Глобалната слабост и нестабилността на финансовите пазари представляваха опасност за икономиката на САЩ още преди вота на британците за Brexit през миналата седмица, като резултатите от самия референдум изместиха тези рискове “още повече“ в низходяща посока, заяви във вторник вечерта Джером Пауъл от Федералния резерв. Рисковете пред глобалните перспективи бяха леко повишени още преди британския референдума, като самото гласуване за напускане на Европейския съюз въведа нова, още по-голяма несигурност, подчерта Пауъл в своя реч на събитие в Чикаго. Това представляват първите забележки от страна на висш служител на Фед относно гласуването във Великобритания на 23-ти юни за напускане на ЕС. Американският централен банкер заяви, че е “прекалено рано“ да се прецени ефектът от гласуването за Brexit върху икономиката на САЩ, което предполага, че Федералният резерв вероятно ще задържи лихвените ставки без промяна в продължение на месеци. Той отбеляза, че е налице “скромно“ затягане на финансовите пазарни условия в САЩ след вота във Великобритания, тъй като доларът поскъпна, цените на акциите паднаха, а кредитните спредове се разшириха. Джером Пауъл също така заяви, че е притеснен от слабия растеж на трудовата заетост в САЩ през април и май. Макар че не бих искал да се вглеждам прекалено много в едва две месечни наблюдения, силата на пазара на труда е ключов елемент за икономическото възстановяване, който ни позволява да оценяваме тримесечните колебания в растежа на БВП. Така че възможната загуба на импулса при растежа на заетостта е тревожен факт, допълни той. Въпреки това членът на Фед продължава да очаква, че икономиката на САЩ ще продължава да нараства с около 2% при “излекуващ се“ пазар на труда и инфлация, която “с течение на времето“ ще се придвижи към целевото ниво на Централната банка от 2 на сто. Но той изрази загриженост, че инфлационните очаквания се намират в ниска точка, което е тревожен сигнал. Пауъл обаче посочи, че не е притеснен за рисковете от дефлация. Вместо това, той е загрижен относно възможността за по-продължителен период на ниска инфлация, нисък икономически растеж и ниски лихвени проценти. Това прави много по-трудна фискалната политика, както и неефективна лихвената политика на Федералния резерв, отбеляза той.