Ако се обърнем назад към отминалата 2022 г., ще забележим една ясно отличаваща се тенденция, свързана с устойчивото развитие - все повече регулации и вкарване в рамки на темата. Особено в Европа правилата, по които бизнесът трябва да управлява своите въздействия върху природата, рязко се увеличиха и засягат още и още компании.

На повърхността изплува биоразнообразието - политиците поставиха цели за опазването му, които отново ще минат през бизнеса. С това темпо на промени логично е да се запитаме какво следва?

Има няколко теми, които се отличават от другите и вероятно за тях скоро ще се търсят общи решения на глобално ниво. Ето за какво е добре да сте подготвени.

Микропластмасите

Да, те са навсякъде. В градовете, в планината, дори на дъното на океана. Но по-тревожното е, че вече са и в самите нас - според различни проучвания човек поглъща малки парченца пластмаса всяка седмица. Не е ясно как това влияе на здравето все още. Ясно е откъде идват - основно от индустрията и производството, употребата и при изхвърлянето на пластмасовите продукти. Доказано е, че могат да пренасят замърсители и токсини. А всички очаквания са тепърва да се увеличават все повече.

Така темата става все по-актуална. Очертава се да бъде следващото голямо предизвикателство след климатичните промени и загубата на биоразнообразие. А какво става с тях? Станаха поле за разгръщане на различни като брой и сила регулации. Въпрос на време е да се въведат по-сериозни мерки на държавно и европейско ниво, които да следят как бизнесът се отнася към разрастването на проблема с микропластмасите. Инициативи вече има и то много. Например говори се за нормативни изисквания, които да задължават производителите на перални машини да правят техника, която не позволява пропускане и изтичане на микропластмаси при пране, за да не се замърсяват водоемите от отпадъчните води. И както стана с ESG и декарбонизацията, тези компании, които навреме се запознаят с темата и обмислят своя подход, ще имат предимство пред останалите.

На този етап обаче появата на микропластмаси не може да бъде избегната напълно. Може само да бъде намалена или ограничена. За да има напредък трябва да се случат сериозни промени в начина ни на живот и потребителските навици. Възможните решения са свързани с по-широкото прилагане на принципите на кръговата икономика в индустрията и бита. Например устойчиво потребление и избор на текстил, който е един от главните източници на микропластмаси.

Почвата

Става все по-замърсена. За съжаление ползите от чистата и добре поддържана почва започнаха да се осъзнават чак при появата на сериозни проблеми с нея. Реално тя е жизненоважен компонент за живота на земята. В последните години се наблюдават няколко трайни тенденции и процеси по влошаването на почвите по целия свят. Например засушаването, което има сериозен икономически и социални ефекти, дори предизвиква екологични катастрофи в отделни региони. Друг проблем е замърсяването с химикали, метали и пластмаси. Както и обедняването на почвата като цяло - изчерпването на нейните микроелементи, нуждата от повече торове и пестициди, което затваря кръга със замърсяването.

Защо това е важно за бизнеса? Защото от състоянието на почвата зависят цели индустрии - хранително-вкусовата, текстилната, дърводобивната и преработвателната промишленост и др. Но реално почти всички компании са засегнати пряко или косвено по линия на изхвърлянето и депонирането на отпадъци. Всяка дейност има остатъчен продукт, оползотворяването му не винаги е възможно, макар светът да се стреми към ефективна кръгова икономика. Депонирането замърсява почвите и вече не просто не се препоръчва, а е част от директивите на Европейския съюз. Опазването на почвата е един от проблемите, на които предприятията ще трябва да търсят решение, когато работят по своята йерархия по оползотворяване на отпадъците. Защото спирането на процеса по ерозия е бавен и дълъг. Реално още преди "спасяването" на почвите да стане световна мантра, някои компании ще започнат да предприемат действия (а някои вече го правят), защото осъзнават своята собствена зависимост и неизбежност.

Химикалите

Реките и сладководните басейни в Европа, а и не само, стават все по-наситени с индустриални и битови химикали. Тук говорим дори за тривиални неща от ежедневието ни като козметични и хигиенни продукти. Европейската агенция по околна среда изнесе данни, че повечето реки в Европа са замърсени. Пътят най-често е през селското стопанство и промишлеността, но и от домакинствата - къде си мислите, че отива накрая водата с битова химия, с която почиствате в дома си? В повечето случаи - от канализацията в реките. Резултатът е загуба на биоразнообразие и икономически последици. Крехък е балансът между използването на реките за транспорт, туризъм, производството на електроенергия (ВЕИ или плаващи соларни панели) и природните им функции. Всичко това допълнително се усложнява от проблема с пресъхването на реки, който наблюдаваме последните лета. Лоара във Франция, Рейн в Германия и Дунав на няколко места, буквално заприличаха на пустини, което е резултат освен от горещините, също и от свръхексплоатацията на водите и пилеенето им като цяло.

Всъщност примерите са много. Замърсяването на околната среда се предава върху продуктите. Този процес върви от дълго време и е ясно, че широкоизползваните химикали в потребителски и индустриални стоки, имат негативен ефект върху здравето ни. Все по-голяма част от хората се интересуват от безопасността и екологичността на материалите, които са вложени в продуктите и това вече е успешен бизнес модел. Следващата стъпка е обръщането на специално внимание и на детайлите - като химическите добавки.

Дали точно по тези теми ще трябва да работи бизнесът в скоро време, за да бъде устойчив, предстои да видим. Ние се опитваме да четем между редовете и да следваме тенденциите. А те ясно показват, че ако съществува проблем, решаването му на глобално ниво минава през компаниите. Има и ще продължи да има фирми, които да питат - защо да правя това или онова? Отговорът е съвсем прост и кратък - за да ги има. Защото да правите устойчив бизнес вече не е въпрос на избор. Но може да изберете как да става това, така че да управлявате въздействията си и това да не пречи на успеха ви.


*Авторът е част от екипа на denkstatt България - най-опитната консултантска компания в страната в сферата на ESG и прилагането на целите на зеления преход. Вече 15 години работят с бизнеса да постигне устойчиво развитие.