17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Генади Кондарев: Страните, които предприемат бързи и обмислени стъпки, ще извлекат най-големи ползи от прехода

ЦИЕ има огромни възможности за растеж, но времето за действие е сега, а не след 5 или 10 години

Снимки в колаж: Личен архив и iStock by Getty Images

Генади Кондарев: Страните, които предприемат бързи и обмислени стъпки, ще извлекат най-големи ползи от прехода

ЦИЕ има огромни възможности за растеж, но времето за действие е сега, а не след 5 или 10 години

08:35 | 31 октомври 2024 | Автор : Божидара Живкова 26 5237 Снимки в колаж: Личен архив и iStock by Getty Images

Генади Кондарев е старши сътрудник в E3G, който работи за насърчаване на амбициозни климатични политики в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Той се фокусира върху ускоряването на изхода от употребата на изкопаеми горива и засилването на сътрудничеството по отношение на чистата енергия в Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България и Гърция. В ежедневната си работа той анализира климатичната и енергийната политика, оценява национални стратегии и тенденции, като свързва ключови участници в търсене на синергия и диалог за зелената трансформация.

Green Transition

Генади Кондарев ще бъде сред панелистите в първия в историята си форум Green Transition, който ще се проведе в рамките на глобалната среща на върха за климата COP 29 в Баку в периода 11 - 22 ноември. Той ще се включи в панела "Засилване на ролята на ЦИЕ в зеления преход на ЕС". Вижте какво разказа пред Dir.bg преди своето участие в Green Transition Forum.

Най-важните акценти от форума по време на COP 29 можете да следите в Dir.bg и 3Еnews.bg.

Г-н Кондарев, кои са най-големите предизвикателства пред региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) по пътя към въглеродна неутралност?

Централна и Източна Европа е регион с разнообразни страни и култури, където динамиката е значително по-сложна, отколкото често се възприема отвън. Въпреки стремежа на страните да засилят ролята си на европейската и световната сцена, това често се прави поотделно, а регионалното сътрудничество остава слабо. В същото време предизвикателствата, свързани със сигурността и геополитическите конфликти, отнемат допълнително внимание и ресурси от зеления преход и просперитета като цяло. Тези проблеми обаче ни накараха да изпитаме един очевиден факт - Европа е прекалено зависима от вносни енергийни източници, а зеленият преход е не само екологична необходимост, но и най-икономически ефективният път към енергийна сигурност за ЕС.

По мое наблюдение, най-големите предизвикателства пред региона не са толкова технологични или финансови, колкото политически и социални. Например, реториката против Зелената сделка, която се наслагва с години, служи като удобно оправдание за липса на реални действия и се представя като наложена отвън, въпреки че зеленият преход е глобална необходимост, в която трябва да участваме активно. Много правителства и бизнеси не показват достатъчна мотивация за устойчиви решения и регионална специализация, а вместо това се търсят лесни и бързи формули, които не изискват съществена промяна. Това ни караше да изоставаме от изграждането на дългосрочна икономическа логика, която да е в синхрон с декарбонизацията и кръговата икономика и която позволява на тези, които предприемат ранни стъпки, да се утвърдят като лидери.

Конкретните дефицити също са значителни. Нарастването на дела на възобновяемите енергийни източници в електроенергийната система до нива над 60-70% изисква изцяло нов модел на управление на мрежите. А освен електроенергетиката, която е най-значимият и лесно решим източник на глобални емисии, предизвикателствата се простират и към други сектори като отопление и охлаждане, транспорт, индустрия, отпадъци и земеползване. Технологичните решения в повечето области са вече налични, но преходът трябва да бъде ускорен, а подходът интегриран, за да бъдат обхванати всички сектори на икономиката ефективно и без ефектът в една област, да се окаже, че подкопава или блокира напредък в друга, или постигането на крайната цел за устойчиво развитие.

Как могат да се преодолеят тези проблеми?

Промяната на манталитета и културата към устойчиво мислене е най-трудният и бавен процес, но е от решаващо значение за успеха на зеления преход. Необходими са целенасочени усилия за повишаване на осведомеността и подкрепа на хората, за да изградят своето мислене и търсене на решения на основата на реалните факти. От ключово значение са координацията и по-силното политическо лидерство - в противен случай инициативата остава разпокъсана между активните представители на бизнеса, академичните среди и гражданското общество, което води до по-бавни резултати в сравнение с усилия, подкрепени от ясни политически сигнали и воля.

