"Все още европейската икономика е в криза. Трите процента дефицит не са самоцел. Видяхме ги и през 2021 година, и през 2022 година. Видяхме, че е нашата икономика може да не генерира големи дефицити и да се води социална политика".

Това каза в предаването "120 минути" по bTV министърът на финансите Асен Василев.

"Благодарение на политиката в бюджета и енергийните помощи за бизнеса ние отчетохме ръст от 3,9%, най-висок ръст на износа, вторият най-висок ръст на индустриалното производство и най-висок ръст на заплатите", коментира той.

Според него инфлацията в България идва по две стокови групи - цените на храните и енергията.

"Зърното продължава да не се изнася. Това, което се случва с централата в Запорожие, представлява допълнителен риск. Зърното влиза във фуража, в хляба. Енергията падна и видяхме, че цените на плодове и зеленчуци спря да расте. Ако не се случи нещо неприятно в Запорожие, пазарът трябва да се нормализира до есента", посочи Василев.

"Забелязах, влизайки като министър, в края на май бяхме в дефицит 1,2 млрд. лева. В края на юни бяхме на излишък от 200 млн. лева. Миналата година имаше големи печалби и фирмите си платиха корпоративния данък. НАП започна проверки на фирми, които имаха забавяния. Фирмите обикновено бяха големи. В бюджета има мерки, свързани със събираемостта, за да се виждат касовите наличности на месечна основа. Представете си , че има фирма, която плаща заплати на черно. Декларират минимална заплата, а другото - кеш. Фирмата декларира, че има пари на каса. Собственикът тегли пари от касата, плаща дивидент от 5% и дава заплатите. Ще направим така, че дивидентът ще се плаща по банков път, заплатите на фирми с над 50 работника ще вървят по банков път и третото нещо, което правим, е касата да се декларира, макар и с месец и половина назад", уточни министърът на финансите.

Според него ще се тръгне от най-големите фирми.

"За всичко от средна фирма нагоре ще се вкара малко ред и контрол", обясни Асен Василев.

Инвестициите

"Пътища, влакове и железопътни линии - всичко е подсигурено. Имаме рекордна инвестиционна програма за над 8 млрд. лева. Проблемът не са парите. Проблемът е, че министерствата не успяха да инвестират парите и да си направят поръчките. От тези 8 млрд. лева има под 2 млрд. инвестирани. МРРБ имат 2,8 млрд. лева, от които само 700 млн. лева са инвестирани. Въпросът е дали министерствата да си направят поръчките, да си изберат изпълнителите", каза министърът.

Минималната работна заплата ще се увеличи от 1 януари 2024 година, като тя ще бъде 50% от средната. Пенсиите се увеличиха от 1 юли по Швейцарското правило, като същото ще стане и през 2024 г. Майчинството ще е колкото минималната работна заплата.