17-11-2017 20-11-2018

Нужни са още усилия за обхват и грижа за неосигурените майки

Налице са различни програми, фокусирани върху отделни изолирани проблеми на майчиното и детско здраве, което пречи да се следи общата картина

Снимка: iStock by Getty Images

Нужни са още усилия за обхват и грижа за неосигурените майки

11:38 | 6 октомври 2024 | Автор: Петя Георгиева*, старши икономист в ИПИ 14 557 Снимка: iStock by Getty Images

През изминалата седмица Сметната палата публикува одит на "Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021 - 2030 г.", според който все още има какво да се желае в здравните грижи за неосигурените майки и скрининговите програми за новородените.

Припомняме, че "Националната програма за майчино и детско здраве 202-2030 г." е наследник на програма с аналогично заглавие, но за предходен период. Съдържателно тя покрива дейности, свързани с осигуряване на медицински прегледи за неосигурени бременни жени, средства за пренатален скрининг на плода, няколко скринингови прегледи за новородени деца и информационни кампании, събиране и представяне на информация и публичност[1]. Програмата се изпълнява от Министерството на здравеопазването като част от бюджетна програма "Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение, майчино и детско здравеопазване". За периода на одита на настоящата програмата (2021-2023 г.) са сменени четирима министри на здравеопазването.

Основните недостатъците, установени от Сметната палата, са:

Програмата е приета без обществено обсъждане - това е съществен недостатък на много стратегически документи и програми, които се приемат без да се спазват изискванията и принципите на методологията за стратегическо планиране. Координационният съвет, който трябва да следи изпълнението й, няма ясни правомощия и функции, а е по-скоро формалност.

Липсва основен набор от конкретни индикатори с целеви стойности и очаквания за подобрение, чрез които да се следи как се изпълнява програмата - това не позволява лесно да се оцени нейния напредък. Ще отбележим само, че в здравеопазването са налице огромно количество показатели за следене на майчиното и детско здраве, от които е видно, че България все още не е достигнала средните стойности на страните от ЕС и одитът на Сметната палата отчита това.

Част от финансовия ресурс не се усвоява в пълен размер. Говорим например за дейности, свързани с високотехнологични изследвания за ранно откриване на вродени хромозомни и структурни аномалии на плода. Все още се наблюдава висок брой на деца, родени с аномалии, деформации и хромозомни аберации - за 2022 г. има 517 такива случая.

Една от най-успешните дейности по програмата е въвеждането на неонатален слухов скрининг - ранно откриване на проблеми със слуха на новородените, която покрива 93% от децата, родени през 2022 г.

Същевременно липсват средства за кампании за осведоменост на населението за дейностите по програмата, за промоция и превенция на здравето (особено сред уязвимите групи). Поради това липсва достатъчно публичност за програмата и нейните мерки, което води до ограничаване на нейния обхват и съответно - нейната ефективност. Липсват годишните анализи на програмата и няма сайт, на който да се проследи какво предлага тя и какво е постигнато.

За да обобщим - има още какво да се подобрява по отношение на грижата на държавата за неосигурените бременни жени и деца. Налице са различни програми, фокусирани върху отделни изолирани проблеми на майчиното и детско здраве, което пречи да се следи общата картина. Детската смъртност намалява, но все още е висока. Още по-голям проблем са сериозните регионални различия в показателя, които показват значими отклонения в нивото и качеството на здравни грижи в областите. Част от неосигурените жени не са обхванати от програмата. Част от децата не преминават скрининг, който би сигнализирал рано за здравословни проблеми. Информационните кампании липсват или не са ефективни. Всичко това следва да се вземе предвид при формирането на здравната политика от страна на правителството, независимо от резултатите на предстоящите избори.

[1] НЗОК покрива дейности, свързани с наблюдение на бременност и раждане на осигурени бременни жени, както и най-разнообразни дейности по профилактика и лечение на деца.

Авторът д-р Петя Георгиева е икономист във фондация "Институт за пазарна икономика" от 2018 г. с интереси в областта на здравеопазването, образованието, публичните предприятия и фискалната политика. Преди това е била главен експертен сътрудник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен експерт в дирекция "Бюджет" на Министерството на финансите. Автор е на редица икономически изследвания и анализи и е икономически сътрудник на Правната програма на Института. Завършила е международни икономически отношения в УНСС, доктор е по икономика от 2009 г. с тема на дисертационния труд "Прехвърляне на дейности (outsourcing) в международния бизнес".

Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>