Защо е важно преходът да се случва навреме? Защото имаме по-малко от десетилетие да осъществим по-голямата и "по-лесната част" от прехода - електроенергийния. Това включва гъвкав модел с дигитализация и възможности за транспортиране на електроенергия на дълги разстояния, както и ефективно потребление на зелената енергия близо до мястото на нейното производство. Необходима е нова инфраструктура като междусистемни връзки между държавите, съхранение на енергия чрез батерии или водород и гъвкава система, която да интегрира възобновяемите източници. Трябва също така да включим и сектори като отопление, охлаждане и транспорт, които с голяма степен преминават към електрификация. Енергийното потребление трябва да се разглежда като цялостна система, в която различните сектори и участници взаимодействат. Необходимо е да анализираме реалните потребности от енергия, а не просто да се стремим към по-голямо производство.

Тези процеси трябва не само да носят ползи за планетата, но и да постигат икономическа ефективност и по-добър живот, без да подкопават бъдещето ни. Малка отворена икономика като нашата неизбежно ще се промени, но успехът зависи от способността ни да разбираме глобалните процеси и да се впишем разумно в тях. Онези, които не адаптират бързо своето мислене, няма да бъдат лидери в прехода, а само потребители на създадените от други решения. В същото време и тези, които нереалистично се стремят да водят във всичко, без да разбират реалния си капацитет и изходна точка, също рискуват предизвикателства по пътя.

Кoй според Вас трябва да бъде най-големият приоритет на региона в изпълнението на зелените политики?

Основният приоритет трябва да бъде навременността в действията и стратегиите, подкрепена с ясни и реалистични политически цели. Тези, които предприемат обмислени и бързи стъпки, ще извлекат най-големи ползи от прехода. Най-опасно е да се търси отлагане на прехода, докато светът напредва с шеметна скорост.

Регионът трябва да завърши излизането от въглищата до 2030 г., като избягва прекомерната зависимост от други изкопаеми горива като преходно решение. Необходим е интегриран подход, който разглежда енергийния преход като част от по-широката трансформация на икономиката и обществото, съчетавайки усилия във всички сектори и с трайни инвестиции в устойчиви технологии.

Как може да се засили ролята на региона в зелената трансформация на ЕС?

Решението е в специализацията и надпреварата към върха. Приемането на новата икономическа реалност и въвеждането на нови индустриални политики могат да превърнат региона в лидер на зелената трансформация.

В доклада на Марио Драги ясно се подчертава, че няма място за колебания в декарбонизацията. Това е отговорът на всички, които призовават за отслабване на Зелената сделка - можем само да търсим и предлагаме по-добри механизми за нейното реализиране. Важно е също ЕС да запази социалната справедливост в икономиката си. Призивът за облекчаване на регулаторната тежест не трябва да се тълкува като връщане към безразборна дерегулация.

Засилването в области като дигитализация, иновации и директно субсидиране на бизнесите отваря нови възможности пред ЦИЕ. Планираната нова индустриална политика на ЕС, която ще бъде разработена от новата Европейска комисия, също дава шансове за региона. Стремежът на Европа да намали риска от Китай и уязвимите вериги на доставки предоставя възможности за релокализация и локализация на индустрии в рамките на ЕС.

ЦИЕ трябва да заяви навреме своята роля в този процес, което изисква по-активен диалог между бизнеса и създателите на политики. Страните от региона, като Полша, вече са показали как с подходящ бизнес климат могат да се привлекат производствени индустрии. С наличието на пространство и индустриална база, които могат да бъдат модернизирани по екологичен начин, ЦИЕ има огромни възможности за растеж. Но времето за действие е сега, а не след 5 или 10 години.

Има ли недостиг на средства за финансиране на справедлив преход в региона на ЦИЕ?

Отговорът е и "да", и "не". Огромни публични средства вече са мобилизирани, но сме свикнали да разчитаме основно на европейските бюджети, забравяйки за националните и местните бюджети. Не е необходимо да избираме между "зелено" и всичко останало, ако заложим на зелени обществени поръчки и критерии за устойчивост в публичния сектор. Публичните средства трябва да играят ролята на катализатор за привличане на частни инвестиции, което е от ключово значение за успеха на прехода.

Същевременно, финансовият сектор също трябва да прилага устойчиви критерии за отпускане на средства - чрез таксономията и нефинансовото корпоративно отчитане. Това ще ускори прехода и ще предотврати популистки завои, които водят до загуба на време и сериозни рискове за екосистемите, сигурността и здравето на хората.

