Гръцките министри и инспекторите от ЕС и МВФ ще възобновят по-късно през април разговорите, свързани с прегледа на спасителната програма, съобщава Ройтерс, цитирайки свои източници, близки до преговорите. През миналата седмица Гърция и нейните официални кредитори постигнаха предварителна договорка относно мерките, които властите в Атина трябва да приложат след края на третата спасителна програма, като това представляваше първи по-значителен пробив в преговорите след месеци на ожесточени спорове, които възродиха опасенията за нова дългова криза в рамките на еврозоната. Трябва да се има предвид, че евентуалният успешен преглед по изпълнението на спасителната програма ще отключи отпускането на жизненоважните заеми, необходими на Атина за покриването на предстоящи в голям размер плащания по гръцкия дълг през юли за около 7 млрд. евро. Мисията на ЕС и МВФ ще се завърне Атина, за да постави финални щрихи към постигната предварителна сделка, като един от източниците на Ройтерс отбеляза, че това ще стане факт по-късно през април. Според друг източник на агенцията, техническият екип на кредиторите е склонен да се върне в гръцката столица след редовната “пролетна“ среща на МВФ от 21-ви до 23-ти април, продължавайки преговорите за фискалните цели на Гърция след края на настоящата спасителна програма. Преговорите се очаква да бъда финализирани преди срещата на финансовите министри от еврозоната през май, посочи един от източниците на Ройтерс. През миналата седмица властите в Атина се съгласиха на допълнителни мерки, за да убедят МВФ, който продължава да бъде скептичен относно фискалният и прогресът по отношение на реформите, да вземе реално участие в трета спасителна програма в размер до 86 млрд. евро. Воденото от левицата правителство се съгласи да намали пенсиите с 1% от брутния вътрешен продукт на страната през 2019-а - точно година след приключване на настоящата финансова програма и да се ангажира с данъчни реформи през 2020-а година, за да бъдат генерирани допълнителни приходи, равни на още 1% от БВП. За участието на МВФ в настоящия спасителен план настояват страните от еврозоната и по-специално Германия, тъй като тя е изправена пред национални избори през есента и иска по този начин да бъде усилено доверието към третата програма за спасяването на Гърция. От 2010-а година насам гръцките власти се наложи да намалят цели 12 пъти заплатите и размера на пенсиите, за да могат да подобрят публичните си финанси. За да направят новото споразумение по-подходящо за Гърция, нейните кредитори се съгласиха, че ако в бъдеще бъдат надвишени заложените бюджетни спестовни цели, на Атина ще се разреши да приложи свои стимулиращи мерки в подкрепа на икономическия растеж. В същото време премиерът Алексис Ципрас се надява, че едно всеобхватно споразумение, включващо и по-нататъшно облекчаване на дълговата тежест, ще проправи пътят за включване на Гърция в програмата на ЕЦБ за “количествени улеснения“ (банката ще започне да купува и гръцки облигации), което ще помогне на страната да се върне на свободния европейския дългов пазар. В неделя Ципрас подчерта, че договорените допълнителни мерки за строги икономии ще бъдат изпълнени, но само при условие за ново облекчаване на гръцкия дълг. Германия обаче продължава да настоява гръцките власти да проведат необходимите реформи преди да се обмисли каквото и да е намаляване на дълговата тежест, заяви в понеделник немското финансовото министерство. В тази връзка източник на агенция Ройтерс посочи: Преговорите за облекчаване на дълга няма да бъдат никак лесни.