В средата на 2022 г. се очаква да бъдат приети промени в Закона за енергийна ефективност, които да дадат ясна формулировка на понятието "енергийна бедност" за домакинствата в България. Това е важна стъпка, която ще промени изцяло практиката за отпускането на т.нар. енергийни помощи - основно минимални суми за закупуване на дърва и въглища за отопление. Очаква се поправките да включват поредица от мерки за смяна на горивната база и за компенсиране на комуналните разходи на домакинствата - сметките за ток, парно и газ, когато надхвърлят определен праг на социална поносимост.

Този праг ще бъде определен най-вероятно като процент на комуналните разходи от общите месечни приходи на домакинството, каквато е обикновено практиката в редица страни от ЕС. Няма общ европейски стандарт за енергийна бедност, но в повечето от тези държави енергийно бедно е домакинство или лице, чиито сметки за комунални услуги надхвърлят 10% - 15% от месечните приходи. Проблемът е, че по неофициални данни при този стандарт над 30% от българските домакинства влизат в графата "енергийно бедни" (а според някои източници и много повече) - това прави трудно изпълнима задачата за директни форми на социално подпомагане, защото дори при минимална подкрепа ще се изисква огромен финансов ресурс.

Без да знаем кои са енергийно бедните семейства в България не може да бъде финализиран процесът на пълната либерализация на електроенергийния пазар до 2025 година. Според предварителните планове сегментът с регулирани от Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) цени вече трябваше да е в минало забравено време. Но регулаторът и досега продължава да натиска надолу цените за битовите потребители за сметка на енергийните доставчици и на индустриалните производители. Това ще попречи да получим и финансови средства за мерки за енергийна ефективност по Механизма за възстановяване и устойчивост.

България начело по "енергийна бедност" в Европа

Според последен доклад на Института на Жак Делор тридесет милиона европейци не са успели да отопляват адекватно домовете си през 2019 г. България, Литва, Гърция, Португалия и Кипър са страните с най-висок дял от населението, които се борят да отопляват домовете си. Много хора също изпитват енергийна бедност през лятото и не могат да охладят правилно домовете си. Това е особено притеснително, тъй като изменението на климата увеличава вероятността и продължителността на топлинните вълни. Енергийната бедност е намаляла през последното десетилетие, но има опасения, че тя ще се увеличи отново заради COVID-19, тъй като все повече хора ще живеят в сгради с ниска енергийна ефективност и нямат възможност за отопление на домакинството.

Ако според Евростат делът на енергийно бедни в България е 34%, то според Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект" близо 40 на сто от българите не могат да поддържат комфорт в домовете си през зимата. Според други анализаторски организации те са повече от половината българи. Ако се вземат предвид и хората, които са в риск от енергийна бедност, е много възможно да говорим за 1/2 от населението, подчерта Радостина Славкова от сдружение "За Земята."

Помощите за отопление не са средство за справяне с енергийната бедност

Към момента се е възприело, че енергийно беден е човек, чиито разходи за комунални услуги са 10% от месечния му доход. Подобна дефиниция у нас ще покаже, че близо половината и повече от населението всъщност е енергийно бедно.

В отговори за Dir.bg Министерството на труда и социалната политика коментира, че това не е дефиниция на ЕС, защото такава няма именно поради спецификата във всяка държава членка. Това е дефиниция на бивш член на ЕС (предполагаме Великобритания), която вече не се използва, защото не помага за решаването на проблемите. Механичното пренасяне на чужди практики в тази област не бива да се допуска, защото същността на проблема и начините за решаване са специфични за всяка страна. Целевата помощ за отопление има своя цел и предназначение, но тя не може да бъде средството за справяне с "енергийната бедност", каквито опити са налице от много време, обясниха от социалното министерство. Преди да се говори за "енергийна бедност", трябва да се дефинира понятието като обхват и съдържание. Това е комплексен проблем, който засяга компетенциите на различни институции, допълниха още оттам.

