще бъде използвана активно за следващия отоплителен сезон, увери министърът на енергетиката.