Асен Христов: България може да загуби 100 млн лева заради министъра по енергетика
Според председателя на надзорния съвет на "Еврохолд" България има шанс да получи сектор "Енергетика" в новата Европейска комисия
Министърът по енергетиката Владимир Малинов бави от 2 месеца един подпис за получаване на около 100 млн. лева по Плана за възстановяване и развитие в енергийния сектор. Това заяви в интервю за БНТ председателят на надзорния съвет на "Еврохолд" Асен Христов.
Още по темата
"Четирите ЕРП-та "Електрохолд", ЕВН, "Енерго-про" и ЕСО подадохме искане за тези средства, които са 100% гарантирани и са само в помощ на обществото. Парите не са за самите дружества, а с тях трябваше да се извършат инвестиции, които са основно за хората", заяви Христов. По думите му конкретно за "Електрохолд" предложението е за подмяна на електромерите, като 200 000 от тях отдавна са в България. Парите също от края на миналата година са предоставени. Плановете са одобрени от началото на годината. От около 2 месеца обаче договорът стои в Министерството на енергетика и не се подписва. "Не знам каква е причината", допълни Христов.
Според законите в България инвестициите в енергийните дружества не може да бъдат безкрайни. Всяко от тях за година прави между 100 и 130 млн. лева. "Ние може да поискаме и да направим 1 млрд. лева, но КЕВР няма да ни разреши, защото тези инвестиции влизат в цената на тока, за да има възвръщаемост. Инвестициите, които обаче се правят с парите от Плана за възстановяване, са подарък от Европа. Те не влизат в цените на тока", отбеляза председателят на надзорния съвет на "Еврохолд".
Христов съобщи, че ако електромерите започнат да се монтират със средства от "Електрохолд", ще се приеме, че е инвестиция на дружеството и ще трябва да се лишат от друга. "Например да се подменят кабелите в централната градска част", допълни той.
Освен това България ще загуби и парите за възстановяване, както вече се случва в други сектори. "Няма да направим подходящата инвестиция, ще влезе в цената на тока и ще я повиши. Ето до това ще се стигне заради забавянето на един-два подписа", категоричен е Христов.
Той се обърна към няколко души, но без да споменава имена, които през последните дни му звънят с предложения за съдействие при подписването на договора: "Наистина не знам защо не се подписва, но искам да кажа на няколко експерта, които ми звънят от около месец, защото идвали избори и да знаят, че ние консултантски фирми за монтиране на електромери няма да наемем. Звънят отделни фирми под предтелст, че знаят как да се предвижи договорът. Естествено отклонявам всичките предложения за срещи", споделя Христов.
По думите му "Електрохолд" няма да наема консултантски фирми, когато става дума за пари, които са подарък към хората, а не е инвестиция на дружеството, защото всяка стотинка инвестиция се калкулира в цената на тока. Христов изрази надежда, че договорът е "забутан" някъде и след това интервю министърът ще се сети да си свърши работата и да го придвижи по-бързо, защото "Срокът отдавна е минал. 200 000 електромера вече отдавна са тук. Ние трябва да отчетем до края на годината, че сме ги монтирали най-малкото, за да усвоим тези пари. За мен до десетина дни ако не се подпише договорът, част от тези пари по Плана за възстановяване ще бъдат загубени", каза още председателят на надзорния съвет на "Еврохолд"
Електромерите ще бъдат монтирани, но с парите на дружеството. Същото важи и за инвестициите на останалите дружества ЕВН, "Енерго-про". Общата сума е над 100 млн. евро, като само за "Електрохолд" са около 39 млн. евро.
Христов говори и за решението на парламента за компенсациите на бизнеса за високите цени на тока на 27 юли. Проектът не претърпя промени при гласуване в зала и се предвижда таван от 180 лв. на MWh, над който държавата ще покрива разходите за енергия на фирмите. До края на юни действаше подобна мярка, но с таван от 200 лв. на MWh. Тя реално обаче не беше задействана, електроенергията струваше по-малко през всичките месеци от началото на 2024 г.
През юли обаче средната цена е 264 лв., а досега за август е 217 лв. Според Христов никой няма да види стотинка от тези пари, защото в това постановление не са включени, както се случи преди време, а после ги добавиха ЕРП-ата и ЕСО. "Ние също сме бизнес, ние също търпим загуби, които се покриват от дружествата. Чисто юридически се получава, че част от бизнеса ще получи компенсация, а част няма", заяви ръководителят на "Еврохолд".
Тези компенсации за бизнеса обаче преди да се изплатят трябва да получат одобрение от ЕК, която няма да го даде. За нея, когато дадена компенсация е само за част от бизнес сектора се третира като държавна помощ. Според него няма яснота дали и Министерство на финансите е пуснало искането до Европа, а след това започва да тече 60-дневен срок.
Христов засегна и темата за еврокомисарите. За него има реален шанс за България да получи комисията по енергетика, която е една от най-престижните. За целта обаче трябва да поискаме, а не да чакаме и да представим две кандидатури - на мъж и жена до края на август. "Ние имаме чудесни специалисти в област енергетика", смята Христов.
България, като врата в енергийната система на Европа, има всичко - фотоволтаици, атомна централа. В последните два европарламента комисарите по енергетика са от Словения и Естония. Има негласно мнение, че те не могат да бъдат от големите страни - Франция, Германия, Италия, Испания, защото се приема, че там има големи лобита. Христов сподели информация, че до момента за еврокомисар по енергетика в новия парламент има искане само от Чехия, която не е кой знае колко по-голяма от нас и с по-сериозна енергийна система. "Не трябва да чакаме до ноември, когато ще ни дадат например комисар по чистотата или по разширението на трамваите", заключи Христов.