Нелошите доходи не означават, че не сте "енергийно бедни"

Не трябва да се гледа само паричното измерение, тъй като няма пълно припокриване между енергийната и икономическата бедност, коментираха и от сдружение "За Земята". Някои разширени дефиниции включват и липса на достъп до енергийни услуги, енергийни съвети и насоки, програми за енергийно обновяване, чисти енергийни източници. Трябва да се мисли и за домакинствата, които са в риск да изпаднат в енергийна бедност. Енергийната бедност е съвкупност от няколко фактора - ниски доходи, повишаващи се цени на използваните източници на енергия, лоши жилищни условия (ниска енергийна ефективност на жилището и на уредите в него).

Например има групи като семейства с малки деца или възрастни хора с хронични заболявания, които имат нужда от повече топлина през деня. При тях, дори да получават нелоши доходи, ако живеят в нискоефективно жилище ще имат високи сметки за енергия. Трябва да има комплексен подход, който взема предвид спецификите на жилищата и използвания енергоносител, но и индивидуалните нужди от енергия.

Работна група започва работа до края на годината

Реално три са министерствата, които в сътрудничество и в консултация с гражданите трябва да стигнат до т.нар. национална дефиниция за енергийна бедност (Министерство на енергетиката, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика).

Планът за възстановяване и устойчивост предвижда до края на годината да бъде създадена работна група между Министерството на енергетиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията за устойчиво енергийно развитие, която да изследва всички практики в ЕС и да предложи промените в законодателството. Предвижда се организирането на няколко кръгли маси, на които въпросът да се обсъди с всички заинтересовани страни.

Не е срамно да си признаем, че сме енергийно бедни

Донякъде все още се възприема за срамно да признаеш, че си "енергийно беден" и имаш нужда от подкрепа за осигуряване на достатъчно топлина вкъщи. А идентифицирането на енергийно бедните е първата стъпка, за да им се помогне да излязат от тази ситуация, коментира Радостина Славкова.

Първата стъпка за справяне с енергийната бедност е да се знае кои са уязвимите/енергийно бедните хора и домакинства, къде живеят и при какви условия на живот. Правителството изостава с подготовката на национална дефиниция за енергийна бедност, за която се говори вече твърде абстрактно последните четири години.

Възможните решения -микрофинансиране и енергийни кооперативи

За реализацията на "дълбоки" енергоспестяващи мерки за излизане от ситуацията на енергийна бедност има нужда от механизми за подкрепа като безлихвени заеми, безплатни експертни енергийни консултации и обслужване на едно гише, коментират от неправителствения сектор. Трябва да се мисли за по-висок процент безвъзмездна финансова помощ, но при осигурено съфинансиране от собствениците, макар и минимално.

За хора с много ниски доходи, които не отговарят на изискванията на банките, е препоръчително да се осигурят механизми за микрофинансиране от небанкови институции, например програми на общини или на НПО, какъвто е примерът с Хабитат България. Енергийните кооперативи и подкрепа за ВЕИ за собствени нужди за енергийно бедни също е друга добра практика.

Горен праг за финансиране на по-бедните семейства

"Бихме подкрепили и горен инвестиционен таван/праг на инвестицията (например за подмяна на отоплението) от 2000-3000 лв. с цел по-справедливо разходване на публични средства. Сумата би била достатъчна за добър клас отоплителни уреди, като е възможно доплащане над тази сума за желаещите още по-добри системи", коментира Радостина Славкова.

Забелязали сте, че в студените северни държави нивата на енергийна бедност са значително по-ниски отколкото тук? Това е така и заради начина на строителство там - по-плътната изолация. Високата енергийна бедност е в южните държави, които се затрудняват както да отопляват жилищата си, така и да ги охлаждат. Не оползотворяват значителното си слънчево греене, но вече има промяна. Например в Гърция решенията от последните години са в посока общностна енергия - възобновяема енергия за собствено потребление и в рамките на енергийни кооперативи, а също и виртуално нетно измерване за уязвими групи.