Публичното финансиране не е достатъчно за целия преход и често не се използва за привличане на частно финансиране. Например, в България Планът за възстановяване и устойчивост разчита основно на грантове, а не на финансови инструменти - подход, който не може да осигури дългосрочен успех. За да бъде успешен зеленият преход, е важно обикновените граждани да имат възможност за работни места в процеса и възможности за инвестиции. Това включва малки инвеститори и представители на средната класа, които да участват в успеха на прехода - чрез лични проекти или дялове в по-големи инициативи.

В момента тези възможности са силно ограничени - например, сложността да се инсталират соларни панели, свързани към мрежата, и липсата на достъп до инвестиции в големи проекти като соларни и вятърни паркове или зелени производства. Предлаганите устойчиви инвестиционни портфейли на нашия пазар са оскъдни, а компаниите, които се занимават с управление на активи, рядко ги препоръчват на клиентите. В повечето случаи те ще ви насочат първо към по-традиционни инвестиции в злато или петрол.

Междувременно, спестяванията у нас често се влагат в строителство или автомобили - последно ми попадна цифра, че имаме около 700 автомобила на 1,000 души. И двете инвестиции са пасиви, които изискват поддръжка и остаряват.

Как страните от ЦИЕ могат да привлекат повече инвестиции в зелени технологии?

Регионът трябва да модернизира своята съществуваща индустриална база, да премине към максимален дял на евтина зелена енергия и да развие умна специализация. Всяка от страните в ЦИЕ, като поотделно малки икономики, може да намери своята уникална ниша или да се свърже с останалите държави така, че да отговори на нуждите от мащаб за индустрии, които го изискват.

Нужна е и по-голяма координация между компаниите в региона - в областта на производствата, стартъпите и разработването на решения за локални проблеми. Ако успеем да намерим решения на нашите регионални предизвикателства и се избегне възможността за нова "студена война" или "желязна завеса", тези решения ще имат пазар и на изток от нас, което открива огромни възможности за бъдещето.

Какви политики и мерки могат да стимулират публично-частните партньорства в региона?

Публично-частните партньорства (ПЧП) са ключови за мобилизирането на частни средства, но не са единствената форма на сътрудничество. Възползвам се от въпроса ви, за да подчертая, че е необходимо по-мащабно мобилизиране на частни ресурси и инвестиции за подкрепа на прехода. Основното при ПЧП е да се намери подход на сътрудничество и договаряне, който да осигури нужната сигурност за частния бизнес за дългосрочни инвестиции, без всички рискове да се прехвърлят върху бюджета и обществото.

Важно е да мислим и отвъд ПЧП, като насърчаваме по-голямо разнообразие от форми на партньорства и участие - например иновационни клъстери, проекти с местни общности и модели на дялово участие. Това би улеснило привличането на инвестиции и би увеличило ангажираността на обществото към успеха на прехода.

Идеята е, че инвестиционните възможности трябва да са достъпни както за големите институционални инвеститори, така и за дребния инвеститор и представителите на средната класа. Така в прехода ще участват повече хора, които имат личен интерес този процес да бъде успешен и да се случи гладко.

Как зеленият преход може да бъде справедлив и да осигури икономически ползи за по-бедните региони в ЦИЕ?

Средствата за зелен преход не липсват, като Европейският съюз предлага значителна подкрепа чрез Фонда за справедлив преход, Модернизационния фонд, Плана за възстановяване и устойчивост и Кохезионните фондове. На места усвояването на тези средства в региона върви добре, но на други изостава - често поради късно осъзнаване на значимостта на прехода или поради консервативно мислене и инертност.

Проблемите нерядко произлизат и от самите региони, където съществува съпротива към промяната и желание средствата да бъдат насочени към традиционни дейности. За да бъде преходът справедлив, е необходима по-целенасочена инвестиция в разнообразни и устойчиви икономики, в стимулиране на частната инициатива и предприемачество, която да осигури възможности на бедните региони да се възползват от зеления преход. Това включва подкрепа за нови индустрии и създаване на работни места, свързани с възобновяема енергия, енергийна ефективност и кръгова икономика, които могат да донесат дългосрочни икономически ползи за тези общности. Аз лично бих се радвал да видя и прилагане на формулата, при която преквалификацията и подкрепата за предприемачи започва още докато те са на старите си работни места, за да е преходът постепенен, а не да им дава усещане, че скачат бързо и рязко в дълбокото.

"Green Transition @COP29 се осъществява с подкрепата на нашите Зелени паньори: Филип Морис Интернешънъл, "Хайделберг Матириълс Девня" АД с проект ANRAV , ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР, "Български Енергиен Холдинг" ЕАД, "Асарел-Медет" АД, Булгартрансгаз, CWP Global."

ИЗБРАНО