17-11-2017 20-11-2018

Атанас Пеканов пред Dir.bg: България получава една от най-големите пропорции от Възстановителния фонд

Те са насочени директно към подпомагане на бизнеса и частни лица, като мерките за енергийна ефективност, ВЕИ инсталации, икономическа трансформация и обучение, обясни вицепремиерът по управление на европейските средства

Снимка: МС

Атанас Пеканов пред Dir.bg: България получава една от най-големите пропорции от Възстановителния фонд

10:49 | 4 юли 2021 | Автор : Александра Ангелова 70 6712 Снимка: МС

"Изпълнението на Плана може да започне когато той бъде одобрен от ЕС, тоест реалистичният сценарий е тази есен. Но тук става въпрос за префинансирането от 13% - то ще дойде тази година, това са около 1,6 милиарда лева", отбеляза служебният заместник министър-председател по управление на европейските средства Атанас Пеканов.

Възстановителният фонд на ЕС

- Г-н Пеканов вече повече от месец вие и екипът ви работите по Плана за възстановяване и устойчивост. Може ли да разкажете на какъв етап заварихте Плана и беше ли той наистина готов да получи положителен отговор?

- Заварих вариант на Плана, който заедно с колегите от министерствата оценихме като недостатъчно амбициозен. В допълнение, на масата ме чакаше папка с редица бележки от службите на Европейската комисия, които трябваше в спешен порядък да адресираме. Така от една страна се заехме да спасим Плана, като отразим критиките, а от друга страна - да го подобрим, като включим нови проекти и подобрим някои от съществуващите, като това трябваше да се случи за много кратък период от време. Вече рамкирахме новите проекти и в края на изминалата седмица ги изпратихме за техническо обсъждане със службите на Европейската комисия. Когато получим техните коментари обратно, ще можем да направим и обсъждане с обществото, в средата на юли. Така се надяваме в края на месеца да имаме версия на един по-добър План.

- Кое според вас беше най-наложително да се промени в проекта на този ключов документ? Имаше ли и силни страни, които не смятате да променяте?

- Моите лични приоритети, заявени още при встъпването ми в длъжност, бяха свързани със сферите на образованието и здравеопазването. В нашия вариант на Плана ще увеличим парите и по двете пера. Със сигурност в стария План имаше и много смислени проекти - за някои от тях например увеличаваме финансирането. Така в образованието разширяваме проекта за STEM кабинети в национален STEM център, като целта е да бъдат подпомогнати училищата в прилагането на нов модел в изучаването на естествени науки и технологии. В сферата на енергетиката, разширяваме проекта за слънчеви и фотоволтаични системи на покривите на сгради. Запазваме някои проекти в същия вид, други намаляваме, ако към тях е имало критики.

Допълнително, в сферата на здравеопазването включваме проект за медицински хеликоптери, каквито в България липсват, както и проект за създаването на регионални центрове за лечение на инсулти, като и двата проекта са свързани с реакция в т.нар. "златен час" - времето, в което интервенцията е от съществено значение и може да спаси човешки живот. Като цяло променяме в някакъв аспект около половината от проектите в стария вариант на плана, включваме и няколко нови.

- Имате амбициозната цел да внесете Плана още през юли. С какво Планът "Пеканов" ще се различава от Плана "Дончев"?

- На първо място, Планът няма да е на Пеканов, нито на Дончев, той е на цяла България, на всички институции участвали, на предишното и на сегашното правителство и на експертите в министерствата.

Освен в сферата на образованието и здравеопазването, които вече споменах, включваме нови неща и в сферата на енергетиката. Екипът ни положи усилия да отговорим на призивите на службите на ЕК в сферата на енергетиката. Получихме определени сигнали, че не сме заложили достатъчно алтернативи, с които да заместим "Мариците", когато един ден тези централи станат напълно нерентабилни и неефективни.

- Какви са мотивите ви да поискате отделно планиране за София? И какво точно ще се промени в Плана за възстановяване по отношение на столицата?

- Всъщност точно обратното - в стария План имаше отделни проекти, отделени единствено за София, за около половин милиарда лева. Всички други отделни проекти за специфични градове, взети заедно, нямат такова финансиране. Вече многократно имах възможност да обясня, че логиката на моята критика е чисто икономическа. Пет от шестте региона на страната ни са най-бедните в цяла Европа. София не е сред тях, а продължава да получава голяма част от средствата. Струва ми се за редно столицата да опитва да финансира все повече от инфраструктурните си проекти сама, чрез по-устойчиви модели на финансиране и собствените си приходи. Европейската комисия от години ни казва, че това трябва да спре и че парите, които ни дава, трябва да отиват за сближаване, а не в такава степен за единствения ни регион, който се справя по-добре. За съжаление, екипът на госпожа Фандъкова явно не я е информирал достатъчно добре, защото точно обратно на нейните изказвания, Член 3 на Регулацията, която създава Механизма за възстановяване и устойчивост, казва, че Плановете трябва да допринасят и за териториалната и социална кохезия в страните-членки.

