По думите му в Южна България има видимо икономическо развитие, докато в Северозападна България кризата се задълбочава. Голяма част от политиките, които се правят от централната власт в крайна сметка не се отразяват винаги положително на регионално ниво.

„Увеличаването на минималната работна заплата например оказва различно влияние в различните области“, посочва Алексиев. Според него основният проблем е пазарът на труда и фактът, че много райони остават в криза и няма работа за хората.

„Тази спирала, която включва влошаваща се демография, липса на заетост и трудовата миграция, е много видима в Северна България. В някои райони все повече хора се изселват, отколкото се заселват и този проблем става все по-сериозен“. Така единствените области, където броят на населението се увеличава са София и Бургас. Област Бургас е един добър пример, тъй като последните години увеличава в пъти чуждестранните инвестиции и успява да усвои много европейски фондове, допълва Алексиев.

От своя страна колегата му Петър Ганев коментира пред БНР, че разделението между столицата и всички останали дори се задълбочава. „Тези, които се справят добре, са близо един до друг и по един или друг начин се усилват – София, Пловдив, Стара Загора, Бургас. Докато, ако погледнем на север, там трудно можем да посочим силен икономически център, който да е активен източник на инвестиции. Варна е такъв център, но тя не може да повлияе на целия север“. В южната част на страната има и повече инфраструктурни проекти и повече университети.

Ганев посочва още, че Северозападът вече не е най-бедният регион в страната. „Това в някаква степен се променя. Области, които започнаха да формират клъстер с лоши показатели, едни от най-ниските нива на заетост, като например Търговище, Разград, т.е. образува се един клъстер, който е в централната част. Трябва да разчупим това схващане за Северозапада. По-скоро проблемът е на север, а не е толкова фокусиран върху Северозапада“, казват икономистите от ИПИ.