Съдия, дизайнер, застрахователи, туристически агент, изпълнителен директор са само част от застрашените професии.

Пазарът на труда в България става все по-взискателен към кандидатите за нова и добре платена работа. В края на 2010 година безработицата няма да надмине 9,4% у нас. Безработните в страната са малко повече от 300 хиляди, като в преобладаваща си част това са хора с ниска квалификация. Такава обаче е тенденцията и в развитите страни.
Какво обаче е бъдещето на престижните и добре платени професии.
На пръв поглед те ще се търсят все повече, но това е само на пръв поглед. Според проучване на Българската стопанска камара от тази година за нивото на образователните услуги у нас става ясно, че професията на инженерите и лекарите са едни от най-застрашените. Все по-малко са инженерите, които се ориентират към научно-изследователска дейност и иновации, както и такива, които разработват и прилагат авангардни технологии. Тревожно е състоянието в здравеопазването, където вече се чувства недостиг, както от лекари, така и от средни медицински кадри.
Това обаче не е само български проблем. Според проучване Бюрото по труда на САЩ за 2010-2011 година, цитирано от Money Watch.com на CBS редица високоплатени професии ще се окажат ненужни и хората, практикуващи ги, ще намалеят в бъдеще. Ето някои от тях, както и какво ще се случва с тях в България.
Съдия: Бюрото по труда в САЩ прогнозира, че до 2018 година в страната ще има 700 по-малко позиции за съдии и магистрати, от колкото през 2008 г., главно заради необходимостта от бюджетни съкращения.
Съдиите в България са 3000 души, като според данни на Съюза на съдиите те работят по 16 000 часа на година и са известни със своята прекомерна натовареност. Освен това са добре платени въпреки традиционния им маниер да се оплакват.
Моден дизайнер: Само още 200 дизайнера ще могат да намерят своето поприще в индустрията, за която през 2008 г. работят близо 22 700 души.
В България тази професия все още е млада, но малкият пазар ограничава развитието й. Модният бизнес в страната се използва от големите брандове от Италия, Франция, Германия и Испания за аутсорсинг на шивашката дейност. Шиенето на ишлеме не дава обаче възможност за създаване на собствена колекция, за което са нужни сериозни инвестиции, които самите дизайнери трябва да вложат. В София има поне три висши учебни заведения, които всяка година пускат на пазара между 40 и 60 дизайнери, които трудно се справят с конкуренцията.
Застрахователен агент: Заради модерните софтуерни програми броят на хората в тази сфера ще спадне с 4% или близо 4300 позиции до 2018 г.
В България, където пазарът е малък , с изненада се установява, че оперират повече от 250 застрахователни брокера, като към 2009 година според регистъра на КФН са регистрирани цели 58 000 застрахователни агенти, които сключват застраховки за около 300 млн.евро. На този пазар първите пет са големите дружествата, плюс още 10-12 по-малки, останалите не развиват сериозна дейност.
Туристически агент: Сайтове като Travelocity, Priceline.com и Orbitz са намалили драстично туристическите агенти, тъй като хората сами си организират почивките. Очаква се в САЩ наетите на тези позиции през 2018 г. да бъде с 1200 по-малък от този на наетите през 2008 г.
България: В най-голямата професионална организация на сектора Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА) членуват над 200 компании (туроператори и туристически агенти) от цялата страна. Според регистъра на бившата Държавна агенция по туризъм обаче /сега част от икономическото министерство/ 2317 са агенциите в бранша. Колкото и да са те на брой, кризата оказва влияе върху работата им сериозно. Само преди месец фирми от сектора поискаха чуждестранните туристически агенти и оператори да не действат на територията на страната, тук тяхната дейност да се поема от местни компании.
Репортер във вестник: 4400 позиции в тази сфера ще изчезнат до 2018 г. (от близо 69 хил. през 2008 г.). Това е повече от три пъти броя на новинарите в The New York Times. Причината за това е интернет. По всяка вероятност тази тенденция ще се установи и в България.
Производствен мениджър: Автоматизацията и изнасянето на дейности в Китай и Индия ще ограничи търсенето на тази професия в САЩ и Европа. Броят им ще се свие с 12 хил. позиции до 2018 г., спрямо 156 хил. през 2008 г. За България тази констатация няма да е валидна. Причината е в новата структура на чуждите инвестиции, която се очертава през отиващата си година. От 900 млн.евро ПЧИ повече от половината са насочени към промишленост и енергетика. Очакванията са за търсене на производствени специалисти.
Икономист: Правителството на САЩ е най-големият работодател на икономисти, като 53% от тях работят за правителствения сектор, където предстоят сериозни съкращения.
В България обаче икономистите се реализират основно като специалисти на различни нива на счетоводна дейност, а тя все още е добре търсена на пазара.
