Андреана Атанасова: Промените в Плана за възстановяване ни връщат 10 г. назад

"В частта за "цифрова свързаност" няма да може да се постигнат целите всички домакинства да имат високоскоростен интернет до 2030 г.", прогнозира пред Dir.bg председател на УС на Алианса на технологичната индустрия

Снимка: Личен архив

Андреана Атанасова: Промените в Плана за възстановяване ни връщат 10 г. назад

18:15 | 8 април 2022 | Автор : Георги Велев, 3е-news.net 50 14469 Снимка: Личен архив

Нови промени в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) събудиха притеснения в сектора за дигитализацията и цифровата свързаност. Особено притеснителна е идеята, че няма да се използва ресурса на частния сектор за мащабни инвестиции в широколентов интернет достъп. Вместо това държавата смята да използва средствата по компонента основно за изграждане на собствена пасивна съобщителна мрежа. Това обаче на практика ще забави внедряването на 5G технологиите извън урбанизираните територии. За проблемите в сектора Dir.bg се свърза с Андреана Атанасова, председател на УС на Алианса на технологичната индустрия.

Възстановителният фонд на ЕС

Г-жо Атанасова, какво се промени в Плана за възстановяване и устойчивост при последната му версия по отношение на компонента "Цифрова свързаност"?

Всъщност е променена цялостната концепцията за разгръщането на широколентовия интернет достъп на територията на цялата страна. В първоначалния вариант се предвиждаше на първо ниво да се осигури свързаност на трансевропейските коридори, която да позволява изграждане на 5G мрежи. След това се отиваше на по-ниско ниво към урбанизираните и слабонаселени и отдалечени места, където трябваше да бъдат задоволени нуждите на жители, които до момента нямат достъп до широколентови мрежи. Така бе предвидено да се осигури покритие на около 500 населени места с близо 200 000 домакинства, които се намират в тези зони.

В момента, както споменах е сменена концепцията като всъщност се изгражда държавната електронна съобщителна мрежа, която ще се разгърне към общо 136 общини, които сега не са свързани към Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация. След което се даде възможност за свързане на слабонаселени райони, за да се направи покритие на 300 000 души с широколентов достъп. Тук говорим за отдалечение райони, които нямат никакво покритие в момента.

Идеята е, че ще се използват опорните трасета на държавната далекосъобщителна мрежа, които ще се предоставят на оператори за осигуряване на свързаност на крайните потребители в тези райони. В момента за държавната мрежа е отговорна Държавна агенция "Електронно управление", която преминава към Министерство на електронното управление. Основната идея е да се свържат административните структури в съответните населени места като общини, училища и университети, но реално погледнато такава възможност бе осигурена и при предходния вариант на Плана. В него се планираше наред с цялостното покритие частните оператори, да осигурят свързаност и на тези обществените институции, за да се гарантира достъпа им до високоскоростни широколентови услуги. Това щеше да се направи при същите условия, при които се планира и от държавната мрежа в момента, гарантирайки по този начин осигуряване на обществения интерес и други обществени нужди.

А сега ситуацията се променя коренно по отношение на политиката на държавата в тази област?

Точно така. Преминаваме не към насърчаването на частната инициатива и инвестирането в бъдещето развитие на мрежите, а се връщаме десет години назад, когато наблюдавахме приоритетно насочване на държавните средства за свързване на общините. Този опит за съжаление няма съществен ефект. ОТ 1997 г. насам се влагат средства за свързване за на административни структури в страната. Но до този момент ефектът за гражданите от тази свързаност не е особено осезаема.

Сега държавата разбира ли вашите предложения? Тези промени няма ли да попречат на цифровото ни развитие и частната инициатива?

За съжаление опасението на членове на Алианса на технологичната индустрия е, че точно това ще се случи. И вместо да се даде възможен тласък на комуникационната индустрия, която води със себе си развитието на другите свързани с нея сектори, то ние ще направим една крачка назад. Всичко, което е необходимо за цифровото ни развитие, трябва да се планира сега от операторите в техните бюджети за разгръщане на мрежите им. В крайна сметка възвращаемостта на тези инвестиции ще плащаме всички ние като крайни потребители.

Виж още Държавен телеком смени 5G в плана за възстановяване

Имате ли яснота какви инвестиции са необходими за такива проекти - например за покриване с бърз интернет достъп на основните транспортни коридори?

На първо място целта на операторите е да покрият урбанизираните зони, където има икономическа интерес от гледна точка на възвращаемост на вложената инвестицията. На следващо място идват транспортните коридори, които са извън населените места. Това беше и идеята на първоначалния План да се фокусираме към места, където няма икономически интерес да бъдат направени инвестиции със средствата от Механизма за възстановяване и устойчивост. Още повече в нещо, което Европа определя като основен приоритет, - изграждането на 5G мрежи.

Дори при посещението си у нас председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че Комисията насърчава разгръщането на мрежите от пето поколение и това е част от българския План за възстановяване и устойчивост. Това в момента далеч не отговаря на истината.

Не е ли по-добре вместо държавата да създава собственик телеком услуги да работи заедно с частния бизнес в тази насока?