Същевременно е важно да кажа ясно, че никога не сме поставяли под въпрос важността на софийското метро като водещ проект. Не сме застрашавали конкретния проект за метрото, въпреки че смятаме, че София трябва да финансира по-голяма част от инфраструктурните си проекти самa. Намаляване на средствата за столицата обаче е необходимо и ще се случи, като по всяка вероятност ще бъдат намалени парите за София в програмата за изграждане на водоснабдителни и канализационни системи.

- В общественото пространство имаше призиви сектор "Туризъм" да бъде включен в Плана за възстановяване вие успяхте ли да го включите и как?

- Трудно е към момента да отделим отделно перо само за даден сектор на икономиката, тъй като специфичните за страната препоръки на Европейската комисия дават насока какви реформи и инвестиции могат да бъдат правени в Плана за възстановяване и устойчивост, а там за България не фигурират отделни сектори.

- България трябва да получи 12 млрд. лева по Възстановителния план. Това много или малко е спрямо, предвиденото за останалите страни-членки?

- Тези средства са определени относително пропорционално за отделните държави, като България дори получава една от най-големите пропорции спрямо своето БВП. Деликатният момент тук е, че решението на предишните управляващи беше да не се възползват от възможността за кредитен ресурс, а само от грантовата част. Ние като служебно правителство няма как да "отключим" този ресурс, тъй като се изисква санкция на работещ парламент. Това обаче може да се случи на по-късен етап, ако следващото редовно правителство вземе такова решение, и аз смятам, че такова решение би било правилно, трябва да се използва и заемната част.

- Плановете на няколко държави вече получиха одобрение, но парите все още не са "потекли" към тях. В какъв срок след одобрението на даден План се получава и финансирането?

- За да пристигнат реално парите до отделните държави, има сравнително сложна процедура, която отнема поне един месец. В този смисъл е манипулация, че някоя държава вече "се къпе в пари". Нито една държава все още не е получила тези предварителни средства, дори плановете им да са били одобрени. Това ще се случи в следващите седмици или два месеца.

- Кога най-рано може да започне самото изпълнение на Плана за възстановяване?

- Изпълнението може да започне когато Планът бъде одобрен от ЕС, тоест реалистичният сценарий е тази есен. Но тук става въпрос за префинансирането от 13% - то ще дойде тази година, това са около 1,6 милиарда лева. Всички други средства ще дойдат едва при изпълняване на заложените крайни цели по отделните проекти.

- Да обърна вниманието ви и към другия момент, който касае всеки един от нас. След като Планът получи одобрение по какъв начин тези пари ще достигнат до хората?

- Зависи от мярката. Много от тях са насочени директно към подпомагане на бизнеса и частни лица, като например мерките за енергийна ефективност, ВЕИ инсталации, икономическа трансформация и обучение. Точният механизъм за кандидатстване за подкрепа зависи от конкретната мярка.

Струва си да се отбележи, че в крайна сметка всички заложени проекти и реформи по един или друг начин са заложени така че да са в полза на хората, било то пряко или косвено - включително чрез инвестиции и реформи в полза на бизнес средата, здравеопазването, науката, социалните грижи, транспорта и околната среда.

- Гръцката държава обяви, че ще строи фотоволтаичен парк със средства по техния възстановителен план, за да дава безплатен ток на бедните хора. Испания пък ще изгради завод за батерии за електрически коли. Как смятате Възстановителният план ще направи ли възможни такива проекти и у нас?

- Абсолютно. Един от най-големите нови проекти в Плана предвижда подпомагане на изграждането на ВЕИ централи, с включване на батерии за съхранение на енергията, из цялата страна с обща мощност от минимум 1.7 GW. Отделно се предвижда сериозно разширяване на подкрепата за жилищни ВЕИ инсталации, както и проучване на геотермалния потенциал на страната и изграждане на пилотна геотермална централа.

- Големите проекти обичайно трябва да минат Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Проектите в Плана за възстановяване ще минават ли такава оценка? И това няма ли да забави реализирането им?

- Вече е стартирала процедура по изготвяне на екологична оценка на Плана, която върви паралелно с неговото изработване. В резултат на нея ще се установи необходимостта от изготвяне на по-задълбочени оценки, вкл. ОВОС на дадени проекти.

- Ако служебният кабинет бъде подкрепен с мандат, по какъв начин бихте се погрижил за прозрачността при изразходването на средствата от Плана?

- Твърде далечно е да говорим за моя роля в процеса по контрол, но тук имам повод да повторя, че Планът за възстановяване и устойчивост е нов механизъм, какъвто досега не е бил прилаган. Основната разлика е в това, че страните-членки ще получават пари само при положение, че докажат изпълнение на проектите и реализация на заложените реформи. Гледам на това като на важен дисциплиниращ ефект, като същевременно твърдя, че трябва самите ние да бъдем достатъчно строги към себе си. България трябва да се постарае да изпълни заложените проекти и реформи качествено заради своето собствено развитие, а не просто защото някой отвън ще ни контролира. Но в допълнение на това, именно в момента разписваме и как чисто оперативно в следващите години ще се извършва мониторинга и контрола върху Плана. Планираме да има и специално перо средства за техническа помощ, което да подкрепи администрацията и да развие капацитета на институциите да правят мониторинг на изпълнението на Плана.

ИЗБРАНО