Пазарът на труда в България става все по-взискателен към кандидатите за нова и добре платена работа. В края на 2010 година безработицата няма да надмине 9,4% у нас. Безработните в страната са малко повече от 300 хиляди, като в преобладаваща си част това са хора с ниска квалификация. Такава обаче е тенденцията и в развитите страни.
Какво обаче е бъдещето на престижните и добре платени професии.
На пръв поглед те ще се търсят все повече, но това е само на пръв поглед. Според проучване на Българската стопанска камара от тази година за нивото на образователните услуги у нас става ясно, че професията на инженерите и лекарите са едни от най-застрашените. Все по-малко са инженерите, които се ориентират към научно-изследователска дейност и иновации, както и такива, които разработват и прилагат авангардни технологии. Тревожно е състоянието в здравеопазването, където вече се чувства недостиг, както от лекари, така и от средни медицински кадри.
Това обаче не е само български проблем. Според проучване Бюрото по труда на САЩ за 2010-2011 година, цитирано от Money Watch.com на CBS редица високоплатени професии ще се окажат ненужни и хората, практикуващи ги, ще намалеят в бъдеще. Ето някои от тях, както и какво ще се случва с тях в България.
Съдия: Бюрото по труда в САЩ прогнозира, че до 2018 година в страната ще има 700 по-малко позиции за съдии и магистрати, от колкото през 2008 г., главно заради необходимостта от бюджетни съкращения.
Съдиите в България са 3000 души, като според данни на Съюза на съдиите те работят по 16 000 часа на година и са известни със своята прекомерна натовареност. Освен това са добре платени въпреки традиционния им маниер да се оплакват.
Моден дизайнер: Само още 200 дизайнера ще могат да намерят своето поприще в индустрията, за която през 2008 г. работят близо 22 700 души.
В България тази професия все още е млада, но малкият пазар ограничава развитието й. Модният бизнес в страната се използва от големите брандове от Италия, Франция, Германия и Испания за аутсорсинг на шивашката дейност. Шиенето на ишлеме не дава обаче възможност за създаване на собствена колекция, за което са нужни сериозни инвестиции, които самите дизайнери трябва да вложат. В София има поне три висши учебни заведения, които всяка година пускат на пазара между 40 и 60 дизайнери, които трудно се справят с конкуренцията.
Застрахователен агент: Заради модерните софтуерни програми броят на хората в тази сфера ще спадне с 4% или близо 4300 позиции до 2018 г.
В България, където пазарът е малък , с изненада се установява, че оперират повече от 250 застрахователни брокера, като към 2009 година според регистъра на КФН са регистрирани цели 58 000 застрахователни агенти, които сключват застраховки за около 300 млн.евро. На този пазар първите пет са големите дружествата, плюс още 10-12 по-малки, останалите не развиват сериозна дейност.
Туристически агент: Сайтове като Travelocity, Priceline.com и Orbitz са намалили драстично туристическите агенти, тъй като хората сами си организират почивките. Очаква се в САЩ наетите на тези позиции през 2018 г. да бъде с 1200 по-малък от този на наетите през 2008 г.
България: В най-голямата професионална организация на сектора Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА) членуват над 200 компании (туроператори и туристически агенти) от цялата страна. Според регистъра на бившата Държавна агенция по туризъм обаче /сега част от икономическото министерство/ 2317 са агенциите в бранша. Колкото и да са те на брой, кризата оказва влияе върху работата им сериозно. Само преди месец фирми от сектора поискаха чуждестранните туристически агенти и оператори да не действат на територията на страната, тук тяхната дейност да се поема от местни компании.
Репортер във вестник: 4400 позиции в тази сфера ще изчезнат до 2018 г. (от близо 69 хил. през 2008 г.). Това е повече от три пъти броя на новинарите в The New York Times. Причината за това е интернет. По всяка вероятност тази тенденция ще се установи и в България.
Производствен мениджър: Автоматизацията и изнасянето на дейности в Китай и Индия ще ограничи търсенето на тази професия в САЩ и Европа. Броят им ще се свие с 12 хил. позиции до 2018 г., спрямо 156 хил. през 2008 г. За България тази констатация няма да е валидна. Причината е в новата структура на чуждите инвестиции, която се очертава през отиващата си година. От 900 млн.евро ПЧИ повече от половината са насочени към промишленост и енергетика. Очакванията са за търсене на производствени специалисти.
Икономист: Правителството на САЩ е най-големият работодател на икономисти, като 53% от тях работят за правителствения сектор, където предстоят сериозни съкращения.
В България обаче икономистите се реализират основно като специалисти на различни нива на счетоводна дейност, а тя все още е добре търсена на пазара.