Валутният борд в Хонг Конг се разклати
Фиксираният курс на долара на Хонг Конг към щатския долар изглежда върви към своя край, пише в кореспонденция „Файненшъл таймс”.
Въведен преди 27 години, той помогна на Хонг Конг да устои на много шокове, но несъгласуваността между неговата икономика и тази на САЩ вече пречи.
Благодарение на ниските лихви в САЩ, азитската страна има два проблема: бум на цените на активите и валута, която губи стойност спрямо съседните.
Централната банка на Хонг Конг е в трудна позиция. Нейният заместник шеф Еди Юе отбелязва, че хлабавата парична политика в САЩ може да увеличи риска от имотен балон в Хонг Конг. Но банката не може да се ангажира с проучване на алтернативи поради страх от спекулативни атаки.
Дискусията доведе до познати изводи: Предвид на това, че Хонг Конг е малка отворена икономика и неговаа роля на финансов център, поддържането на валутна стабилност спрямо долара е най-подходяща политика, казва Юе.
Но проблемите са очевидни. Хонг Конг не може да контролира такива фактори на имотния пазар като лихвите и ликвидността. Мерките на централната банка като по-високи изисквания за депозит имаха ограничен резултат.
Освен това има растящ интерес у населението към депозити и транзакции в юани. Банковите депозити в юани нараснаха до 23 млрд. долара, около 2.6% от всички спестявания в банките.
Централната банка е пред избор: да продължи като сега, позволявайки юанизация на Хонг Конг, или да обвърже долара за юана, казва Питър Редуърд от азиатското звено на Barclays Capital. Но други експерти изтъкват като пречката ограничената конвертируемост на юана.
Ако хонгконгският долар трябва да бъде фиксиран към юана при условията на валутен борд, банките в страната би трябвало да плащат юани за правото да издават хонгконгски банкоти. Те не могат да правят това лесно и в големи обеми, тъй като юанът не е конвертируем, казва Джон Грийнууд, икономист, участвал в създаването на валутния борд през 1983 г.
Други опции са обвързването на хонгконгския долар за кошница от валути (като в Сингапур) или разширяване на валутния коридор, което да позволи ревалвация на валутата.