Над 60% от българските компании вече са в пълна или частична готовност за преминаване към еврото. Това обявиха представители на четирите работодателски организации у нас на среща с вицепремиера Атанас Зафиров и част от министрите от БСП. По думите им остават само техническите детайли, които трябва да бъдат съгласувани с ресорните министерства, съобщи Нова телевизия.

Бизнесът прогнозира единствено позитиви от преминаването към единната валута, като значително увеличение на инвестициите, впоследствие увеличение на доходите, успокоение на инфлацията и възможност за по-добра лихва за кредитите. Сметките показват, че само от превалутиране ще спестим близо половин милиард, посочи председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев. "Това не са разходи само на бизнеса, разходи са на всеки един български гражданин, който плаща такси и комисионни при обмяна на евро, отбеляза той. Това е близо половин милиард, който ще остане в сметките на българските граждани и на българските икономически оператори", допълни той, цитиран от БТА.

На въпрос как ще се отрази приемането на еврото на работниците и служителите, Добри Митрев коментира, че няма да се отрази почти по никакъв начин освен с това да свикнат с новото изображение на копюрите. Ние ще сменим просто копюрите при фиксирания курс от 1.95583 български лева за едно евро, допълни той.

"Факт е, че в българския парламент съществува широк консенсус по приемане на еврото, но това разделение, за което говорим в българското общество, се подклажда от популистки сили, които съм убеден, че са водени от тясно партийни мотиви. Дебатът не е дали България да влезе, или да не влезе, а как по-добре да се подготвим", заяви вицепремиерът Атанас Зафиров.

Бизнесът ще се включи в информационната кампания за приемане на еврото. Прекият диалог с работниците и служителите, представянето на истината за еврото всъщност ще доведе до онова знание, което да опровергае неоснователните страхове у хората, смята той. С Комисията за защита на потребителите заедно ще организираме информационна кампания, защото всичко това трябва да бъде насочено към потребителя, съобщи председателят на БСК. Потребителят не трябва да бъде излъган, потребителят трябва да бъде информиран и потребителят е този, който трябва да контролира процеса и може да сезира органите, когато има нарушения. Той е този, който може да даде конкретния пример, казус, така че когато има незаконни действия, нарушителят да бъде наказан, обясни той.