Европейската комисия поиска от 21 държави от ЕС, сред които и България, да въведат изцяло една или няколко от трите директиви за обществените поръчки и концесиите в националното си законодателство.

Всички държави в ЕС бяха длъжни да съобщят прилагането на новите разпоредби за обществените поръчки до 18 април.

Искането на ЕК е под формата на официално уведомително писмо, което е изпратено на Австрия, Белгия, България, Хърватия, Чехия, Кипър, Естония, Ирландия, Гърция, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Финландия, Испания и Швеция.

Новите директиви правят обществените поръчки в Европа по-ефикасни, с по-нови правила и повече електронни процедури. Властите, които вече са осъществили прехода към електронните обществени поръчки, отчитат икономии в размер от пет до 20 процента, пише в съобщението.

Тъй като държавите в ЕС изразходват годишно над 1,9 трилиона евро за обществени поръчки, всяко спестяване на пет процента може да възстанови близо 100 милиарда евро обществени средства.

Благодарение на новите разпоредби достъпът на малките и средните предприятия до участие в конкурси за обществени поръчки става по-лесен и по-евтин, и се зачитат принципите на ЕС на прозрачност и конкуренция. По-голямата прозрачност подобрява отчетността и спомага за борбата с корупцията, отбелязва Еврокомисията.

ЕК иска да либерализираме купуването на земя от чужденци

ЕК официално настоя България, Унгария, Латвия, Литва и Словакия да изменят законодателството си за придобиването на земеделска земя от чужденци.

Причината е, че то засега нарушава свободното движение на капитали и правото на свободно установяване, предаде БТА.

С договора за присъединяване на посочените държави към ЕС се предоставя преходен период, през който да приведат националните си правила за придобиване на земеделска земя в съответствие с общностното право.

След като през 2014 г. преходните периоди изтекоха, България, Унгария, Латвия, Литва и Словакия приеха нови закони за уреждане на придобиването на земеделска земя, отбелязва комисията.

В тези нови национални правила има разпоредби, които според ЕК представляват ограничение на свободното движение на капитали и на правото на свободно установяване.

Това на свой ред може да възпрепятства трансграничните инвестиции. Някои от ограниченията може да бъдат основателни, тъй като имат за цел борба със спекулативните покупки или обслужват цели в областта на планирането и цели на политиката за селските райони. Въпреки това, за да бъдат законни, те трябва да бъдат съразмерни и да не дискриминират другите граждани на ЕС.

Днешното искане на ЕК, част от наказателна процедура, е под формата на мотивирано становище.

Комисията може да реши да се обърне към Съда на ЕС, ако петте държави не успеят да приведат националното си законодателство в съответствие с правото на ЕС в рамките до два месеца.

Комисията изпрати т. нар. официални уведомителни писма на България, Унгария, Латвия, Литва и Словакия през март и април миналата година. След като получи отговори от тези страни, комисията остава загрижена по отношение на националните разпоредби, които в момента са в сила, пише в съобщението.

Основният повод за загриженост в България и Словакия е, че купувачите трябва да бъдат дългосрочно пребиваващи в страната, което представлява дискриминация срещу другите граждани на ЕС.

В Унгария има силно ограничителна система, която налага пълна забрана върху придобиването на земя от юридически лица и задължение за купувача сам да обработва земята.

Както в Латвия и Литва, купувачите трябва да бъдат земеделски стопани.

Въпреки че ЕК е съгласна, че националните власти следва да могат да регулират пазара на земеделска земя по такъв начин, че да поддържат нейното използване за земеделски цели и да насърчават местното развитие, тя е на мнение, че някои от тези мерки са прекомерно ограничителни и дискриминационни, що се отнася до привличане на инвестиции в развитието на селските райони.