Паричната политика на ЕЦБ продължава да бъде уместна, въпреки че централната банка надви дефлацията и спомогна за подобряване на икономическата перспектива в еврозоната, заяви главният икономист на банката Петер Прает в интервю за испанското издание Expansion. Според Прает покачването на общата инфлация в региона се дължи основно на по-високите цени на петрола и на хранителните стоки. Основата инфлацията, която е индикатор за ценовата стабилност в средносрочен план, обаче остава слаба, посочи той в интервюто, публикувано на уебсайта на ЕЦБ. В петък Евростат представи данни, показващи, че инфлацията в единния валутен блок се забави рязко през март до 1,5%, след като месец по-рано нарасна с 2%, надвишавайки целевото средносрочно ниво на ЕЦБ за инфлация от малко под 2 на сто. Но основната инфлация, която изключва цените на храни и енергия, спадна до 0,7% от 0,9% през февруари и това вероятно ще отслаби натиска, на който е подложена централната банка при защита на нейната текуща много гъвкава парична политика. Петер Прает също така каза, че постъпващите данни правят централните банкери по-уверени, че икономическата експанзия ще продължава да се усилва и да се разширява. Той добави, че е важно да се установи дали придвижването на инфлацията към целевото ниво на ЕЦБ ще продължи и без нашата експанзивна парична политика. В момента обаче, аз ще трябва да отговоря отрицателно, въпреки че признавам, че има известна промяна в тона на комуникация на ЕЦБ. Сега сме по-оптимистично настроени относно перспективите пред икономиката, но въпреки това считаме, че позицията ни по отношение на паричната политика остава подходяща, посочи Прает. Той добави, че все още има възможност ЕЦБ да провежда и по-експанзивна (по-стимулираща) парична политика, но призна, че вероятността за подобен ход е намаляла съществено. В момента ЕЦБ продължава да държи основните лихвени проценти в рекордно ниски нива, като основната репо лихва е 0,0%, а депозитната лихва е на ниво от -0,4 на сто. Централната банка също така ще продължава да изкупува ежемесечно еврооблигации в размер на 60 млрд. евро до края на годината, но след като обяви, че от април ще намали обема на покупките с 20 млрд. евро от досегашните 80 млрд. евро. Според Петер Прает, това намаляване на ежемесечните покупки на държавни облигации не е сигнал за стартиране на процес за постепенно оттегляне от програмата за “количествени улеснения“.