Това става ясно от писмен отговор на финансовия министър Владислав Горанов на въпрос до депутатите от РБ Петър Славов и Мартин Димитров.

От отговора на Горанов, публикуван на сайта на Народното събрание, се разбира, че приходите са значително повече от тези за първите 10 месеца на 2015 г., когато акцизите от малките дестиларни са събрани близо 352 хил. лв. За периода януари-октомври 2014 г. приходите от акцизи от малките казани пък са малко над 445 хил. лв. Горанов е посочил и приходите от акцизи, постъпили в хазната през 2012 и 2013 г. Така през тези години внесеният акциз е съответно 387 хил. лв. и 431 хил. лв.

През юли тази година депутатите приеха поправки в Закона за акцизите и данъчните складове, като единодушно подкрепиха решението селските ракиджийници отново да имат казани с вместимост 1000 литра. Те го направиха по-малко от година след като самите те попариха ракиджиите по селата, като им забраниха да имат казани с вместимост над 500 литра.

След протести на собственици на казани за варене на ракия, парламентът върна изискването максималната вместимост на съдовете за варене на ракия да е до 1000 литра. Освен това ракия ще може да се вари целогодишно, а не само 6 м., както бе предвидено в закона.

Според закона, който влезе в сила от 1 януари 2016 г., вече кметовете имат права и задължението да водят отчетността за казаните, както и да дават разрешение един малък обект да работи или не, ако не се изпълняват определени условия.

Сумата от внесения от малките ракиджийници акциз ще постъпва по сметките на съответните общини.