2023 г. е била най-слабата за дърводобива ни от 20 години

Дърводобивът отчита най-слабата година от началото на века

Снимка: iStock by Getty Images

2023 г. е била най-слабата за дърводобива ни от 20 години

Дърводобивът отчита най-слабата година от началото на века

16:21 | 24 януари 2024 | Автор: Денислав Борисов* 35 6104 Снимка: iStock by Getty Images

Дърводобивната и дървообработващата индустрия у нас от години са между чука и наковалнята - хем да осигуряват препитание на няколко десетки хиляди българи, заети в сектора, хем да се пазят от обвиненията, че са "горска мафия" и съсипват природата. Статистиката обаче предлага неоспорими данни. Според тях отминалата 2023 г. е най-слабата по добив на дървесина от поне две десетилетия.

За последните 12 месеца у нас са добити малко над 5 500 000 куб. метра дървесина, което е спад с 25% спрямо предходната 2022 г. и 34% на петгодишна база в сравнение с 2018 г. Данните са на Изпълнителна агенция по горите и отразяват справката на транспортираната дървесина с първични превозни билети, т.е. не само отсеченото, но и всички допълнителни мероприятия, при които гората се прочиства след природни стихии, нападения от вредители, пожари и прочие.

Виж още Темите на бъдещето са вече тук

По-слаби резултати дърводобивът ни е отчел последно около 2000 г. И докато някои екоактивисти биха видели в тези данни добри новини за опазването на горите, то лесовъдите и всички специалисти в горския сектор напомнят, че именно сечите са начинът, по който се случва грижата за горските територии.

Защо новините не са добри? В целия горски сектор, който включва дърводобива и преработката на дървесина, са заети близо 60 000 души, което е около 1% от общата заетост у нас. Този бранш осигурява работа и препитание на хора в планински и полупланински региони, където почти няма друга икономическа дейност и това е може би най-силната спирачка срещу обезлюдяването им. Работят хора с различен образователен и професионален статус - от такива с начално образование, до високо образовани инженери, дизайнери, архитекти и др.

За съжаление секторът става все по-непривлекателен и тенденцията е напусналите да не се завръщат, защото работата е тежка и непостоянна. Работи се по остарели методи без почти никаква техника в труднодостъпни райони, където няма инфраструктура. А заплащането е едно от най-ниските у нас - средните доходи са по-ниски от средните за целия преработващ сектор.

Накратко, такова драстично свиване на дърводобива от една страна има сериозни икономически последици - и за заетите в бранша, и за предприятията, които правят хартия или мебели от дървесината. Възможни са съкращения и фалити, което ще стане ясно в следващите месеци.

Дългосрочните последици обаче могат да бъдат още по-сериозни и тук вече говорим за негативи за самата гора. Както стана ясно именно сечите са основният начин за поддържане на горите. Възобновителни или прочистващи, с тях лесовъдите премахват ненужното, болното и освобождават място на останалите дървета да растат здрави и силни. Чрез тях се прави прочистване, което иначе природата ще направи, но по трудния начин - със снеголоми, болести, дори пожари.

Виж още След нас и потоп

Хората забравят, че гората е възобновяем природен ресурс, а това предполага ползване на дървесината в рамките на прираста. Устойчивото управление на горите предполага 75-80% добив на дървесина спрямо този прираст. Това е масовата практика в Европа. В България обаче добиваме едва 50-55%. С това се влошават горските показатели - в последните години за първи път от десетилетия насам прирастът се забавя.

Всичко това се случва в момент, в който Европа лансира активно използването на възобновяеми източници, какъвто е дървесината. Търсенето й ще се увеличава покрай декарбонизацията на енергетиката и строителството - биомасата може да се използва ефективно за производството на електричество, пара и отопление, а дървото може да е алтернатива на метала и цимента. Производството на хартия пък влиза като заместител на пластмасата в опаковките. Gresham House прогнозира, че потреблението на дървен материал ще се увеличи 2,7 пъти до 2050 г., което е увеличение до 3,1 % на година.

Европейските регулации също целят увеличаване дела на ВЕИ и на биоикономиката. С въвеждането на Директивата за енергия от възобновяеми източници (2009/28/EC), делът на възобновяемите енергийни източници в потреблението на енергия в ЕС се е увеличил от 12,5% през 2010 г. на 21,8% през 2021 г. Устойчивият дърводобив и дървопреработка са част от Таксономията за устойчиви инвестиции на ЕС във връзка с целите, свързани с климат и кръгова икономика. А горската биомаса осигурява над 60% от ВЕИ енергията в ЕС. Търсенето ще се увеличава като резултат от целите за климатична неутралност на ЕС.

Виж още Носете си старите дрехи, момчета…

На този фон секторът у нас запада, а значението му за икономиката и обществото е силно подценено, особено имайки предвид по-високата добавена стойност и производителност в другите страни. Виждат се само недостатъците - например сече се главно в определени зони, които са най-близки и достъпни. А това е така, защото другите са недостъпни, няма горска инфраструктура и подходяща техника. В 30-40% от горите не е влизано от години. Така се натоварват само определени участъци, а хората масово остават с впечатлението, че горите ни се унищожават, а това е изкривено и неточно.

Българската гора е натоварена с големи изисквания и очаквания от обществото ни. И въпреки, че често се правят внушения за лошото й състояние, официалната статистика показва точно обратното. 39% от територията на страната ни е заета от гори, 10% са под строга закрила. За последните 100 г. горите ни са увеличили два пъти територията си, а само за изминалите 20 г. запасът им е нараснал с над 30%. Лошото управление обаче убива гората - данните показват, че прирастът намалява за първи път от 60 г., което е сигурен показател, че нещо не е наред. Това е загуба на ресурс, но и предпоставка за бъдещи проблеми като пожари, вредители, снеголоми и др. Нужна е промяна в общественото разбиране на процесите в гората. Защото сеч не е мръсна дума. Но докато това стана ясно за всички, губи обществото ни, губи и гората.

* Денислав Борисов е журналист с дългогодишна кариера е телевизията и електронните медии. Автор е на множество статии с икономическа, социална и бизнес насоченост. В момента работи като маркетинг експерт и журналист на свободна практика.

ИЗБРАНО