Земеделската земя в България се продава на едни от най-ниските цени в Европейския съюз. Средната цена за декар у нас е около 170 евро, докато в някои страни от съюза стига до хиляди евро, показва класация на консултантската компания Savills, използваща данни на Евростат за периода 2007-2009 г. Нивите у нас вървят по-скъпо само в сравнение с Литва и Словакия.
Докато декар у нас се търгува срещу 170 евро, в Ирландия средната цена е 4000 евро. Островната държава е и на първо място в класацията. Статистика от 2000 г. насам показва, че стойността на земята в Румъния например е била по-ниска от тази у нас до 2006 г. Тогава обаче цените в северната ни съседка започват да растат с бързи темпове и към 2009 г. достигат до 350 евро на декар. Цените у нас също минават границата от 100 евро на декар през 2006 г., но темповете на ръст след това остават много по-ниски в сравнение с всички страни в Централна и Източна Европа, включени в проучването.
Стойността на земята в България ще расте, сочат всички анализи в сектора. Неслучайно спекулантите твърдят, че тя ще е хитът за инвестиции през 2011 г. Шефът на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Борислав Петков неотдавна заяви, че поскъпването през 2011 г. ще е с поне 10-15%, а в отделни региони - и с 20%. "Новите ренти са с 15-20% по-високи, така че е нормално цената на земята да се покачи с 10-15%, а на места - до 20%. Ако за декар нива е договорена рента от 25-30 лв., цената на тази земя е около 300 лв. на декар", каза Петков. Земеделската земя в началото на годината се търгуваше срещу 180-620 лв. на декар в отделните области на страната.
Стойността на нивите ще се качва по много причини. Първо, субсидиите от ЕС за обработване на земя се вдигат с всяка изминала година. От 14 лв. за декар през 2007 г. тази година помощта ще стигне 29 лв., което я прави много атрактивна. Освен това фондовете за земя, които доскоро главно купуваха парцели, сега започват да продават и ще раздвижат пазара. Нивите са привлекателни и заради възможността в повечето от тях да се изграждат вятърни перки, фотоволтаици и т.н. Инвестициите във възобновяеми източници са огромни и неслучайно от около 6 месеца насам върху кабинета има силен натиск да разреши изграждането на вятърни и слънчеви централи дори в най-плодородните земи.