За съжаление бяхме неприятно изненадани, когато видяхме тези промени в Плана, публикувани през месец март на страницата nextgeneration.bg. Защото реално погледнато тази нова концепция по никакъв начин не бе комуникирана със сектора. Искам да отбележа, че първоначалния План за възстановяване бе широко дебатиран в продължение на година и половина в пряка комуникация с бизнеса. Така се уточни в кои населени места няма икономически интерес за влагане на инвестиции, за да може да се определи необходимостта от намеса. Така се гарантира избягване дублирането на инфраструктури и се осигурява целесъобразно влагане на инвестиции в подобни мрежи, което дава възможност за разгръщане на широколентови мрежи на територията на цялата страна.

Концепцията, която сега виждаме, по никакъв начин не е комуникирана със сектора. Дори не е проведен диалог. Ако погледнете публикациите в медиите през целия този тримесечен период, в който се правиха корекции по Плана, никъде не бе спомената необходимостта от промяна на цифровата свързаност. От самото начало ЕК прие изключително положително заложеното в първия вариант на План. Проектът бе в пълно съответствие с Насоките на ЕК за държавите членки по отношение на разработването на националните планове за възстановяване и устойчивост. Тези насоки са съобразени с другите финансови инструменти на ЕС като механизма "Свързана Европа", където има отредени средства за трансграничните коридори. Идеята е да се осигури непрекъсваемост на 5G мрежата по тях с оглед избягване на фрагментацията на единния европейски пазар.

В момента цялата тази промяна коренно изменя подхода, който бе представен през м. октомври миналата готина от втория служебен кабинет. По така предложения подход нямаше никакви забележки по същество от ЕК, а само допълнителни въпроси за уточняване на детайлите, свързани с целите и мерките по проекта.

Успяхте ли все пак да изразите тези ваши опасения и проблеми пред управляващата коалиция?

Към момента нямаме отговор на поставените въпроси. Нямаме обратна връзка и на писмото, което отправихме към министър-председателя и заместник-министър председателя по европейските фондове. Все още нямаме официален отговор от тях. Единствено осъществяваме комуникация през медиите и оставаме с впечатлението, че за съжаление няма чуваемост и така представения преработен План ще бъде остане непроменен. Това в никакъв случай няма да доведе до постигане на целите, които Европа си поставя за осигуряване на високоскоростна гигабитова свързаност на всички домакинства в ЕС през 2030 г.

Всъщност ние по този начин ще изостанем технологично, правилно ли разбирам? А вече видяхме колко ключово бе по време на пандемията хората да имат бърз достъп до интернет.

Всъщност ние като индустрия полагаме огромни усилия да бъдем на много високо технологично ниво. Факт е, че българските оператори предоставят едни от най-високоскоростните мобилни интернет услуги. И това може да се види в месечната статистика на Ookla, където България е винаги в топ 10. А по отношение на 5G свързаността в края на 2021 сме на трето място в света като скорости. Но така поставени в момента условията, след промените в Плана, ще рефлектират дотолкова, доколкото операторите ще е необходимо да вложат средства в изграждане на пасивната си инфраструктура, което ще забави разгръщането на мрежите и съответно ще повиши себестойността на услугата към крайните потребители. Тези средства за пасивна инфраструктура бяха планирани в първия вариант на плана, но в момента те се пренасочват към разширяване на географското покритие на държавната мрежа.

Сега вече, след като Планът е одобрен от ЕК, дали има възможност за промяна на компонентите в него?

Ние сме отворени за всякакъв диалог с институциите, за да може да подобрим нещата. Въпросът е да получим същото разбиране и от тях страна, за да седнем на една маса и да видим кое е най-добре за България.

Искрено се надявам, че парите, които България трябва да получи по Плана за възстановяване и устойчивост, наистина ще доведат до възстановяване на икономиката и нейното устойчиво развитие в бъдеще, така че българските граждани, които сега наистина страдат за съжаление от застъпващите се кризи, ще могат да почувстват ефекта от тези средства, отпускани от Европа.

Бихте ли уточнили какво точно като сума бе договорено в началото и какво се случва сега?

Общата сумата не е променена, но в нея са променени параметрите в рамките на проекта. Общата сума е от порядъка на 632 млн. левае за цялостния проект. В първоначалния вариант се предвиждаха 175 млн. лева за трансевропейските коридори и 5G свързаност. Вторият елемент за покритие на отдалечените и слабо населени райони, предвиждаше 295 млн. лева. Имахме и част за модернизация на държавната администрация от 98 млн. лева, за да се повиши капацитета и да се замени оборудването там, където то е морално остаряло. Четвъртият компонент включваше финасириране на инсталирането на приблизително 1000 соларни панела за осигуряване на захранване на базови мобилни станции в труднодостъпни региони, или такива в "Натура 2000".

В момента е направено разделяне на средствата като 316 млн. лева отиват за държавната мрежа и 315 млн. лева отиват за населените райони. Искам да обърна внимание, че при предходния вариант мобилните оператори декларираха писмено, че към тези 632 млн. лв. те ще добавят минимум 300 млн. лв. инвестиции в активно оборудване и основна мрежа, за разгръщане на широколентовата инфраструктура на територията на цялата страна. При така създадената обстановка се опасявам, че секторът трудно може да се ангажира с такава инвестиция, особено при положение, че операторите трябва да планират Средства за изграждане на пасивна инфраструктура.

В Регламента за създаване на Механизма за възстановяване и устойчивост, една от основните заложени цели е точно подпомагане на инвестициите с оглед възстановяване на икономиката и засилване на нейния устойчив растеж.

ИЗБРАНО