Можем да утроим темповете на обновяване на сградния фонд

"В рамките на инициативата "Вълна на обновяване" на Европейската комисия страната ни има потенциала да утрои темпото на обновяване на съществуващия сграден фонд", обясни Радостина Славкова и добави: "Защо ли? За да намалят вредните газове, които се изхвърлят от битовото отопление, да се намали използването на изкопаеми горива за производство на енергия. В инициативата се търси цялостен подход, който обединява различни цели, за да няма противоречия между отделните мерки".

Няколко са ключовите характеристики, на които програмите, които България ще инициира дългосрочно, трябва да отговарят:

- постигане на здравословна жизнена среда и топлинен комфорт през всички сезони при добро качество на въздуха в помещенията и навън.

- постигане на много ниска енергийна консумация, която ще позволи пълно покриване на енергийните нужди с чиста възобновяема енергия.

- използване на материали, вписани в концепцията за кръгова икономика (рециклиране и повторно ползване на материалите).

- сградите да са интегрална част от мрежите за доставки на електрическа и топлоенергия (със съхранение на ел. енергия когато се произвежда през слънчевите часове и използване през тъмните).

- новопостроените и обновените сгради трябва да бъдат устойчиви на климатични рискове - екстремни горещини и студени вълни, наводнения, рекордно количество валежи за кратко време и др.

Осигуряването на достъп до програми за дълбоко енергийно обновяване, комбинирани с финансови инструменти, е ключово за подпомагането на хората да живеят добре в чиста и здравословна околна среда. А така ще се изпълняват и европейските политики за климатична неутралност и се осигуряват работни места в местната икономика.

Възможни са по-ниски цени за потребителите

Предстои да се случи закъснялата либерализация на пазара на електроенергия, за която има очаквания повишената конкурентност между производителите и търговците да доведе до по-ниски цени за потребителите. Разбира се, няма гаранции за запазване и дори понижаване на цените на тока на свободния пазар при пълната либерализация - възможни са и неприятни изненади в определени моменти - нараснало търсене на енергия, срив на системата, недостиг на мощности и т.н. Затова и за най-уязвимите са необходими предварителни защитни мерки и механизми. При поредния тур на промени в закона за енергетиката тогавашният председател на енергийната комисия Валентин Николов обясни, че регулираният пазар ще продължи да съществува още няколко години и на него под крилото на КЕВР ще останат именно подобни социални групи от хора.

Бъдещето на отоплението

Бъдещето на отоплението е в електрификацията, но с използване на чиста възобновяема енергия, не от изкопаеми горива, смятат екологичните организации. Заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков още преди няколко години представи важната роля на общините в изпълнението на тези намерения. В много от тях може да се използва горещата минерална вода за отопление. Важно е да следваме принципа "енергийната ефективност на първо място". Така на ниво град и квартал ще може да се премине към нискотемпературно отопление и нискотемпературна топлофикационна мрежа. Това ще позволи включването на много повече възобновяема енергия и нейното съхранение за периоди на пиково потребление.

България е щастлива, че за разлика от Западна Европа не е "заключена" в използването на изкопаем газ за отопление. Повишаването на дела на битовата газификация е грешка, която можем и трябва да избегнем - както заради несигурни доставки и значителни флуктуации в цената на горивото, така и заради човешкото здраве, коментират от "За Земята". При изгарянето на природен газ се отделя въглероден диоксид, метан, въглероден оксид, азотни оксиди (NOx) и серен диоксид (SO2). Важно е да работим в посока на стабилизиране на климата - метан изтича в атмосферата от цялата верига на изкопаемия газ, който е с 28 пъти по-силно затоплящ ефект спрямо въглеродния диоксид за период от 100 години.